Пазарите почти никога не са били толкова скъпи. Какво следва?

Понякога най-големите рискове за пазарите не идват от криза, а от прекалено добро настроение. Именно това наблюдаваме днес - ситуация, в която инвеститорите изглеждат по-уверени от всякога, а пазарните нива по-високи от всякакви исторически стандарти. Анализът на Bank of America, който очертава пет нарастващи заплахи за S&P 500, звучи като глас на разума в шумната еуфория на Уолстрийт. И ако има нещо, което историята отново и отново доказва, то е, че когато оптимизмът стане универсален, започва да мирише на риск.

Днес индексът S&P 500 се търгува при оценки, които в някои метрики надминават дори върховете от времето на дот-ком балона. От двадесетте основни показателя, които следи екипът на Савита Субраманиан, почти всички показват, че пазарът е надценен спрямо историческите си средни стойности. Девет от тях са дори по-високи от нивата от 2000 г., а четири - включително съотношението пазарна капитализация към БВП и цената спрямо оперативния паричен поток - никога не са били толкова високи. Да, днешните компании са по-ефективни, по-капиталово леки и с по-здрави баланси, но въпросът остава - колко още може да се разтяга въжето на оптимизма преди да се скъса?

Високите оценки сами по себе си не създават кризи, но ги правят болезнени, когато настъпят. Когато акциите са скъпи, дори малко разочарование може да предизвика лавина. Това е причината Субраманиан да препоръчва "селективност" - не бягство от пазара, а отдръпване от пасивните фондове, които следват S&P 500, към индивидуални позиции, където има реална стойност. Този съвет звучи почти еретично в ерата на индексното инвестиране, но може да се окаже навременен.

Най-успешната валута от началото на годината досега, според Bank of America

Тази валута за периода е поскъпнала най-много спрямо долара

Още по-тревожен е фактът, че според Bank of America 60% от сигналите, които традиционно предхождат мечи пазар, вече са се задействали. Това включва спад в потребителското доверие, прекалено висока активност при сливания и придобивания, увеличен дял на спекулативните позиции и изкривяване между високо и ниско оценените акции. Историята показва, че когато този показател достигне 70%, пазарът обикновено е на прага на корекция. Днес сме само на една крачка.

Източник: GettyImages

Към това се добавя и най-неприятната от всички несигурности - липсата на достоверни данни. Продължаващото правителствено спиране на работа в САЩ е замразило редица ключови статистики за заетост, инфлация и растеж. Без официална информация пазарите се движат по слухове, частни индекси и предположения. В такава среда волатилността може да избухне без предупреждение - не защото икономиката се е променила, а защото никой не знае в какво състояние е тя. Инвеститорите мразят вакуума на информацията, а в момента се намираме именно в такъв.

Допълнително напрежение идва и от търговските отношения между САЩ и Китай. Новата тарифна вълна, подета от администрацията на Тръмп, създава двоен риск - за корпоративните маржове и за доверието на глобалните инвеститори. След години на относително спокойствие, пазарите отново усещат политическото дихание във врата си. Ако търговската война е била първият акт, днешният сценарий прилича на продължение, но с по-високи залози. Когато политиката започне да определя движението на пазарите, рационалните модели губят сила.

Bank of America обръща внимание и на нещо по-дълбоко - състоянието на кредитния пазар. През последното десетилетие, докато големите банки стягаха регулациите си след 2008 г., се появи нов паралелен свят на частното кредитиране. Фондове, хедж компании и дори технологични фирми започнаха да отпускат заеми, без прозрачност и без капиталовите буфери на традиционните институции. Сега няколко шумни фалита разтърсиха този сектор, напомняйки колко крехка може да бъде тази конструкция. Джейми Даймън от JPMorgan нарече тези случаи "първите хлебарки", намеквайки, че когато видиш една, обикновено има и други. Ако частният дълг се окаже новият епицентър на следващата финансова буря, S&P 500 ще бъде първата жертва.

Проблемът е и в поведението на самите инвеститори. Данните от FINRA показват, че маржин дългът - заемите, използвани за покупка на акции - е отново на нивата от 2021 г., коригирани по ръста на индекса. Това означава, че много участници на пазара отново залагат с ливъридж, сякаш няма риск. Подобно поведение е класически предвестник на корекция. Психологическият цикъл на алчност и страх винаги се повтаря, просто в различни дрехи. Днес той носи костюма на изкуствения интелект - сектор, за който 54% от анкетираните мениджъри смятат, че вече е в балон. И ако това е вярно, тогава сме свидетели на поредната ирония: пазар, който се опитва да предвиди бъдещето чрез технологии, но се спъва в най-стария капан - човешката еуфория.

Последният риск, очертан от BofA, е може би най-страшният - какво ще се случи, ако всички решат да излязат едновременно? Днешният пазар е доминиран от пасивни фондове и индексни стратегии. Те работят чудесно, когато има ликвидност, но са уязвими при масови продажби. Ако големите институции - пенсионни фондове, ендоумънт структури и семейни офиси - бъдат принудени да продават индексни позиции, за да компенсират загуби в частните активи, пазарът може да се изправи пред лавина от разпродажби. Това би било обратният ефект на десетилетие на финансово инженерство - ликвидността, която изглежда безкрайна, изведнъж се изпарява.

Пазарите се държат странно. Но това може да е шанс

Внимание: финансовата система става все по-чувствителна към шокове

Парадоксът е, че този риск е продукт на собственото удобство на инвеститорите. В желанието си да опростят инвестициите, всички се втурнаха към едни и същи инструменти - евтини ETF-и, автоматизирани портфейли, модели, базирани на пазарната капитализация на S&P 500. Това създаде концентрирана структура, където пет или шест компании движат почти целия индекс. Когато Apple, Microsoft, Nvidia или Amazon кихнат, целият пазар настива. И ако изходът от тези позиции бъде едновременен, никоя ликвидност няма да бъде достатъчна.

Погледнато в перспектива, анализът на BofA не е аларма за апокалипсис, а предупреждение за самоувереността на пазарите. S&P 500 може и да продължи да расте още месеци, но фундаментите му стават все по-крехки. Прекалено скъпи акции, спекулативен капитал, неясна макроикономическа картина и зависимост от шепа гиганти — това е смес, която историята рядко възнаграждава с дълъг възход.

И все пак, както често се случва, пазарите не се обръщат, защото някой публикува доклад. Те се обръщат, когато последният оптимист купи. Когато дори онези, които доскоро предупреждаваха, решат, че "този път е различно". Днес сме близо до този момент, но не съвсем там. Възходът на S&P 500 е задвижван не от алчност, а от навик - навика на поколение инвеститори, които не познават истински мечи пазар.

Затова може би най-мъдрият подход е не да се бяга, а да се наблюдава. Да се помни, че пазарът не е враг, а огледало на човешката природа. И че всяка еуфория, колкото и да изглежда убедителна, рано или късно се сблъсква с реалността. Този сблъсък не винаги е разрушителен - понякога просто напомня, че стойността не е функция на надеждата, а на дисциплината.

Ако има урок от предупреждението на Bank of America, той е прост: изкуството да инвестираш не е в това да познаеш върха, а да оцелееш след него.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.