Най-бързата "метла" в историята вероятно не само на САЩ, а на целия демократичен свят - алгоритмите влизат, а държавни служители излизат от най-различни учреждения вече месец. Вашингтон радикално променя позицията си по ужким неподлежащи на дебат международни въпроси. Президентът Доналд Тръмп иска Гренландия.
На пръв поглед изглежда като хаос, забъркан от група амбициозни хора без никакъв сериозен план. Това обаче е измамно. Огромната промяна, която се случва в Америка, е продукт на идеология, която вече близо 20 години набира скорост сред най-важните лица на технологичния елит.
Ако тя постигне успех, ще станем свидетели на появата на нов тип държава - частната.
Няколко важни имена, години и книги
Нека се върнем 28 лета назад. Годината е 1997-а и светът е едно прекрасно място, в което либералната демокрация от западен тип е победила, Франсис Фукуяма е обявил "Края на историята" и сякаш не ни чака нищо лошо. В тази идилична атмосфера инвеститорът Джеймс Дейл Дейвидсън и журналистът Уилям Рийс-Мог публикуват книгата "Суверенната личност".
Както отбелязва Майк Брок в Notes from the Circus, текстът звучи като научна фантастика в момента на излизането си. В него е предречен възходът на криптовалутите, говори се за упадъка на националната държава и създаването на "дигитална аристокрация" и на нови частни самоуправляващи се общности на най-успешните хора.
"Суверенната личност" намира читатели в либертарианските кръгове, които още в самия край на XX век вече са все по-разочаровани от бавните и некооперативни институции - особено в сравнение с движещия се със скоростта на мисълта технологичен прогрес.
Две години по-късно излиза друга важна книга, която назовава нещата директно. "Демокрацията: Богът, който се провали" на Ханс-Херман Хопе има една ключова теза - демокрацията е нестабилна система, която винаги се върти около краткосрочните решения и диктата на мнозинството за сметка на рационалното управление.
Решението на Хопе е връщане към монархизма, но под формата на общества, притежавани и управлявани от конкретни собственици - а не от представителна власт, избирана чрез избори. Да си част от такова общество означава да подпишеш договор, а за да си част от управлението му, трябва да притежаваш определена част от капитала му.
До момента говорим все за абстрактна критика на демократичния ред - и то направена във време, в което той е сякаш всесилен. Световната финансова криза от 2008 г. променя това. Милиони хора по целия свят остават без работа, жилище и спестявания, но освен това (с пълно основание) е пропукано доверието в институциите.
В тази среда повлиян от Хопе програмист на име Къртис Ярвин пише своите оригинални (и интелектуално предизвикателни) текстове под псевдонима Mencius Moldbug. Първоначално критикува банковата система като твърде зависима от държавните интервенции и така превърнала се в двигател на кризата. След това започва да гради цялостна идеология.
Той описва свят, в който множество малки gov-corps (правителства-компании) съществуват в състояние на непрекъсната конкуренция. Макар да са авторитарни по своята същност, според визията на Ярвин те дават пълна свобода на обитаващите ги хора "да гласуват с краката си" - и така по естествен път съревнованието ще води до по-добри условия за живот. Начело пък е "суверенен ръководител" с пълна власт.
В голяма степен това се доближава до идеализираната представа за средновековните градове държави от киното и литературата. Mencius Moldbug търпеливо развива своята визия години наред и трупа аудитория в либертарианските среди.
Идеите на Къртис Ярвин са развити от философа Ник Ленд, чието есе дава името на цялото движение: "Тъмно просвещение". Той е категоричен - съвременните институции са неефективни, а освен това самата демокрация неизбежно залита към фашизъм.
Ленд е почитател на бившия китайски лидер Дън Сяопин, който според много историци има основна заслуга за превръщането на страната в икономическа суперсила без в същото време да се допуска промяна на авторитарния характер на властта.
Както ще стане дума по-долу, фенове на Къртис Ярвин по политическите и корпоративните върхове не липсват. Един от много успешните хора в Силициевата долина обаче надгражда идеологическата рамка с наистина конкретен план за реализация.
Баладжи Сринивасан е бивш технически директор на криптоплатформата Coinbase и партньор в Andreessen Horowitz. Именно дигиталните активи стъпват в основата на неговата мрежова държава. В неговите представи тя замества националната държава, като тя се крепи на криптовалута и "умни" договори в блокчейна, а нейното население си купува нужната територия, за да получи нужното международно признание и да установи дипломатически връзки.
На територията на мрежовата държава трябва да се гради нов модел на общество и отново се говори за "пазар на нациите", в който всеки е свободен да избере най-подходящата за себе си. Самото държавно управление е изцяло приватизирано.
Каква е голямата цел
Един човек прави всичко описано до момента възможно в реалния свят. Бившият бос на PayPal Питър Тийл е един от най-влиятелните хора в САЩ, но е трудно да се каже, че обожава светлината на прожекторите. Неговото състояние в наши дни, може би малко парадоксално, е резултат най-вече от договорите с правителството на военно-технологичната му компания Palantir. Първото ѝ финансиране е от ЦРУ.
Милиардерът е един от водещите либертарианци в Силициевата долина. Още през 2009 г. той пише в свое есе: "Вече не вярвам, че свободата и демокрацията са съвместими". По-късно ще нарече познанството си с Къртис Ярвин "едно от най-ценните", които има.
И двамата са от технологичната сфера и това им помага да преведат идеите на "тъмното просвещение" за по-масовата аудитория в Силициевата долина - демокрацията не е просто несъвършена, тя е вече неактуална и се е превърнала в стар програмен код, който пречи на прогреса.
Ярвин описва как този "проблем" може да бъде решен - авторитарен политик печели властта с избори, след което демократичните институции бързо трябва да бъдат заменени с частна автоматизирана инфраструктура за вземане на решенията, която е под контрола на новата власт. Междувременно неудобните съдебни решения не се спазват, а медии и университети с либерален уклон се затварят: "Идеята, че ще бъдеш Цезар, ще вземеш властта и ще работиш с чуждо Министерство на истината е очевидно абсурдна", коментира Ярвин в подкаст.
Част от това (чистката в институциите) изглежда, че прави Илон Мъск с DOGE в момента. Той и Тийл са бивш управленски тандем от времената на PayPal. Друг елемент (автоматизираната структура за вземане на решения) също е наличен с помощта на компании като OpenAI на Сам Алтман. Той започва голямата си кариера в Силициевата долина като протеже на същия този Питър Тийл.
Мъск обаче нямаше да има възможността да "реформира" държавния апарат на САЩ, ако Доналд Тръмп не се беше върнал в Белия дом. Именно за това обаче помогнаха именно хора като най-богатия човек в света и съратника му от The PayPal Mafia. Мъск спонсорира щедро кампанията на републиканеца, а Тийл на практика собственоръчно прати в Белия дом Джей Ди Ванс като настоящ вицепрезидент и много вероятен бъдещ държавен глава.
Впрочем, и Ванс е почитател на Къртис Ярвин. Mencius Moldbug беше специален гост на галата по случай преизбирането на Тръмп.
"Уникалното при Ярвин е неговият начин за ребрандиране и пакетиране на старите реакционни идеи по начин, който се харесва на хлапетата либератирианци от технологичната индустрия, като така те прегръщат много от крайнодесните идеи", коментира пред "Градиън" изследователят на екстремизма Робърт Евънс.
За да протича обаче мащабният процес по демонтаж на институциите без особена съпротива, трябва да се разбие публичната среда. Когато няма даже единна реалност, която хората да обсъждат, стигаме до положение на "всеки сам си преценя".
Голям фактор тук е наличието на силни и професионални медии. Те в голяма степен бяха унищожени от алгоритмите на социалните платформи, които поставяха емоциите пред фактите... преди тотално да скрият от очите на потребителите си всичко, приличащо поне малко на журналистика. Кой, мислите, е първият външен инвеститор във Facebook? С риск да стане малко смешно, да - Питър Тийл.
В среда, в която никой няма доверие в нищо е много лесно да предложиш генерална промяна - алгоритмично оптимизирано AI управление, което е "имунизирано" от човешката ирационалност. Малка уловка - тези системи не подлежат на външен контрол и така никога не се знае дали не обслужват нечии интереси.
Прехвърлим ли се отвъд рамките на демокрацията, вече започваме да мислим по-мащабно - защо наистина не разделим света на малки конкуриращи се "частни" държави. Вече има даже няколко стартъпа с такива планове. Един от тях се казва Praxis и се ползва с огромна подкрепа от фонда Pronomos Capital, който на свой ред е щедро финансиран от Тийл (да, вече сме на територията на този мем) и различни свързани с него и фирмите му лица.
Именно Praxis преди няколко месеца искаше да развива свой проект в Гренландия. Доколко това има общо с амбициите на доста близката с Питър Тийл администрация на Доналд Тръмп да придобие острова (или с екзотичната идея населението на Ивицата Газа да бъде прогонено и САЩ да придобият територията) - няма как да знаем.
Защо може и да не стане
До момента идеята за нов тип пост-демократична държава не е била толкова близо до реализация в западния свят. Всичко нужно е налично - капитал, изкуствен интелект, крипто, неспособно на критично мислене население, амбициозни млади хора с план.
Въпреки това, "тъмното просвещение" може и да не се случи. То има своите критици и в либертарианските среди, като главната причина е, че либертарианството подкрепя индивидуалните права и свободи в рамките на демократична система, а в случая не говорим за такава, а по-скоро за пълна противоположност със строга социална йерархия и традиционни властови структури.
"Тъмното просвещение" е отхвърляно като непоследователно в заявената подкрепа за пазара на фона на отхвърляне на индивидуалната автономия.
На по-практично равнище, този нов социален строй има няколко проблема, които са видими с един поглед към любимата на феновете му средновековна и просвещенска история. Силната еднолична власт с "Цезар" начело изисква способен управник - просперитетът на абсолютната монархия или на диктатурата е функция на уменията на само един човек. Ако той е Оливър Кромуел - добре. Ако не е - имаме проблем.
Логичният начин да се избегне такъв риск е решенията да не се вземат еднолично, но тогава неминуемо започва процес, в края на който получаваме сегашната държава с институционален апарат. Иначе казано, малко безсмислено упражнение.
А даже и да не е, силните, но конкуриращи се градове държави от отминалите времена са били изпращани в историята от големи и експанзионистични империи. В момента около западния свят не липсват кандидати за тази роля.
Има и още нещо. В целия сюжет Доналд Тръмп е възприеман като един таран в човешка форма, с който да се разбиват старите институции. А президентът на САЩ е човек, който е доказал през годините, че бързо сменя съюзниците си. Полежалият в затвора Стив Банън може да разкаже на Мъск, Тийл и компания какво става, когато Тръмп реши, че го използват.
При всяко положение обаче, експериментът, който в момента се случва в САЩ, е интересен и от него могат да произтекат и някои полезни изводи за това как могат по-ефективно да работят безспорно нуждаещите се от "ъпгрейд" традиционни институции - така или иначе, не е нужно този процес задължително да води до нов антидемократичен строй с неясно бъдеще. В един момент вероятно и технологичните олигарси ще разберат това.
USD
CHF
EUR
GBP
