Луната може да съдържа благородни метали на стойност над $1 трилион, показва ново проучване. Според изследването, публикувано в Planetary and Space Science, недрата на естествения ни спътник крият значителни залежи на платина, както и на паладий и родий - метали от платинената група. Те биха могли да превърнат Луната в първата голяма космическа дестинация за добив на руда.

Хиляди кратери с ценни ресурси

Анализът е ръководен от независимия астроном Джаянт Ченамангалам. Той изчислява, че до 6500 лунни кратера с диаметър над 1 км съдържат метали от платинената група. Освен това около 3400 кратера могат да крият вода, заключена в хидратирани минерали - жизненоважен ресурс за бъдещи пилотирани мисии и изграждане на база на Луната.

За най-големите кратери с диаметър над 19 км и ясно очертани централни върхове, изследователите идентифицират 38 образувания, които най-вероятно съдържат концентрирани количества от ценните метали.

Произход

Смята се, че залежите произлизат от метални астероиди, които са се сблъсквали с Луната в продължение на милиарди години. При удар част от метала оцелява и се концентрира в централните части на кратерите, образувайки по-достъпни за добив находища.

Снимка 677293

Източник: iStock

Ченамангалам подчертава, че Луната предлага стратегически предимства спрямо астероидите като обект на бъдещ добив. "Тези стойности са с един до два порядъка по-големи от броя на астероидите близо до Земята, съдържащи руда", пише той.

Освен това стабилната орбита и предвидимото местоположение на Луната правят достъпа до ресурсите й значително по-лесен и по-малко рисков в сравнение с динамично движещите се астероиди.

Комерсиалният Космос

Изследването се появява на фона на засилен интерес от страна на частни компании и държавни агенции към комерсиализирането на космоса.

AstroForge, базирана в Калифорния, подготвя мисията Vestri, която ще стартира през октомври 2025 г. с цел проучване на неразкрит астероид близо до Земята за метали от платинената група.

NASA, от своя страна, продължава подготовката по програмата Artemis, като пилотираната мисия Artemis II е планирана за не по-рано от февруари 2026 г.

Някои предизвикателства

Въпреки технологичния прогрес, правната рамка за космическия добив остава неясна. Комитетът на ООН за мирно използване на космическото пространство все още дебатира върху бъдещите правила.

Досега 6 държави, сред които САЩ, Люксембург и от съвсем скоро Италия (юни 2025 г.), приеха закони, които разрешават на компании да добиват ресурси в Космоса. Тези едностранни стъпки обаче се оспорват от страни като Китай и Русия. Те настояват, че подобни дейности трябва да бъдат регулирани от широки международни споразумения.

Надпреварата за Луната: Защо САЩ искат да изпреварят Китай и първи да изградят там АЕЦ

Надпреварата за Луната: Защо САЩ искат да изпреварят Китай и първи да изградят там АЕЦ

Целта - 2030 година