Големи технологични и медийни компании, сред които Microsoft, Paramount и Comcast, се присъединиха към фирми като Amazon, JPMorgan Chase, Nike и дори федералното правителство на САЩ, обявявайки политики, ограничаващи възможностите на служителите да работят дистанционно.Работата е там, че заповедите за връщане в офиса са корпоративен опит за контрол и нямат нещо общо с производителността, се твърди в нов анализ, цитиран от RTE.

Това не е само американски феномен: големи европейски компании и банки обявиха заповеди за връщане в офиса, като някои от тях се сблъскаха със силна съпротива от синдикатите.

Ръководителите, които обявяват политики за връщане в офиса, рутинно цитират идеята, че стоенето в офиса е от решаващо значение за иновациите, сътрудничеството, екипната работа или креативността. И наистина има доказателства, че работата от място води до по-голямо сътрудничество. Само че доказателствата, че това води до по-добри резултати, са доста слаби, коментират HR специалисти.

Снимка 643359

Източник: iStock

Къде е уловката?

Всъщност, когато мениджърите твърдят за ползите от тази политика, е редно да си зададем въпроса - къде е уловката?

Вече знаем доста за последствията от политиките за връщане на служителите в офиса. Наистина това навярно е полезно и работи за някои компании. Още по-работещ обаче е хибридният модел на работа, при бизнесите, при които това е възможно.  

И последната крепост на работата от вкъщи падна: Microsoft връща служителите в офиса

И последната крепост на работата от вкъщи падна: Microsoft връща служителите в офиса

Въвежда се хибриден модел

От времето на пандемията до днес корпоративният свят осъзна, че повечето слугители, които могат да работят изцяло или поне частично от дистанция, всъщност са по-продуктивни от повечето, които всеки ден пътуват до офиса.

Нещо изключително важно за успеха на всеки бизнес - тези служители са по-доволни и са по-малко склонни да напуснат.

Идеята, че компаниите ще спечелят, ако принуждават служителите си да се връщат в офиса, дори те да не го искат и дори работата им да им позволява да работят поне в част от работните дни дистанционно, изглежда доста смешна. Ако приемем идеята, че тази политика е доста малко вероятно да доведе до по-щастлива и по-продуктивна работна сила или поне че ползите, свързани с връщането в офиса, не са толкова големи, колкото разходите, какво движи редица корпорации днес до тези решения?

С течение на времето в политиките за връщане в офиса започнаха да се прозират модели, които имат донякъде зловещо обяснение. Политиките за връщане в офиса е значително по-вероятно да бъдат прилагани в големи организации, отколкото в по-малки, а ръководителите в големи организации споделят няколко характеристики, които биха могли да бъдат свързани с възприемането на тази стратегия от тяхна страна.

Първо, заповедите за насилствено и цялостно завръщане в офиса приличат на упражняване на власт и контрол, а не като искрени опити за подобряване на организациите. Висшите ръководители в големите корпорации са изключително влиятелни и тяхната власт нараства с нарастването на финансовите резултати. В такива моменти те често издават заповеди без икономическа и бизнес логика, а просто защото могат, защото тези над тях им делегират тези права.

По-малко зловещо обяснение за ръста на тази политика и то в големите, а не в по-малките компании, е, че висшите ръководители в големите фирми често са по-отдалечени от служителите си и техният бизнес опит именно в големи организации, в които преди години всички са работили по стария традиционен начин, а именно присъствено.

Главните изпълнителни директори на по-малките компании обаче често са техни основатели и някога са работили по-тясно и по-свободно със служителите си. На този фон пътят до върха на големите организации често включва постоянно изкачване по стъпалата на мениджмънта, където изпълнителният директор се отдалечава все повече от останалите работещи.

Снимка 513343

Източник: Forscope - stock.adobe

Работата в традиционен офис е това, с което много висши мениджъри са напълно свикнали и може да им е трудно да разберат защо толкова много служители днес искат да работят дистанционно. А по-младите? Те не просто искат, те настояват. И ако желанията им не се удовлетворят, все по-често не приемат дадена работа.

Да, трудовият пазар се променя, той вече е променен и скоро корпорациите ще осъзнаят това, независимо дали им харесва или не. Така, както ще осъзнаят, че чиновническата работа от 9 до 5 или още по-лошо - от 9 до 18, сред все по-голям брой наемни работници, вече се смята за отживелица.

Вярвате или не, някои от аспектите на връщането в офиса, които са неприятни на повечето от хората (защото често безсмислени и губещи време срещи, странни офис политики, празно говорене за подобрение на работата в екип, без това наистина да се случва), днес са като мантра за много бизнес лидери.

Лошата новина за заповедите за връщане в офиса е, че те ще могат да направят работния живот на много служители по-депресиращ и по-малко продуктивен. Добрата новина е, че тази тенденция е до голяма степен ограничена до големи корпоративни работодатели и вероятно скоро отново ще се промени.

Дори това да не стане, доста над половината от работните места в Европа са класифицирани като малки до средни работодатели (МСП) и повечето служители работят именно в тези МСП. И макар че гръмките заглавия за заповедите за връщане в офиса в големите организации могат да изглеждат стряскащо, всъщност те не са от значение за по-голямата част от западната работна сила.

Защо най-младите в офиса са и най-изморени?

Защо най-младите в офиса са и най-изморени?

Gen Z се чувстват изолирани в работната среда - какво може да се подобри?