SOFIX влезе във финалната права на 2025 г. като пазар, който не просто оцеля в годината на рекорди и ротации, а се подреди убедително в горната част на глобалната таблица. От началото на годината бенчмаркът на Българската фондова борса е нагоре с около 19-20% - темпо, което надминава широките западноевропейски индекси като FTSE 100 и CAC 40 и се движи рамо до рамо с DAX и дори с Nasdaq в долната част на неговия диапазон за 2025 г.
Това не е "случайна еуфория", а съвкупност от няколко пластови процеса: нормализираща се инфлация, понижаващи се лихви в еврозоната, активизация на локалния капитал, по-добра корпоративна прозрачност и нарастваща роля на облигационния сегмент, който стабилизира ликвидността и кривата на доходност на местните емисии. В момент, в който светът спореше дали AI-вълната не е "твърде висока, твърде бърза", малките пазари източно от Виена тихо консолидират - натрупвайки стойност без гръмки заглавия.
Глобалният контекст прави сравненията особено показателни. В Европа 2025 г. раздели бенефициентите на енергийния и индустриален цикъл (Испания, Италия, Австрия) от по-сдържаните борси (Франция, Швейцария). В Централна и Източна Европа вятърът духаше още по-силно: Полша и Унгария се изстреляха с 35-36% от началото на годината, подпомогнати от вътрешнополитическо разреждане и фискални импулси.
На този фон България стои по-умерено, но последователно: ръст около 19.5% срещу около 15% за S&P 500 и приблизително 18-19% за DAX, което поставя SOFIX в "горната средна класа" на планетарната класация. Има две причини това да е важно. Първо, защото пазар с нашия размер традиционно изостава при глобални ралита и наваксва в късна фаза; сега виждаме синхрон и навременност. Второ, защото новите пари не търсят само шум, а предвидимост на регулации, данъчна стабилност и корпоративно управление - параметри, по които България направи значими стъпки тази година (включително по линията на добрите практики и видимостта на емисиите).
Под повърхността двигателите на SOFIX са типично "български": фармацевтика със структурна рентабилност, банки с подобряващ се нетен лихвен марж при падаща цена на риска, инфраструктурни и пазарни играчи, които монетизират самото разгръщане на местния капиталов пазар, и технологични компании - по-волатилни, но вече с реални пазари и маржове.
Това разнообразие е далеч от концентрацията, която виждаме на Запад, където 6-7 мегакапиталови имена могат да определят половината на индекса. Българският портфейл е по-земен: дивиденти, парични потоци, умерена задлъжнялост, локална експанзия. С други думи - по-малко приказка, повече счетоводство. И точно това инвеститорите оценяват в среда на умора от "големи истории".
Втората голяма ос е облигационната. Над половината от оборота на БФБ през есента минава през дълговия сегмент - нетипично висок дял, който има две интерпретации. Песимистичната би казала, че капиталът бяга към сигурност. Реалистичната, която подкрепям, е че системата се уплътнява: пенсионни фондове и институционални инвеститори калибрират продължителността и доходността в подготовка за среда на по-ниски лихви, а корпоративният сектор открива борсата като алтернатива на банковото финансиране. Това прави кривата на доходност по-смислена, спредовете - по-прозрачни и, не на последно място, понижава цената на капитала за емитентите. На езика на оценките това означава потенциал за постепенно разширяване на мултиплите при стабилни печалби - именно рецептата, която поддържа 15-20% годишна доходност без ексцесии.
Третата ос, която ще определя 2026 г., е геополитическо-валутна: очакваното присъединяване на България към еврозоната от 1 януари. Важно е да извадим мита от реалността. Българският лев е във валутен борд и де факто вързан към еврото повече от две десетилетия. Тоест "валутният риск" за корпоративните парични потоци и банковите баланси е практически неутрализиран отдавна. Затова ефектът от еврото върху акциите няма да е в стила на "магически ръст за една нощ".
Истинските канали са три и са по-скоро втори порядък. Първо, премията за риск по държавния и корпоративния дълг обичайно се свива след приемане - видяхме го в Хърватия през 2022-2023 г., а и в балтийските държави по-рано. Това намалява дисконтовите ставки, което вдига справедливата стойност на дългосрочни активи - банки, комунални услуги, инфраструктура.
Второ, банковото финансиране поевтинява и се удължава. За България, където кредитният цикъл е дисциплиниран след 2009 г., това означава повече инвестиции при същото ниво на предпазливост - благоприятно за циклични бизнеси, индустрия и недвижими имоти. Трето, регулаторната интеграция (банков съюз, по-дълбока надзорна рамка, стандарти за отчетност) отваря вратата за нов клас инвеститори - мандати, които досега изключваха левови активи или "периферни" пазари. Пасивните потоци няма да се излеят на следващия ден, но прозорецът за повишена видимост се отваря трайно.
Струва си да погледнем назад, за да не си внушаваме механика, която не съществува. При Словения (2007) и Словакия (2009) борсовите ефекти бяха подчинени на глобалния цикъл - предкризисен пик и след това рязка рецесия. В Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015) валутният преход беше кулминация на дисциплина, но акциите не излетяха автоматично - задвижващите сили бяха интеграцията на банковите системи и свиването на доходностите по дълга, а не "евро еуфория" на equity ниво. Най-скорошният пример - Хърватия (2023) - показа точно това: доходностите по книжа се компресираха, кредитният рейтинг се повиши, туристическият сезон беше рекорден, но местният индекс не направи балон; поскъпването бе постъпателно, следвано от нормални корекции. Урокът е прост: еврото не замества фундаментите - то ги усилва, когато ги има.
Как изглежда България през тази призма? Влизаме с вече фиксиран валутен режим, с умерен дълг/БВП, с банков сектор, който държи висока капиталова адекватност, и с пазар, който се нормализира по ликвидност благодарение на нарастващия дългов сегмент и постепенното "изсветляване" на корпоративното управление. Не очаквам механична преоценка тип +30% само защото е настъпил 1 януари. По-скоро виждам вероятен "двустепенен" ефект.
Стъпка едно: компресия на доходности и по-ниска цена на собствения капитал за емитентите с чисти баланси, което дава 5-10% допълнителна ре-рейтинга за банкови и инфраструктурни имена в рамките на шест-дванадесет месеца, ако макро фонът остане спокоен. Стъпка две: структурна премия за компаниите, които използват поевтиняването на капитала за растеж - M&A, инвестиционни програми, експанзия в региона. Там потенциалът е двуцифрен, но зависи не от календара, а от мениджмънта.
Тази перспектива трябва да се наслои върху текущата класация. В глобалния "лист" на 2025 г. SOFIX е в добра компания. Над S&P 500 и FTSE 100, близо до DAX, зад лидерите на Южна и ЦИЕ Европа. Това говори за здравословен риск/доходност профил: ръст, който не е купен на всяка цена. В същото време поставя летва за 2026 г.: да запазим темпо в свят на падащи лихви, вероятно по-слабо евро срещу долара и разширяващ се индустриален капекс в Европа извън AI дата центровете.
За БФБ това означава три оперативни приоритета. Първо, още емитенти - без ново първично предлагане или хибридни емисии (облигации/конвертири) дългосрочният капитал няма къде да се разположи. Второ, по-дълбок Beam/растежен пазар - мястото, където се раждат утрешните "сини чипове". Трето, ускорена интеграция с европейските посттърговски инфраструктури и индекси - видимостта е горивото на пасивните потоци.
Рисковото огледало остава на масата. Малкият размер и концентрацията на инвеститорската база значат, че волатилността при събития може да е по-остра. "Еврото" носи и еднократни ценови ефекти в някои сектори, а фискалната дисциплина ще бъде под прожекторите при всяко отклонение. Банките ще печелят от по-евтино финансиране, но маржовете им ще се нормализират с кривата на лихвите; REIT-овете ще се радват на по-ниска цена на дълга, но доходността по имотите трябва да компенсира инфлацията. И най-същественото: за да капитализираме структурната премия на еврозоната, трябва да има ясна корпоративна история - инвестиции, износ, регионална експанзия. Календарът не създава печалби.
Какво казва всичко това за портфейлния избор? 2025 г. показа, че българският пазар може да бъде "тихият победител" - двуцифрен ръст, дивиденти и ниска корелация с мегатрендовете, които носят и най-големите корекции. 2026 г. ще бъде стрес тест за зрялост: еврозона, по-евтин капитал, повече регулаторна светлина.
Историята на новите членки от последното десетилетие ни учи, че най-добре се представят икономиките, които превръщат членството във финансова инфраструктура - кредити, производствени инвестиции, износ - а не в еднократна пазарна еуфория. България има рядък шанс да повтори именно този сценарий. SOFIX вече е на стартовата линия с правилната скорост и оттук нататък печели не този, който тича най-бързо за месец, а този, който не сменя пистата на първия завой.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
