Технологични гиганти vs все по-властни правителства: Сблъсъкът на XXI век

Силициевата долина си избра президент - така изглеждаше ситуацията в САЩ в началото на годината. Босовете на Amazon, Meta, Google, Apple и т.н. направиха шпалир на Доналд Тръмп, който се върна в Белия дом с обещанието за по-слаби регулации в името на повече успехи за американския бизнес.

Няколко месеца по-късно, ситуацията е много различна. Назначеният за главен експерт по съкращаване на разходите собственик на Twitter Илон Мъск беше буквално изритан от президента, след като си позволи да критикува данъчната му реформа.

Тръмп буквално извива ръцете на технологичните компании да правят огромни инвестиции в САЩ чрез въвеждането на мита за вноса. Властта подгони чужденците с визи, много от които са Държавата влезе с 10% дял в Intel. Впечатляващото е, че президентът използва своята социална мрежа Truth Social, за да влияе на пазара.

Тъмно просвещение: Идеологията на Мъск и останалите олигарси зад Тръмп

Технологичният елит иска свобода без демокрация и "частни" държави

На този фон, Мъск в началото на юли обяви, че ще прави партия - The America Party, която цели да стане третата голяма политическа сила в САЩ след републиканците и демократите, като представлява "80-те процента в средата" на спектъра. Все по-ясно обаче е, че този проект няма да се случи.

Всичко това е част от глобален сюжет, в който първо технологичните компании станаха по-мощни от националните държави, а след това нова вълна политици започнаха да се борят за връщане на властта, която институциите са загубили, пише в свой анализ GIS Reports.

Откъде започна всичко

Както отбелязва онлайн изданието, навлизането на дигиталните технологии и интернет промени икономиките по света. Така секторът на услугите започна да носи по 70-80% от добавената стойност. Обособиха се и нови центрове като Сан Франциско и Тел Авив, докато старите индустриални хъбове като Детройт и Съндърланд преживяха упадък.

Всичко това имаше и социо-културни проекции. Генезисът на платформите е свързан с либералните ценности и те получиха сериозен тласък в сфери като идентичност, сексуалност и социална активност. Новото поколение компании излязоха от националните граници с децентрализирани екипи, а Биткойн и останалите криптотехнологии дадоха алтернатива на установените до момента финансови механизми.

Както може да се очаква, от промените имаше както печеливши, така и губещи - като в групата на последните влязоха хора, които смятат, че системата работи срещу тях и ценностите им. Сред тях беше и милиардерът Питър Тийл, който после и стана "топлата връзка" на Доналд Тръмп с технологичния свят.

Именно вотът на недоволните - и особено на белите американеци без диплома от колеж, за които вече няма работа в заводите, върна републиканеца на власт.

Челен сблъсък

Технологичните гиганти нямаха особен проблем с това да хвърлят в кофата дългогодишните си усилия за равенство и борба с дискриминацията и речта на омразата при положение, че насреща получават от Вашингтон по-малко антитръстови разследвания и регулаторен натиск.

Последните месеци обаче показват, че ситуацията е много по-сложна. Пример: с митническата си политика Тръмп може да направи iPhone непродаваемо скъп в САЩ, освен ако Apple не инвестират милиарди в местно производство - макар да ги няма нито кадрите, нито веригите на доставка, които биха направили цялото начинание рентабилно. Президентът има предизборни обещания и бизнесът се оказва в положението да ги изпълнява от негово име.

Тръмп държи технологичните олигарси "на къса каишка" и го показа с Amazon

Президентът направи показно именно с един от милиардерите, които най-бързо паднаха в краката му след изборите

Развитието на изкуствения обаче промени ситуацията коренно. Генеративните модели разтърсват цели индустрии и не е нужно развинтено въображение, за да си представим употребата им за манипулиране на общественото мнение, разбиване на кодове и т.н. Както отбелязва GIS Reports, нищо толкова мощно не е било разработвано изцяло от частния бизнес с финансиране от рисков капитал.

Така не изглежда трудно да стигнем до ситуация, в която AI моделите започват да се разглеждат като стратегически актив, който не може да е изцяло в ръцете на корпорациите. Това може да стане чрез лицензионни режими, "дигитален суверенитет", изискване за "златна акция" или даже поставяне на водещите лаборатории под държавен контрол - в зависимост дали говорим за САЩ, ЕС, Израел или Китай.

Възможните сценарии

Според GIS Reports все пак най-вероятно даже и след сблъсъка всяка от двете страни ще остане на своя "територия" - бизнесът ще развива своите разработки независимо и политиците ще се опитват да ги поставят в правна рамка тип GDPR в комбинация с контрол върху износа.

Вече обаче са реалистични и други развития. Единият сценарий е на много по-мощно навлизане на държавата с дялово участие или даже собственост във водещите AI компании и поставяне на чиповете и моделите под режим, сходен с този за износа на оръжейни системи. Това би бил краят на автономията на Силициевата долина.

Има и друг вариант - технологичният свят да излезе на тепиха на политиката, т.е. да превърне в действие това, което за Мъск си останаха само думи. Най-големите компании в сферата имат парите, данните за настроенията на гласоподавателите и контактите във властта, които биха могли да им дадат реално представителство. Ако планът бъде реализиран успешно, правителствата ще са просто корпоративни отдели. Немалко антиутопични sci-fi творби са разглеждали тази възможност.

Едно е сигурно - конфликтът между политика и бизнес този път няма да се размине.