Защо една ефективна, комфортна и щадяща околната среда технология, макар да е хит в Западна Европа, трудно си проправя път у нас? Въпреки че термопомпите са на местния пазар от почти 20 години, те някак си все още не успяват да изживеят своя "звезден миг".

Късната есен, макар и сравнително благосклонна към нас, поставя отново темата за избора на система за отопление в основния дневен ред на българина. Множеството решения на пазара, измежду които всички избираме, трябва да отговарят на различни критерии: в кое населено място живеем, колко голяма площ ще отопляваме, имаме ли налично твърдо гориво, какъв е бюджетът ни...

Въпроси, към които в последните години се добавя и този за екологичния отпечатък на действията ни.

Какво представляват термопомпите?

В своята същност термопомпата е устройство за пренос на топлинна енергия, която извлича от източник с по-ниска температура (въздух, вода или земя) и я пренася към пространство или система с по-висока температура. За целта тя използва минимално количество електрическа енергия и успешно се прилага както за отопление, така и за охлаждане.

Снимка 741573

Източник: Daikin

На българския пазар се предлагат десетки решения на различни производители. Един от лидерите в световен мащаб, японската Daikin, работи усилено за налагането на термопомпената технология у нас.

Преди месец компанията организира специално събитие в Гент, Белгия, на което представи инвестицията си на стойност €140 милиона в нов изследователски и развоен център (EDC). Новата придобивка ще служи като европейски хъб за разработка на иновации за Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) в различни области, сред които и термопомпите.

Daikin откри нов изследователски и развоен център в Гент след стратегическа инвестиция от €140 милиона

Една от най-популярните компании за климатична техника у нас откри модерен развоен център за €140 милиона

Откриването бе отбелязано с посещения, част от които бе и money.bg

"Битовите термопомпи започнаха да се налагат в България преди около 17-18 години. По това време започнахме партньорството си с Daikin именно от сферата на отоплението", спомня си инж. Иван Шишков, управител на Tюлипс, една от утвърдените инженерингови компании за отопление и климатизация у нас.

Трудно e да убедиш българина, че една хладилна машина ще го топли през зимата

"Първите проекти, които реализирахме, бяха апартаменти и еднофамилни къщи. Тогава да убедиш клиента, че една хладилна машина може да го стопли през зимата, беше изключително трудно. Информацията, която имаше, беше много оскъдна и хората нямаха доверие на този нов начин на отопление. Убеждаването беше дълго и трудно, още повече, че и първоначалната инвестиция беше в пъти по-висока от конвенционалните методи на отопление - газ, твърдо гориво, пелети", разказва той.

Естествено, предимството е в ниските експлоатационни разходи, както и това, че с една машина се покриват всички нужди за постигане на добрия комфорт на микроклимат на една сграда - отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди, подчертава експертът.

Въпреки трудностите, днес тази технология се развива с бързи темпове. Технологията за отопление и охлаждане чрез термопомпи става все по-популярна в Европа и България. Налагането на термопомпите с правилния избор на отоплителна и климатична система вече е много познато на пазара решение, както за еднофамилни къщи и апартаменти, така и за жилищни кооперации и комплекси от затворен тип, категоричен е инж. Шишков.

Основното предимство е ниската цена на крайния продукт, както и 100% независимост от останалите в сградата

"Всеки един потребител е независим от своите съседи, като може независимо да ползва режима, който иска", изтъква управителят на Тюлипс. Освен това се намаляват и загубите на енергия от пренос на топлина. "С новите системи, които са изключително щадящи околната среда, намаляваме въглеродния отпечатък, което е инвестиция в бъдещето и нашите деца", категоричен е той.

МИХАЕЛ ХААС, DAIKIN: НАРЕД С ЕФЕКТИВНОСТТА, ТЕРМОПОМПАТА УВЕЛИЧАВА И СТОЙНОСТТА НА ИМОТА

Снимка 741480

Източник: Daikin

Какво се случва на българския пазар, но през погледа на световен бранд като Daikin, как страната ни реагира на новостите и отворени ли сме към скъпа първоначална инвестиция?

По тези и други теми разговаряме с Михаел Хаас, генерален мениджър на Daikin за България.

Как се разви пазарът на термопомпи в България през последните години? Сравнено с другите страни в региона, какво място заемаме по отношение на внедряването и използването на тази технология?

Българският пазар на термопомпи нарасна значително през последните 10-15 години, започвайки от много ограничена база, но все още е далеч зад водещите страни в Европа. В региона броят на инсталираните термопомпи е сходен с този в Хърватия, но страни като Гърция и Румъния са по-напреднали.

Европейското ускорение, което наблюдавахме през 2021-2022 г., се усети и в България, последвано от забавяне на пазара през следващите 2 години.

Наблюдават ли се разлики в потребителските нагласи у нас в сравнение със Западна Европа? Нужен ли е локално адаптиран подход или стратегия? Според Вашите наблюдения има ли конкретни решения, които са с по-високо търсене на българския пазар, и какво подхранва този интерес?

Докато в западните и северните държави термопомпите са широко признати като масова, модерна и щадяща климата технология, в България и региона осведомеността все още е ниска. Темата за околната среда е много по-значима на Запад в сравнение с Балканите, където отоплителните системи, доминирани от изкопаеми горива, са все още много разпространени.

Знанията относно типовете системи, ефективността и дългосрочните спестявания са ограничени извън големите градове, но растат благодарение на ключовата роля на инсталаторите и професионалистите, които силно влияят на крайните клиенти и им помагат да открият ползите от термопомпената технология в дългосрочен план.

Кои са вашите ключови клиентски сегменти и защо инвестицията в термопомпа е умен избор за тях? Бихте ли дали пример за това колко време обикновено е необходимо, за да се изплати такава инвестиция, и как ефективността й се сравнява с други отоплителни системи?

Сред нашите основни клиенти са собствениците на еднофамилни къщи в или около големи градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, които често вече използват електричество или дърва, както и инвеститори в нови жилищни или туристически сгради - малки хотели, къщи за гости и др.

Инвеститорите с проекти за малки многофамилни сгради или жилищни комплекси също са важен сегмент, тъй като те обикновено търсят по-ниска обща стойност на системата, когато тя е интегрирана още на проектен етап. Но ползите са много повече от това.

Снимка 737322

Източник: money.bg

Клиентите се възползват от отопление и охлаждане с една и съща система и по-ниски разходи за експлоатация в сравнение с директното електрическо отопление. Термопомпата увеличава стойността на имота, което я прави привлекателна за хора, които строят с инвестиционна цел. В дългосрочен план системата се изплаща, но това, което идва веднага, още от първия ден, е значително подобреният комфорт и качеството на въздуха в помещенията. А това е безценно.

Смятате ли, че са необходими по-силни държавни политики или стимули, за да се ускори внедряването на термопомпи в българските домакинства и бизнеси?

Държавните политики и стимули са от решаващо значение и често са в основата на повишеното внедряване на термопомпи, както видяхме в региона през последните години. Бързото разпространение на технологията в Западна Европа дойде едва след дългосрочни програми за грантове и субсидии, които намалиха първоначалните разходи. В страни като Австрия, Унгария и Чехия подобни инициативи често са придружени от всеобхватни образователни кампании, информиращи крайните потребители за ползите от тази технология.

В България схемите за стимули обикновено са краткотрайни или малки по мащаб, често административно сложни или насочени към много тесни групи.

В резултат повечето хора предпочитат да "изчакат", вместо да инвестират в нещо, което би подобрило домашния им комфорт. Има значителен потенциал в съществуващото финансиране от ЕС, например Плана за възстановяване и устойчивост, но засега тези възможности са използвани само частично за термопомпи.

С правилния набор от политики България може бързо да разшири използването на термопомпи, да намали енергийните разходи и да ограничи замърсяването - особено в градските райони и регионите, които силно разчитат на отопление с въглища и дърва.

Какви са Вашите прогнози за този пазарен сегмент в България? Какви са очакванията Ви за развитието му през следващите пет до десет години?

Сценариите за растеж на пазара на термопомпи в България са пряко свързани със стимулите - по-силни, стабилни и по-опростени държавни политики са от съществено значение, ако страната иска внедряването на термопомпи да достигне нивата, наблюдавани в Западна Европа.

Без такива стимули и без съсредоточен фокус върху реновациите и обучението на инсталатори, напредъкът ще бъде постепенен.

С умно съчетание от политики, инвестиции в обновяване на сградите и обучение на квалифицирана работна сила, България може да премине от пазар с ниско проникване към масово предпочитан избор за отопление в много сгради до 2030-2035 година, достигайки нивата на съседите ни в региона.