"Катастрофата в европейските публични финанси е повсеместна"

Светът върви към криза, а публичните финанси в Европа са в състояние на "повсеместна катастрофа". За това предупреди икономистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов по време на представянето на проучването "БАСКОМ Барометър" на Българската асоциация на софтуерните компании.

Той представи данни от ОИСР, МВФ и Европейската комисия за ключови показатели като растежа на БВП, инфлацията и дефицитите.

"Ако погледнете 10-15 години назад, данните за световния растеж бяха с 30% по-високи. Всички прогнози са за задържане и лек спад", посочи експертът. По думите му силното търсене в сферата на технологиите поддържа търговията на относително устойчиво ниво, но тя е концентрирана в няколко азиатски държави. Като цяло, пазарът на труда се забавя.

Любомир Дацов: Притеснителна е тенденцията финансовите министри да се държат като социални

Една голяма част от предложенията в проектобюджета ще повлияят негативно на инвестициите, посочи той

"От време на време трябва да идва криза, защото кризата прочиства боклука, който запушва всяка една система. Всички показатели показват, че криза ще се случи - може би няма да е чак толкова сериозна, колкото през 2008 г., но има натрупване на диспропроции и напрежения в системите", заяви той.

Какво се случва в Европа?

Дацов посочи една нова проблемна точка - след Германия и Нидерландия, Италия също забавя икономическия растеж до 0,4-0,5%, а Финландия влиза в остра бюджетна и икономическа криза с растящ дефицит.

По думите му "катастрофата в публичните финанси е повсеместна".

Растежът на софтуерния бранш у нас пада под 10%: От кои професии има отлив и кои са все по-търсени

Изкуственият интелект ще създаде нови работни места, но и променя изискванията към кандидатите, смятат от БАСКОМ

"Страните, които растат, са военните държави - има много солидна група държави, които се хранят от войната в Украйна. Начело е Полша, но полската икономика, независимо от митовете и легендите, се движи от войната и правителствените разходи", допълни Дацов.

Той освен това отбеляза, че вече не може да се говори за "гръцки сценарий", защото именно южната ни съседка с "правителство, което знае какво прави" е извървяла пътя от над 7% дефицит до това да е сред малкото страни с излишък.

"Какво трябва да прави ЕЦБ, ако гледа Германия - да намали лихвите и да стимулира растежа. Ако пък трябва да гледа южните държави, където има висока инфлация - трябва да вдигне лихвите. ЕЦБ трябва да балансира между Севера и Юга", коментира икономистът.

По сектори се виждат тежки проблеми - например в индустрията сривът е толкова голям, че сме се върнали до нивата от пандемичната 2020 г. като обем на производството.

А България?

"За съжаление, България се присъединява към групата, която е устойчиво на дефицити - няма нито една година от 2021 г. насам, в която да има положителни данни. И това е в период, в който има прегряване на икономиката от гледна точка на пазара на труда, двуцифрен ръст на заплатите", заяви Любомир Дацов.

По думите му проблемите се виждат както в актуалния бюджет, така и в проекта за сметката на държавата за следващата година.

Любомир Дацов: Не може да заложиш нереалистични приходи в държавния бюджет, а да ти се получи нещо реалистично

Когато се натрупва дълг, е трудно да се прави социална политика, каза финансистът в студиото на Money.bg

"Съчетаването е на липсата на приоритети, свързани с реформи и абсолютно пожелателна приходна част. Изчисленията на Фискалния съвет са, че дупката от нереалистичните приходи през 2025 г. се задълбочава. Ако тази година беше планирана да е 5 млрд. лева, догодина ще е 3,5-4,5 млрд. евро", отбеляза той.

Това би означавало да има дефицит, който е 5 пъти над нивата, които според математическите модели са устойчиви.

По думите му обаче през последните 10 години е създадена устойчива практика просто да не се изпълнява напълно бюджетът от гледна точка на заложените капиталови разходи, което би било напълно неприемливо, ако се случваше в частния сектор.

Дацов остро разкритикува идеята за вдигане на осигуровките, защото ако това стане "само в Хърватия ще има по-високи осигуровки на Балканите и то с малко", а освен това така се отрязва възможността да се повиши приносът в това, което той определя като "бъдещето на пенсионното осигуряване" - вторият и третият стълб.

Икономистът посочи, че земеделието у нас е "в огромен разпад", като създадената от него добавена стойност е приблизително равна на субсидиите от Държавен фонд "Земеделие" - около 4% от БВП. "Дали го има или няма, няма никакво значение", констатира Дацов.

И допълни: "Много ясно се вижда къде са бюджетните проблеми и кои сектори добавят разходи без добавена стойност - здравеопазване, образование, социална политика, отбрана и сигурност".

По думите му говорим за системи, които са "запушени" - от структурата си, от ролята на синдикатите или от липсата на възможност за конкуренция, както е при НЗОК.

Дацов засегна и темата за инфлацията, като отбелязва, че ХИПЦ е индекс-кошница, в който има различни тегла и много по-точният измерител е дефлаторът на БВП, т.е. "ценовото изменение на всичко, създадено в тази държава". При годишен номинален ръст на БВП от 10,4% и реален икономически растеж от 3,2%, дефлаторът е над 7 на сто.

"Ако трябваше да охладим инфлацията, трябваше да вдигнем ДДС, но по една или друга причина правителството отказва да направи това", посочи икономистът.