Въпреки усилията на Доналд Тръмп САЩ да изгради независима икономика, голяма част от вноса на някои стоки остава факт поради недостатъчните местни алтернативи. Оказва се, че Щатите внасят хранителни продукти за стотици милиарди долари - много от тях от страни, на които президентът наложи мита.
Мексико
Според Business Insider САЩ внася почти половината си плодове и зеленчуци от южния си съсед. Въпреки това, те се облагат с данък от 25%. С това се цели не само подкрепа на северноамериканските производители, но и принуждава чуждестранните доставчици да намалят цените си.
През 2024 година 90% от авокадото на американския пазар на стойност над 2 милиарда долара е внос от Мексико. Консумацията на плода се увеличава близо четиринадесет пъти след подписването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия през 1993 г.
Източник: iStock Images
Бизнесът е толкова доходоносен, че картелите в Мексико изискват от фермерите такса защита, която може да достигне близо 70 хиляди долара.
Друг продукт, който се внася основно от Южна Америка, е лаймът. Оказва се, че около 80% от плода достига до магазините по този начин. Преди да се появи на рафта, той преминава дезинфекция и покриване с восък във фабриката, за да остане хидратиран по време на дистрибуцията му. Всеки плод преминава внимателна проверка през машина, която му прави между 20 и 40 снимки и отделя тези, които не отговарят на критериите за качество.
Търсенето на лаймове се увеличава от десетилетия, тъй като латиноамериканската и азиатската кухня стават все по-популярни. За последните десет години консумацията му в САЩ се е удвоила, показват данни на Американския департамент по земеделие. Това ги превръща в най-големия вносител на плода в света.
През 2014 г. управляващите ограничават импортирането на захар от Мексико, след като американски производители я обвиняват, че пуска на пазара евтин продукт с ниско качество. През 2023 г. в доклад на правителството на САЩ се казва, че това е помогнало на производителите на захар в САЩ, но я е направило по-скъпа за американците и е навредило на икономиката.
Европа
Според ЕК страните от континента всяка година изнасят за САЩ храна на стойност над 20 милиарда долара. Оказва се, че Америка е най-големият вносител на сирене от Италия, като стойността на продукта надвишава 400 милиона долара годишно.
Източник: iStock
Близо 75% от трюфелите в САЩ също идват от Италия, която отглежда най-редките и скъпи сортове в света.
От друга страна, почти целият зехтин на американския пазар е испански. През последните 25 години производителите в страната са усъвършенстват методите си за производство, като по този начин повишават качеството и стойността му.
Индия
По данни на Associated Press близо 80% от морските дарове, които американците консумират, са вносни, като основният им доставчик всъщност е Индия. Най-изнасяният продукт са скаридите, като стойността им достига 2 милиарда долара годишно.
В момента митата на Тръмп към индийските стоки са в размер на 50%. Това помага на местните търговци да продават продукцията си, която в противен случай остава неконкурентоспособна заради по-ниските цени на чуждестранните си колеги. Едновременно с това разходите се увеличават - цената на комплект нови мрежи се е повишила повече от два пъти, а на един галон бензин се е утроила.
Междувременно, за последните тридесет години стойността на продукцията спада от 5 на 1,30 долара. Това затруднява не само моряците, но и търговците на морски дарове. Според работещите на пристанище в щата Луизиана повишаването на разходите и обезценяването на продукцията ще принудят местните моряци и търговци да търсят работа в друг сектор.
Китай
Много от американските компании се принудиха да преместят част от производството си от Китай в други страни. Противно на желанието на Тръмп обаче, повечето все още изграждат фабриките си извън САЩ.
Докато продукти като дрехи, обувки и електротехника могат да се произвеждат без особена трудност и в други страни, то ситуацията с хранителните стоки е по-различна. Данни на ЕП показват, че азиатската страна доставя приблизително 80% от световния чесън, а САЩ са един от най-големите ѝ клиенти.
Източник: iStock
Тази търговия започва след края на Студената война, когато цената на китайския чесън е наполовина по-ниска от тази на американския. От години азиатците са обвинявани в дъмпинг. През 1994 г. управляващите повишават митата на чесъна, но това не променя търсенето.
Между 2001 и 2005 г. "Christopher Ranch" - един от най-големите производители на чесън в САЩ, намалява обработваемата си земя с 40%. През този период американската индустрия за производство на чесън губи приблизително 600 милиона долара заради китайски внос. През 90-те години в страната е имало 12 търговски производители на чесън, докато сега са останали само трима.
На този фон, в края на двадесети век зеленчукът се превръща в ценен актив в Китай, като цената му надминава дори тази на акциите на злато.
Африка
Страни като Гана и Кот д'Ивоар са жизненоважен вносител за сладкарската индустрия в САЩ. По данни на Американския департамент по земеделие страната внася какаови продукти на стойност приблизително 5 милиарда долара годишно от Африка, включително две трети от какаовите си зърна.
Производителите се оплакват от вирус, който унищожават продукцията. В комбинация с климатичните промени, какаото поскъпва. Това повишава значително цените на шоколадовите изделия не само в Щатите, но и в световен мащаб.
Южна Америка
Стойността на цялата импортирана храна от Южна Америка е в размер на 15 милиарда долара годишно. Бразилия я снабдява с говеждо месо, а Боливия и Перу са сред най-големите износители на киноа в света, като една трета от цялото производство заминава за Америка.
Източник: iStock
Киноата става все по-популярна в САЩ заради перуанското Споразумение за свободна търговия от 2009 година. Експертите я препоръчват поради липсата на глутен и високото съдържание на протеин и я включват в така наречената кето диета. ООН дори обяви 2013 г. за Международна година на киноата, за да отбележи традициите на народа от Андите.
Въпреки митата, САЩ продължава да внася голям обем от хранителните си стоки от други държави. Това оказва голямо въздействие на дистрибуторите, малките търговци и най-вече - на крайния потребител.
USD
CHF
EUR
GBP
