Защо бичият тренд може да се превърне в най-големия риск за щатската икономика?

Има моменти, когато самият успех става заплаха. Американският фондов пазар в края на 2025 г. е точно такъв пример — двигател на растежа, който едновременно подхранва и изтощава икономиката. В свят, в който над 9 трилиона долара капиталови печалби се натрупаха само за година, дори малка корекция може да предизвика верижна реакция: спад на богатството, спад на потреблението и в крайна сметка — удар върху реалния сектор. Икономистите вече не се тревожат само за инфлацията, тарифите или банковите рискове - тревожат се за самия пазар.

"Най-големият риск за икономиката е самият фондов пазар," казва Марк Занди от Moody's Analytics. Той не е сам. Все повече анализатори виждат класическите признаци на "богатствен ефект", доведен до крайност. Високите доходи харчат, защото портфейлите им растат, а портфейлите растат, защото всички харчат. Но този кръг, който доскоро изглеждаше самоподдържащ се, има и друга страна — икономика, зависима от настроенията на Уолстрийт.

Днес близо половината от потреблението в САЩ идва от най-богатите 10% от домакинствата. Тази концентрация създаде стабилност в период, когато инфлацията и тарифите изяждаха доходите на средната класа, но тя превръща икономиката в заложник на цените на акциите. Ако пазарът обърне — дори с 15-20% — ефектът върху луксозното и премиум потребление би бил незабавен. А то, от своя страна, държи на повърхността цели сектори — от авиокомпании и хотели до премиум супермаркети и модни гиганти.

Икономиката на Америка в края на 2025 г. изглежда парадоксално здрава. Безработицата е ниска, ръстът е около 2%, корпоративните печалби — рекордни. Но под лъскавата повърхност расте неравновесието. Според Дебора Уайнсуиг от Coresight Research, разривът между високите и ниските доходи е най-големият от 2020 г. насам. Докато богатите пазаруват повече от всякога, долните 60% се борят да задържат стандарта си чрез промоции и търсене на "value deals". Това е "икономика на двата свята" - в единия царуват Costco, Walmart и TJX, а в другия — отчаяното търсене на най-ниската цена.

Goldman Sachs: Икономиката на САЩ ще продължи да се ускорява

Не така обаче ще стоят нещата при фондовите пазари, смята шефът на инвестиционната банка

Проблемът е, че тези два свята са свързани. Премиум потребителят е източникът на растежа, а нискодоходният — неговата уязвимост. Ако горният етаж се разклати, долният рухва. Именно затова Занди нарича фондовия пазар "върха на списъка му с тревоги".

Източник: iStock

Пазарната еуфория днес напомня на последните фази на всеки исторически балон — от "Ново икономическо време" през 1999 г. до "AI ерата" сега. Всичко изглежда "свръхоптимизирано". Оценките на S&P 500 и Nasdaq са над историческите нива, ливъриджът на хедж фондовете расте, а розовите прогнози на компаниите се приемат за даденост. Дори най-консервативните инвеститори, които след 2022 г. се бяха насочили към парични фондове, се връщат на пазара от страх да не изпуснат следващия ръст — класическият FOMO синдром, който винаги предхожда прегряване.

Но рискът днес не е само в цените на акциите. Той е в психологията на богатството. През последните години високодоходните домакинства пренасочиха значителна част от печалбите си към потребление — имоти, луксозни пътувания, нови автомобили, частни училища, инвестиции в стартиращи компании. Това създаде илюзия за устойчива средна класа, но реално поддържа растеж, базиран на активи, а не на доходи. Ако акциите спрат да растат, този ефект изчезва.

Данните на Deloitte за 2025 г. вече показват очакван спад на празничното потребление с 10%. Това е тревожен сигнал — защото празничният сезон е лакмус за потребителското настроение. Дори сред домакинствата с доходи над 200 000 долара годишно, едно на всеки четири проявява "value-seeking behavior" — търси промоции, чака отстъпки, отлага покупки. Това не е просто предпазливост, това е промяна в мисленето. Когато дори богатите започнат да пестят, цикълът на растеж влиза в опасна фаза.

Интересно е, че корекциите винаги започват от най-силните. Премиум секторът изглежда непоклатим — Delta прогнозира, че приходите от бизнес класа ще надминат тези от икономичната през 2026 г., докато масовите търговци от ниския сегмент продължават да се борят с дълг и спад на маржовете. Но това е именно симптомът на късен цикъл. Когато "луксът" доминира над "базовото", системата е вече пренапрегната.

Зад тази фасада на благоденствие стои и друг фактор — свръхцентрализацията на богатството. 90% от американците притежават едва 10% от пазарните активи. Така че, когато пазарът расте, това се превръща в частна икономика за елита. Но когато се срине, ефектът вече е публичен — чрез намалено потребление, спад на инвестициите и удар по малкия бизнес. Зависимостта от фондовия пазар превръща икономиката в крехка екосистема, където емоцията на инвеститорите е новият бизнес цикъл.

Психологическият момент е особено важен. Когато печалбите по инвестиции стават стандарт, а не изключение, очакванията се променят. "Богатството" вече не се възприема като бонус, а като право. И тогава дори краткотрайна корекция може да изглежда като криза. Ако индексите паднат с 15%, медиите ще говорят за "спад на богатството", а не за нормализация. Това въздействие върху настроенията е трудно измеримо, но именно то може да задейства верижна реакция в реалната икономика.

От гледна точка на инвестициите, този момент изисква внимание, не паника. Исторически, пазарите рядко се сриват, докато потреблението остава стабилно. Но връзката днес е толкова тясна, че едното вече определя другото. Това прави пазарите по-уязвими, а икономиката — по-зависима от доверието на малцината, които движат капитала.

Какво ще се случва на международните пазари през 2026-а година?

На 2 октомври ще се проведе петото издание на форума "Силата на Инвестициите", организиран от финансовия сайт Infostock.bg.

Така Америка се оказва в странна ситуация — икономика, която изглежда силна, но почива върху крехък фундамент: благосъстоянието на 10% от населението и настроенията на един индекс. Ако тази увереност се разклати, ефектът може да се разпростре по-бързо от всяка рецесия в миналото.

Или, може да се каже, че това е икономика, в която зеленото по екрана е новият пулс на растежа. Докато е зелено — животът кипи. Но ако цветовете се сменят на червено, това вече няма да е просто корекция на пазарите. Ще е психологическа криза на нацията, която измерва просперитета си чрез своите портфейли.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.