Бизнес заговорът: Когато най-богатите опитаха да вкарат диктатор в Белия дом

Можете да говорите каквото си искате за състоянието на Съединените щати в края на мандата на Джо Байдън или в началото на втория такъв на Доналд Тръмп, но в момента отвъд Океана положението е направо цветущо в сравнение с това преди 90 години.

Тогава САЩ се оказват опасно близо до военна диктатура от фашистки тип, подкрепена от финансовите елити в страната. Така нареченият Бизнес заговор практически отсъства от учебниците, но с голяма увереност можем да твърдим, че светът днес е такъв, какъвто го познаваме, благодарение на най-важния човек в заговора. И нежеланието му да влезе във Вашингтон като авторитарен лидер.

През 1932 г. Америка е в долна мъртва точка. Ефектите от Голямата депресия продължават с пълна сила: над 5000 фалирали банки, повече от 16 милиона безработни, половин милион отнети от собствениците им ферми, стотици хиляди изхвърлени от домовете си. Властите не са подготвени за подобна ситуация - републиканският президент Хувър е ноторно известен привърженик на държавната ненамеса в икономиката.

Източник: Wikimedia Commons

В тази ситуация 17 хиляди ветерани от Първата световна война и техните семейства (общо 43 000 души) правят протестен лагер във Вашингтон - искат си полагащите им се пари, залегнали даже в закон от 1924 г. Хувър хвърля срещу тях кавалерийски части, командвани от бъдещия най-награждаван американски генерал Дъглас Макартър.

Кои са петте най-важни урока от Голямата депресия, които трябва да помним днес?

Силно вероятно е една криза да не бъде предвидена

Идеалният военен

Няколко дни, преди да бъдат прогонени от столицата, демонстрантите от т.нар бонусна армия са подкрепени от едно от най-известните лица под пагон в САЩ. Става дума за пенсионирания генерал-майор от флота Смедли Бътлър.

Носител на всевъзможни отличия от всички военни интервенции с американско участие от 1898 г. до края на 20-те, той е герой на книги бестселъри, ползва се с вниманието на Холивуд и политическия елит. Президентът Теодор Рузвелт го нарича "идеалният американски войник".

Бътлър има зад гърба си участия в цял куп операции, които обслужват не просто американските интереси, но и американския бизнес. Заедно с морските си пехотинци е помагал за възхода на диктатори в страни като Доминиканската република и Никарагуа - за нуждите на Brown Brothers и захарната индустрия. В Мексико е защитавал американските петролни интереси, в Хаити и Куба е създал терен за работа на National City Bank, а в Китай е осигурявал безопасността на Standard Oil. За всичко това по-късно ще признае в своя книга.

Източник: Wikimedia Commons

Както отбелязва Джанатан Катц в книгата си "Гангстерите на капитализма", бележитият военен пропуска да похвали, че по време на американската окупация на Хаити след 1915 г. е създал истинска система за робска експлоатация на местното население - всеки, който откаже да строи пътища без пари, бива убит или хвърлен в затвора. Смедли Бътлър е и пионер на милитаризацията на полицията по времето когато е началник на силите на реда във Филаделфия.

Определено това изглежда като човек, който може да постига резултати със силови методи.

Притесненият елит

На фона на доста отчайващата икономическа ситуация, през 1932 г. президентските избори са спечелени от демократа Франклин Делано Рузвелт. Прикован за инвалидния стол от полиомиелит, той е решен да изкорени бедността и безработицата, като преразпредели финансовите ресурси в обществото.

Последното по обясними причини изтрива усмивките от лицата на кланове като Рокфелер, Дюпон, Морган и Мелън, в които в някои моменти е концентрирана половината от националното богатство.

Крайнодесни екстремисти и расисти атакуват Рузвелт, като обвиненията в социализъм са примесени с лозунги срещу евреите - нещо, което не е твърде изненадващо на фона на събитията, случващи се по същото време в Италия и Германия. Фактор е и че едри индустриалци като Хенри Форд по това време вече са на открито антисемитски позиции.

Когато на 4 март 1933 г. президентът полага клетва, Вашингтон е окопан като по време на Гражданската война заради очаквани безредици - с картечници и стрелци на ключови места в града.

Кейнс смяташе, че инфлацията решава проблемите на заплатите. Той греши.

Трябва пазарен механизъм, а не изкуствено увеличаване на цените на потребителските стоки

Няколко дни по-късно Рузвелт прави радикален ход - обявява изземване на златните кюлчета и монети от населението и обмяната им по фиксиран курс. Това на практика суспендиране на златния стандарт позволява девалвация на долара, което е в полза на промишлеността и износа.

Неговият "Нов курс" връща държавата в икономиката и я завърта чрез множество големи инвестиционни проекти в периода 1933-1938 г. За най-богатите американци обаче всичко това си е чист социализъм под друго наименование.

Време е за действие

Десните радикали не стоят със скръстени ръце. Вдъхновени от черноризците, с които Бенито Мусолини покорява Рим, организации на белите, сребърните и други "ризи" се появяват из САЩ, като идеологиите им са сходни - смесица от фашизъм, християнски и консервативни ценности и готовност да преследват целите си със сила.

Готви се обаче нещо по-голямо. Какво - Бътлър разбира в рамките на няколко срещи през 1933-1934 г. с бившия военен и настоящ брокер от Уолстрийт Джералд Магуайър. Специално място в най-важния от разговорите имат събитията в Париж, където фашистката организация "Огнен кръст", съставена от ветерани от войната, заедно с десни радикали опитва да щурмува парламента и на фона на последвалото кръвопролитие лявоцентристкият премиер е свален и заменен от консерватор.

Източник: Wikimedia Commons

Кадърът е от фашистка Италия, но заговорниците искат нещо подобно във Вашингтон

Това - но на американска земя, си представя и Магуайър: 500 000 ветерани тръгват към Вашингтон с оръжие и финансова подкрепа (поне 30 милиона долара,но някои източници пишат и за косическите в онези години $300 млн.) от някои от най-големите американски корпорации като Remington и DuPont. Трябва да ги води именно Смедли Бътлър - фигура с огромен авторитет в армията и обществото.

Планът е президентът Рузвелт да бъде принуден да назначи военния за всесилен секретар по общите въпроси и след това държавният глава да остане само с церемониални функции или - ако той не се съгласи, да бъде отстранен, а водачът на преврата да влезе в Белия дом.

Магуайър му казва и друго - скоро ще има мощна организация, която ще подкрепя заговора зад кулисите: "След 2-3 седмици ще я видите по вестниците. Ще има големи хора вътре". По думите му официално ще става дума за "общество, защитаващо конституцията".

Действително около 2 седмици по-късно от страниците на "Ню Йорк Таймс" става ясно, че е основана непартийната Американска лига за свобода, поставила си за цел "борба с радикализма, запазване на правото на собственост и защита на конституцията" - но даже съвременниците виждат в нея отговор на промените в данъчната система в рамките на "Новия курс".

Източник: Wikimedia Commons

Смедли Бътлър в Китай, 1927 г.

В лигата влизат бившият президент на DuPont Ирене Дюпон, босовете на Genereal Motors, Philips Petroelum, Syn Oil, General Foods и ред други. Има и лица, свързани с J.P.Morgan - банката, която отпуска 100 милиона долара кредит на режима на Мусолини.

Член е и шефът на Магуайър - банкерът Грейсън Мърфи. Също бивш военен, той има богат стаж във военното разузнаване преди да мине в частния сектор и да работи с бъдещия шеф на външното разузнаване на САЩ. С едно изречение: човек, който има представа от конспиративни дела.

Смедли Бътлър обаче е предупреден в хода на разговора - не всички заговорници го харесват. Според Магуайър лобито на J.P.Morgan предпочита да се заложи на по-авторитарен тип генерал. Дъглас Макартър.

Едно историческо "Не"

Едно нещо, за което Джералд Магуайър и хората над него не си дават сметка, е, че Смедли Бътлър не може да бъде толкова лесно изкушен с власт. След 33 години служба той е започнал да си дава сметка за резултатите от действията си.

Попитан какво мисли за идеята, той отговаря на брокера от Уолстрийт следното: "Много ми е интересно, защото, Джери, знаеш, че моето хоби е запазването на демокрацията. Ако събереш тези 500 000 войници агитирайки за нещо, намирисващо на фашизъм, ще събера други 500 000, ще те пратя в Ада и ще имаме една истинска война".

Смедли Бътлър уведомява лично началникът на ФБР Едгар Хувър за заговора, а той докладва на президента Рузвелт. Военният е разпитан в Конгреса от комисията "МакКормак-Дикстайн". Убеден, че обществото трябва да знае какво се случвва, Бътлър се свързва и с журналист от "Ню Йорк Пост", когото познава от полицейските си години. Той прави собствено разследване и освен това прави целия сюжет публичен.

Повечето от останалите замесени отричат. Магуайър твърди, че всъщност Бътлър е бил замесен в подготовка на преврат и той се е опитвал да го вразуми. Авторитетни днес медии като "Ню Йорк Таймс" и списание "Тайм" се надбягват да осмиват целия случай. Това прави и ген. Макартър.

През 1935 г. обаче комисията излиза със заключението, че показанията на Смедли Бътлър отговарят на истината: "Комисията получи доказателства, показващи, че определени лица са направили опит да основат фашистка организация в страната. Няма съмнение, че този опит е бил обсъждан, планиран и е могло да бъде реализиран ако и когато финансовите благодетели преценят".

Кои са "финансовите благодетели" така и не става ясно - никой от посочените в показанията богаташи не е разпитан. Няма обвинени, съдени и наказани.

Следва тишина

През следващите години Смедли Бътлър продължава да се бори за мир и за социална справедливост, но онкологична болест отнема живота му през 1940 г. Магуайър, който е доста по-млад, умира през 1937 г.

Така и не става ясно в колко напреднал етап е била подготовката за Бизнес заговора - и дали всички замесени в него са били напълно наясно с плана за щурм на Вашингтон и установяване на фашистка власт. И до днес са силни и привържениците на тезата, че всичко е било една голяма негова измислица.

Не е такова мнението на конгресмена Джон МакКормак, участвал в комисията, разследвала заговора: "Ако генерал Бътлър не беше патриотът, какъвто беше, и ако бяха успели да запазят тайната, заговорът като нищо можеше да успее ... Във времена на отчаяние и когато хората са разочаровани, всичко може да се случи."

Някои съвременни историци си обясняват забележително тихия край на скандала с гросмайсторски ход на Рузвелт - получил доказателства за заговора, той може просто да е дал две алтернативи на Уолстрийт и едрия бизнес: обвинение, шумен процес и разстрел за държавна измяна или мълчалива подкрепа за "Новия курс". Факт е, че съпротивата срещу неговите политики значително отслабва.

В наши дни името на Смедли Бътлър е в голяма степен заличено от американската история - почти никой извън Корпуса на морската пехота не е чувал за него. А това не е хубаво - както казва философът и писател Джордж Сантаяна, който забравя историята, е обречен да я повтаря.

Би било ужасно, ако финансовите елити пак поискат да сложат начело на най-мощната държава в света авторитарен лидер, който поставя техните интереси пред тези на всички останали хора, нали?