Пазарите отново пренаписаха историята - както Money.bg вече писа, S&P 500 премина символичната граница от 6 400 пункта за първи път, а настроенията на Уолстрийт изглеждат почти еуфорични. Меко понижение на инфлацията през юли даде на инвеститорите нова надежда, че Фед ще намали лихвите още през септември и ще подкрепи икономиката в условията на търговската война на администрацията на Тръмп. Но когато цените на активите са толкова високи, е добре да погледнем трезво къде се намираме и какво всъщност е заложено.
По почти всички ключови метрики пазарите изглеждат скъпи. Ценово-печалбеното съотношение (P/E) на S&P 500 е в диапазон, в който е било едва няколко пъти в историята - обичайно преди корекции или дълги периоди на по-ниска доходност.
Показатели като CAPE на Шилър също са в горната част на историческите си стойности, подсказвайки, че очакванията за печалби в бъдеще са вече "капитализирани" в цените. Маржините на компаниите остават високи, но са под натиск от растящи разходи, включително възможни ефекти от тарифите, които все още не са напълно усетени от потребителите.
Днешният растеж на индексите се крепи на шепа технологични гиганти, които доминират не само по пазарна капитализация, но и по тежест в S&P 500 и Nasdaq. Това концентрира риска - ако някой от тези гиганти изненада негативно, ефектът ще се пренесе върху целия индекс. Добавяме и факта, че пазарната капитализация на американските акции като процент от БВП е близо до исторически върхове, което по правилото на Бъфет често сигнализира за надценяване.
Пазарният консенсус се е превърнал в почти безусловна вяра, че Фед ще смекчи политиката навреме, че печалбите ще продължат да растат и че "AI революцията" ще оправдае всяка премия в оценките. Но историята е пълна с примери, когато прекомерният оптимизъм е бил последван от резки и болезнени корекции. През 2021 S&P 500 нарасна с над 26%, а през 2023 добави още 24% - два поредни двуцифрени ръста, които по исторически стандарти често са последвани от по-умерени или отрицателни години.

Източник: iStock
Тук идва и другият проблем - ефектът на тарифите, който все още не е напълно в цените. Фирмите, особено в сектора на домашните ремонти и строителството, засега "изяждат" част от по-високите разходи, работейки с по-малки маржове. Това обаче е временно. Според редица участници в сектора, догодина цените за смяна на покрив или ремонт на кухня ще бъдат пренастроени нагоре, когато запасите, купени преди тарифите, се изчерпят. Това може да удари потреблението точно когато икономиката се нуждае от стабилен вътрешен двигател.
Инфлацията през юли се повиши с 0,3% месечно и остана на 2,7% годишно - под очакванията, но икономисти като Лидия Бусур от EY-Parthenon предупреждават, че "буферът" срещу тарифите ще се изчерпи и инфлацията може да стигне 3,2% до края на годината, изцяло заради търговската политика на Белия дом. Това би означавало нов натиск върху реалните доходи, особено за по-ниските и средните доходни групи, които вече са ограничили разходите си.
Ако се върнем назад, историята дава повече от един урок за това как завършват периоди на ентусиазъм и високи оценки. През 2018 S&P 500 загуби близо 20% от стойността си в рамките на три месеца. През 2020, в началото на пандемията, индексът се срина с почти 34% само за 23 търговски дни - най-бързият спад от върха в историята. През 2022 пазарът отново отстъпи с около 25% от върховете заради агресивните лихвени повишения на Фед. И в трите случая предварително изглеждаше, че има "достатъчно буфери" - докато не се оказа, че няма.
Въпросът не е дали ще има следваща корекция, а кога и с какъв мащаб. След рекордни върхове и години на двуцифрен растеж в поредни години, вероятността за поне средносрочно охлаждане на пазарите нараства. Днешната комбинация от високи оценки, геополитически рискове, забавяща се икономика в Китай и предстоящи президентски избори в САЩ само добавя гориво към този сценарий.
За инвеститорите, които не искат да станат жертва на следващия "момент на трезвеене", има няколко подхода за защита. Първо - диверсификация извън концентрираните върхове на големите индекси. Това означава да се търсят сектори и региони, които не са напомпани от еуфорията, включително качествени компании с ниско съотношение цена/печалба и стабилни дивиденти. Второ - тактически хеджове чрез опции или inverse ETF-и, които могат да ограничат загубите при внезапен спад. Трето - постепенно ребалансиране към по-нискорискови активи, като краткосрочни държавни ценни книжа, които в момента носят реална доходност.
Историята показва, че след рекордни върхове винаги има период на корекция или поне на стагнация, в който пазарите се "изравняват" с реалната икономика. Това не означава, че всеки инвеститор трябва да излиза напълно от пазара - но означава, че е разумно да се намали експозицията към най-рисковите сегменти и да се подсигури ликвидност за бъдещи възможности.
В крайна сметка, пазарите не падат просто защото са скъпи - те падат, когато комбинация от събития разклати увереността. Днес тази увереност е почти непоклатима, а именно тогава рискът е най-голям. Инвеститорите, които се подготвят предварително, често са тези, които не само оцеляват в следващата буря, но и излизат от нея с повече капитал и възможности.
И ако настоящият рекорд на S&P 500 е апотеозът на един необичайно дълъг бичи цикъл, може би е време не за паника, а за хладна сметка и дисциплина. Историята е показала, че най-големите печалби идват не в дните на еуфория, а в моментите, когато пазарите предлагат стойност - и тези моменти обикновено идват след буря.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.