Софтуерният сектор в България продължава да расте като приходи и работни места - с над 60 000 служители и очакван дял от над 5% от БВП за 2025 г., но темпото се забавя на фона на редица предизвикателства. Това подчертаха от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), които представиха 17-ото издание на своя Барометър.
Изследването обхваща 6100 компании - по-голямата част от сектора извън най-малките фирми.
"На фона на други сектори в икономиката, в които има доста повече болка и проблеми, виждаме, че софтуерният бранш продължава да е един от основните стратегически важни стълбове на икономиката", подчерта председателят на БАСКОМ Крум Хаджигеоргиев по време на представянето на барометъра.
Ръстът на приходите през 2024 г. е бил 11,5% до около 10 млрд. лева при прогноза от 12,4%, но през тази година ще се очаква да спадне до 9,1% - първа толкова ниска стойност в новата история на софтуерния бранш у нас, посочи Георги Янчев от Управителния съвет на БАСКОМ.
По думите му фактор за това са както тежката макроикономическа обстановка, така и "вътрешни структурни проблеми". На техния фон започва да се променя картината по отношение на заетостта в сектора.
"Виждаме едно успокояване и зрялост на пазара на труда - едно нормализиране, което подстрекава конкурентността на самите хора, участващи на пазара на труда. Той не намалява - добавяме работни места. Преструктурира се, като отразява новото нормално в сфери като изкуствения интелект и киберсигурността", посочи Хаджигеоргиев.
Така намалява търсенето в сфери като:
- Manual QA (-24%);
- Tech Writer (-23%);
- PHP (-22%).
В същото време има ръст в позициите, свързани с:
- Моделиране на данни (43%);
- Киберсигурност (38%);
- Съхранение на данни (36%).
Ако през 2022 г. в сектора е имало по 4 обяви за един кандидат, сега ситуацията е обърната - двама души се борят за едно място.
Според резултатите от проучването на организацията 80% от компаниите ще разширяват екипите си, "но с премерени стъпки и фокус върху растеж". 85% ще оптимизират разходи, но според Янчев "това не е страшно - дори големи и успешни компании го правят поне веднъж на две години, добре е да има едно здравословно отсяване вътре в самите компании".
Георги Брашнаров от Консултативния съвет на БАСКОМ подчерта, че все още не усещаме ефекта от изкуствения интелект върху пазара на труда, но очакването към българските софтуерни компании ще е през следващите години именно чрез AI да имат 50% повече продукция от същите екипи - увеличаване на добавената стойност, а не намаляване на разходите за труд.
"Смятам, че ще нетно ще има увеличение на работните места. Просто те ще се изменят. Фундаментът на знанието е един и същ - математиката", заяви и Хаджигеоргиев. Той призова да се прави разлика между "инженер и занаятчия, който с курс за 3 месеца се е научил да пише на Python", като по думите му този тип кадри ще се наложи да инвестират в подготовката си, за да могат ефективно да работят с AI.
Има ли риск обаче да пострадат младшите кадри, търсенето за които в глобален мащаб намалява, тъй като AI е в състояние да изпълнява част от техните задачи? "Всеки senior някога е бил junior и е наша отговорност тези хора да бъдат приобщени в средата", заяви Хаджигеоргиев, като допълни, че "всеки трябва да плати своя "данък junior".
Източник: Явор Николов
В същото време обаче прогнозите на БАСКОМ са за разкриването на значително по-малко нови работни места в софтуерния сектор през следващите години. По думите му това е възможност младите специалисти да помислят за собствен бизнес или за работа в други сфери, които се нуждаят от дигитализация.
Очакванията за 2027 г. са приходите в сектора да са над 13 млрд. лева (от които 11 млрд. лева - износ), да бъдат внесени 3,5 млрд. лева данъци и осигуровки и над 65 000 души да работят в софтуерния бранш.
USD
CHF
EUR
GBP
