Черни лебеди се задават на хоризонта на глобалните финанси и са цяло ято

Геополитиката рядко "чука на вратата учтиво". Тя влиза с бутонките, променя цените на енергията, къса вериги за доставки, преконфигурира парични потоци и после обвиняваме "неочакваното". Нека си го кажем направо: "черните лебеди" за 2025-2026 всъщност вече се виждат по хоризонта.

Това не са невъзможни шокове, а събития с ниска, но съвсем реална вероятност и чудовищен периметър от последствия. Пазарът се държи така, сякаш светът е стъклен похлупак над Nasdaq; но реалността е друга - и е време да си представим какво следва, ако похлупакът се счупи.

Първият и най-деликатен фронт е Тайван. Зад етикета "статукво" стои най-скъпата производствена линия на света: водещите литографски процеси и концентрацията на критично ноу-хау около няколко завода, от които буквално дишат облаците, центровете за данни и мечтите ни за изкуствен интелект. Тук рискът не е само "инвазия". Достатъчни са блокади, ограничени морски проверки, кибератаки по логистични хъбове, изтощителни учения в морските коридори.

Пазарният превод на тези "светли" сценарии е прост: резки премийни надбавки по застраховките за товарни кораби, скокове в сроковете за доставка, и оттам - невидима инфлация, която не идва от търсенето, а от разходите. Полупроводниковите вериги са като оркестър - възможно е да падне само един инструмент, но целият ритъм се разстройва.

Ще развали ли Пауъл партито на пазарите?

Предстои тест за нервите на инвеститорите

При сериозно напрежение около Тайван първо ще видим "летящи" оценки в енергия и отбранителна индустрия, прибиране на печалби от мегакап теха, изтъняване на ликвидността в опции, скачване на волатилността в един-два търговски дни, което ще прилича на месец движение. И нещо по-малко интуитивно: бърза, почти автоматична ротация от "растеж на всяка цена" към всичко, което печели при скъпи чипове и скъпа логистика - индустриални резерви, локални доставчици, киберсигурност, дори софтуерни компании с по-ниска зависимост от най-новите GPU.

Втората точка на напрежение са изборите в САЩ. Пазарът обича панорамни клишета, но не обича процедурни кризи. Истинската опасност не е кой ще спечели, а дали резултатът ще бъде бързо приет и преведен в ясна фискална и търговска траектория.

При оспорване или проточване на преброяванията рискът е вътрешен: временна блокада на бюджетни решения, още по-остър дебат около дефицита, натиск върху дългия край на кривата на доходността, и един стар урок - понякога намаленията на лихвите не свалят дългите лихви, когато инфлационните очаквания и фискалният страх се надигнат.

В такава среда "убежищата" не са монотонни. Да, златото и доларът традиционно поемат части от удара, но йената може да изненада със скок, ако се разглоби носещата конструкция на глобалния кери-трейд. Една неочаквана, но възможна последица е рязък, мигновен скок на VIX без пропорционален срив на S&P 500 в първите часове - компютърните стратегии обичат да хеджират първо вола, после да продават бета.

Ако политическият шум се проточи, кредитните спредове ще започнат да говорят по-ясно от акциите: високодоходният сегмент ще се дистанцира, а при инвестиционния клас ще видим по-строга селекция - печелившите и паричните машини ще се финансират, "мечтателите" ще чакат.

Третият фронт е Близкият изток - вечната променлива в уравнението на глобалната ликвидност. Подценяваният сценарий не е "голяма война", а "малки, но систематични" прекъсвания - ударни вълни по морски маршрути, дронови атаки по терминали, рандомизирани рискове, които не вдигат барела със 30 долара за ден, а го качват по стълбица и не го връщат бързо надолу.

Това е най-коварната траектория за централните банки: инфлация от предлагането плюс забавяне на реалната активност. В портфейлен превод тя означава, че традиционната корелация "акции надолу - дълг нагоре" се чупи по средата; златото взема ролята на чист хедж, среброто догонва с по-голяма амплитуда, а енергийният комплекс играе като самостоятелен пазар.

Има и втори ред: хранителните суровини се будят със закъснение, веригите на торова химия и корабоплаването получават ценова нервност, а развиващите се пазари с енергиен внос плащат данък "география".

Всичко това звучи драматично, но пазарът не пада от новина; той пада, когато новината се срещне с позициониране. А позиционирането в момента напомня дом, в който една стая свети - мегакап технологиите - а половината дом е в полумрак. При шок от Тайван рисковото ребалансиране ще бъде дирижирано от машини: сходни модели, сходни стопове, сходни "правила" за намаляване на експозиции. Това ускорява движението и съкращава времето за човешко колебание.

Тръмп наложи исторически високи мита на стоките от десетки държави - какво се променя

Американският президент продължава с плановете си за пренареждане на световната икономика

Първият подсказващ сигнал няма да е заглавие, а срив на ликвидността в дълбочина на книгите, необяснимо разширяване на спредовете при иначе "тихи" ETF-и и разминаване между фючърси и кешовите индекси в предборсови часове. Вторият ще е степента на крос-активна синхронизация: ако едновременно видите силен долар, поевтиняващи дълги трежърита и рязко растящ VIX, пазарът ви казва, че събитието е структурно, не е шум.

Какво означава това за следващите 12-18 месеца? Че истинският риск не е един голям лебед, а стадо по-малки, които прелитат на ротации. Тайван добавя чипова премия към всичко, което смятахме за "евтино" в хардуера; изборите в САЩ добавят политическа премия към дългия край и кредитират опциите с нова стойност; Близкият изток добавя разходна инфлация и убива увереността, че централните банки могат да "искат" и моментално да "получат" ниски лихви.

В такава среда индексовият автопилот вече не е стратегия, а надежда. Пазарът ще възнаграждава оперативен ливъридж и парични потоци, локални капацитети и бързо пренастройване на доставките; ще наказва капиталови "саги", дълги пътища до рентабилност и зависимост от един-единствен вход в глобалната верига.

Може би най-важното: черният лебед не ви трябва, за да пренапишете рамката. Достатъчни са няколко "сиви носорога", които да ускорят това, което вече тлее - високи оценки срещу забавящи се реални данни, рекордна концентрация на печалбите в шепа компании, хронични фискални дефицити, опъната геополитическа карта.

Ако 2025-2026 ни научат на нещо, то ще е, че геополитиката отново ценообразува. Не като абзац в края на анализа, а като първи параграф. И че най-простото правило остава най-силното: не спориш с риска, когато той смени мащаба си. Очите на пазара са вперени в върховете; краката му стъпват върху пясък, който прилича на камък, докато не започне да се свлича.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.