Какво означава да си богат в България и в Европа?

Да си "богат" в Европа и по-специално в България в края на 2025 г. не е нещо еднозначно, а е съвкупност от три неща: свободата на времето, стабилността на паричните потоци и устойчивостта на баланса при състояние на финансов шок.

Американските прагове за "топ 10%" - доходи около четвърт милион долара и нетно богатство над два милиона - звучат като далечна планета, но логиката зад тях е напълно приложима у нас, стига да се преведе през европейския данъчен модел, социалните системи, жилищната структура на богатството и факта, че за мнозина "чувството за богатство" идва доста преди статистиката да ги изстреля в горния децил.

В Европа реалният маркер за богатство започва тогава, когато човек може да финансира желаната си житейска рамка от капитал, без да разчита на работодател или държава, и да го прави с безопасна скорост на теглене, съобразена с по-дългата продължителност на живота и по-ниските, но по-стабилни доходности.

В американската литература това често е 4% правило; в Европа по-консервативната математика е 3-3.5%, защото системата обещава базова пенсия и здравна рамка, но и защото предпочитаме по-ниска волатилност. Преведено: капитал от 600-800 хил. евро, диверсифициран и ликвиден, вече купува свобода на времето за средностатистически европейски град; в България този праг може да е с една идея по-ниско в чисти разходи, но по-високо като необходима "възглавница" срещу валутни и структурни рискове на пазара на труда.

Източник: iStock

Проблемът е, че нетната стойност на българското домакинство е прекалено концентрирана в един актив - основното жилище. Това е двойно острие: от една страна, имаме висок процент собственост и нисък дълг спрямо доход, което дава психологическа сигурност; от друга, "богатството" е неликвидно и силно циклично. Затова у нас "чувството за богатство" започва най-често не когато погасяваме ипотеката, а когато спестяванията и инвестициите извън дома достигнат критична маса от 5-10 годишни разхода.

Ръст на ипотеките и интерес към имоти в чужбина. Какво още да очакваме на жилищния пазар през 2026-а?

Над 60% от българите купуват имоти

Тогава се случва качествен скок: появява се emergency-фонд, появява се портфейл от ETF-и или облигации, който носи купон без постоянна тревога, появява се дисциплина в застраховането и в крайна сметка се появява свободата да кажем "не" на проект или работодател.

В български условия това може да значи 150-250 хил. евро ликвидно богатство за семейство в София или голям областен град, разбито между депозит, ДЦК/корпоративни облигации и глобални индексни фондове. Не е "елитен" стандарт, но е прагът, след който парите престават да са източник на ежедневен стрес и стават инфраструктура на живота.

По възрастови стъпала икономиката ни рисува по-малко бляскава, но реалистична пътека. Двайсетте са не толкова за "капитал", колкото за изграждане на доходовия двигател и на навика за инвестиране. Европейската система наказва късното стартиране чрез пропусната сложна лихва, а награждава постоянството чрез автоматизирани вноски, данъчни облекчения по трите стълба на пенсионното осигуряване и по-евтино финансиране за млади семейства.

В България шаблонът, който работи, е грубо логаритмичен: 10% спестяване веднага след старта на кариерата, преминаващи на 15-20% във втората половина на двадесетте, а след 30-тата - минимум 20% с автоматичен трансфер към глобални индексни ETF-и и облигации с матуритет около 3-7 години.

Тридесетте са за внимателно поемане на жилищен риск, който не изяжда инвестиционната програма; ако размерът на вноската не позволява да държим спестовния процент, това не е "дом", а "котва". Четиридесетте са златното десетилетие на натрупването - доходът е най-висок, децата още не са в университет, професионалните кризи са вече познати.

Тук се печели битката за "чувството на богатство": дългът трябва да върви към нула, а инвестициите - към диверсифицирана, все по-пасивна структура. Петдесетте и шейсетте са за подреждане на изходната рамка: прехвърляне на портфейла към по-ниска волатилност, фиксиране на доходния поток от купони и дивиденти, отсяване на имоти, които са актив, от имоти, които са сантимент.

Седемдесетте и нататък са новата зона на "капацитет" - европейската медицина и социалната система удължават живота и означават, че портфейлите трябва да преживяват 25-30 години теглене. Това автоматично прави правилото 3% по-валидно от 4% за българския дом.

Парите рядко са "усещане за богатство", ако цената за тях е непрекъсната тревога. Европейският модел предлага друг отговор: усещането се появява, когато имаме избори, а изборите идват не от големи числа, а от правилна архитектура.

Първият избор е времето - да можем да свалим оборотите за шест месеца, без да смачкаме семейния бюджет. Вторият е пространството - да можем да сменим град или държава, без да ликвидираме бъдещето си. Третият е рискът - да можем да започнем нов бизнес, да влезем в образователна пауза, да сменим професия. Тези избори не изискват задължително да сме в горния децил по богатство; изискват комбинация от нисък дълг, висок спестовен процент и ликвидни активи, които носят доход.

Кристин Лагард: Страните, които се интегрират успешно в еврозоната, стават по-богати

"Ползите ще са съществени както за бизнеса, така и за гражданите", заяви президентът на ЕЦБ

В България именно тук "еврото" прави разлика. Влизането в еврозоната намалява премията за риск в дълга, поевтинява ипотеките в дългия край, отваря по-дълбок пазар за корпоративни облигации и прави инвестиционните ни портфейли по-съвместими с европейските стандартни продукти. Това не ни "прави богати" за една нощ, но намалява цената на пътя към богатството.

Да се сравняваме със САЩ е полезно, ако разбираме разминаванията. Американското "топ 10%" е често фокусирано върху дохода, бонусната култура и високи, но променливи спестовни норми. Европейското богатство е по-бавна крива: по-ниски нетни доходи след данъци, но по-висока предвидимост на основните разходи (здраве, образование), по-голям дял на жилището и спестяванията, натрупвани с дисциплина.

Българският вариант е още по-специфичен - висока собственост, по-скромни доходи, но с възможност за бързо изпреварване чрез ранно инвестиране, предприемачество и глобални пазари. И тук се крие обратът: "усещането за богатство" у нас често идва от откъсването от локалния таван на доходите чрез глобална кариера или бизнес, докато разходната база остава българска. Разликата между евро-доходи и левови разходи, умножена по дисциплина, прави повече за богатството от всяка таблица по перцентили.

Икономията обаче не бива да прерасне във фетиш. Европа учи, че "да живееш добре" е цел сама по себе си и че парите са средство за съдържателен живот, не само за натрупване. Добрият финансов план задължително включва купуване на време за себе си и близките, преживявания и образование, създаване на буфери за здраве и "черни лебеди", благотворителност и подкрепа на каузи.

Ако богатството не купува спокойствие и смисъл, то става само таблица. В България често виждаме двойки с висок доход, които живеят в състояние на постоянна недостиг, защото стандартът на живот изяжда целия кешфлоу. И обратното - семейства със среден доход, но с железна структура: 20-30% спестяване, автоматични вноски, изчистен дълг, базов имот, дългосрочен портфейл. Втората група "се чувства богата" много преди да го постигне статистически; първата не се чувства богата дори когато е.

През българската призма "да си богат" през двадесетте значи да започнеш навреме и да заложиш системата: 10%+ автоматично инвестиране, чист кредитен профил, фокус върху човешкия капитал. През трийсетте богатството е да купиш дом, който служи на живота, а не да го подчинява; да изградиш фонд от 6-12 месеца разходи и да държиш глобален портфейл, който расте независимо от работодателя ти.

През четиридесетте богатството е да кажеш "не" на лошата сделка, защото можеш; да финансираш образование на децата без кредит и да знаеш, че ако вратата се затвори, имаш друг изход. През петдесетте богатството е да си пъргав и ликвиден; да рестартираш риска към по-доходни, но контролирани потоци; да подредиш наследяването и да вкараш ред в здравните и животозастрахователни планове.

След това богатството е преди всичко време - време да останеш полезен, време да учиш, време за хората и каузите, които са ти важни. И да теглиш по 3% годишно от нещо, което си построил с дисциплина, а не със спринт.

В крайна сметка "топ 10%" е праг на статистиката. Истинската цел е усещането за финансова автономия. В Европа това усещане идва при по-скромни числа, но при по-добра архитектура. В България идва, когато обменим апартамент-центрираното спокойствие за портфейл-центрирана свобода; когато заменим "колко струвам на хартия" с "колко избор имам в живота".

А ако днес сме далеч от таргета, то не е присъда. Това е маршрут. Еврозоната ще ни даде по-добри пътища и по-евтино гориво. Остава да решим накъде караме.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.