Атанас Урджанов е икономист по образование с над 30-годишен стаж в месопреработвателната индустрия на България. Той е Председател на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ), като е първият избиран за четвърти последователен мандат.
Зам.-председател е на Националния съвет по храните към министъра на земеделието и храните. Освен това е член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и на Съвета на браншовите организации (СБО) в рамките на БТПП.
Атанас Урджанов е член на Съвета на настоятелите на Университета по хранителни технологии (УХТ) и почетен професор от практиката в УХТ, където работи активно за връзката между бизнеса и образованието и за подготовката на ново поколение специалисти в хранителната индустрия.
Под неговото ръководство АМБ отстоява ролята на месопреработвателната индустрия като стратегически сектор и партньор на държавата в гарантирането на продоволствената сигурност. Той активно работи за приемане на национална стратегия за развитието на бранша и за свързване на образованието с нуждите на индустрията.
Г-н Урджанов, като начало, какво ще кажете за качеството на българските месни продукти?
В България поддържаме утвърдени стандарти и пазим дългогодишни традиции в производството на месни продукти. Както знаете, имаме и 7 месни продукта, които защитихме като храни с традиционно-специфичен характер (ХТСХ) в Европейския съюз: "Филе Елена", "Роле Трапезица", "Кайсерован врат Тракия", "Луканка Панагюрска", "Луканка Троянска", "Суджук Търновски" и "Пастърма Говежда", което нарежда България на 2-ро място по брой защитени ХТСХ в ЕС, след Полша.
Посочените продукти са традиционни и със специфичен вкус, като рецептите за тях датират от векове. Затова при традиционните добре познати месни продукти, рядко се въвеждат промени, и в повечето случаи не са необходими. Именно качеството на тези продукти е това, което ги прави разпознаваеми и предпочитани от потребителите.
От своя страна, ние месопреработвателите поддържаме високи стандарти на работа, стриктно спазваме нормативните изисквания. В производствения процес внедряваме и иновации за оптимизиране на работата, повишаване на ефективността и подобряване на вътрешния контрол.
Източник: iStock
Наблюдават ли се тази година нови тенденции в консумацията на месни продукти?
Според мен, тази година няма съществени промени в потребителските навици. Традиционните месни продукти, които са с високо качество и се харесват у нас, продължават да се купуват и имат съответния пазарен дял. Има известна сезонност при консумацията - например през по-студените месеци се наблюдава по-висок интерес към сурово-сушени продукти, като луканка и филе, докато през лятото нараства търсенето на малотрайни колбаси - наденици, кренвирши и заготовки за скара - кебапче, кюфте, кърначе и т.н.
По отношение на произхода на месото за месопреработвателната индустрия, тенденциите също остават непроменени. Делът на българското месо в производството е приблизително 40%, докато останалите количества се внасят основно от други европейски държави. За съжаление, тази пропорция остава стабилна и не се отчита съществено нарастване на местното производство.
А какви са основните проблеми на бранша сега?
Основен проблем пред бранша и през тази година остава недостигът на работна ръка. Това затруднява нормалното планиране и разширяване на производството. Като част от решаването на този проблем, където е възможно, въвеждаме машини и автоматизиране на процесите, които да заместят хората - но ни се налага да внасяме работници и от чужбина.
Намирането на работна ръка в нашия сектор не е лесно, поради спецификата на сектора. При производство на месни продукти се спазват строги хигиенни стандарти - по време на работа работниците трябва да са облечени в съответното работно облекло, вкл. ботуши и шапки (бонета). В цеховете се работи на постоянен температурен режим около 12 градуса. Работната среда е влажна, студена и подлежи на постоянна санитарна обработка - фактори, които правят професията по-малко предпочитана.
Що се отнася до квалификацията на кадрите, има ученически паралелки по нашата специалност само в две гимназии в страната - в Плевен и в София. Това ограничава подготовката на кадри, особено на средно и по-ниско квалификационно ниво. По отношение на висшите кадри -технолози, към момента разполагаме с достатъчно.
Тук е мястото да подчертая, че поддържаме много добра комуникация с Университета по хранителни технологии в Пловдив, като по този начин има естествена приемственост между младите специалисти и утвърдените професионалисти в сектора.
Много сериозен проблем обаче е недостигът на персонал за оперативни позиции, поради което се налага да привличаме работници от трети страни. Имаме положителен опит с кадри от Узбекистан, Казахстан и Непал.
В тази връзка бих искал да обърна внимание на компетентните държавни органи, че може да се работи по въпроса да се облекчат процедурите за внос на работна сила извън ЕС, за да може секторът да функционира устойчиво и ефективно.
Източник: iStock
В тази връзка, какво ще кажете за заплащането в бранша?
Като цяло в сектора се наблюдава леко повишение на възнагражденията спрямо миналата година. Въпреки това, с обявения бюджет за следващата година се предвижда ръст на осигурителните разходи и увеличение на минималната работна заплата. Допълнителната административна тежест върху бизнеса не само не намалява, но дори се засилва.
Според официалната статистика, средните заплати в държавния сектор вече надвишават тези в частния. Това създава сериозни трудности за бранша - ние се стремим да сме конкурентни и да задържим квалифицираните кадри, но не можем да достигнем нивата на заплащане в държавната администрация.
Г-н Урджанов, какво прави държавата за подпомагане на бранша?
Месопреработвателния сектор няма нужната финансова подкрепа. До сега за инвестиции подпомагането беше по една единствена мярка на ПРСР (2014 - 2020 г.) - 4.2. По Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (2023-2027 г.), отново за преработвателите има една интервенция - Интервенция II.Г.2., "Инвестиции за преработка на селскостопански продукти". Тя действително е полезен инструмент, но обхватът ѝ и бюджетът ѝ са ограничени. За да има реален ефект за по-голям брой месопреработвателни предприятия, e необходимо средствата по тази мярка да бъдат увеличени.
Положителна стъпка е подпомагането от страна на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) с държавна помощ за участие в изложения на малки и средни месопреработвателни предприятия. Асоциацията кандидатства пред МЗХ и тази година благодарение на финансирането, 22 малки и средни месопреработвателни предприятия - членове на асоциацията, участват в най-голямото специализирано изложение за месо и месни продукти в България, "Месомания".
Изложението "Месомания" е важна инициатива за популяризиране на бранша и дава възможност на производителите да представят широката си гама от месни продукти, както и нови технологии и машини за обработка на месо. Това събитие повишава видимостта на сектора и подпомага деловите контакти, иновациите и партньорствата.
От друга страна, планираният нов софтуер, който се предвижда да бъде задължително инсталиран на камионите, транспортиращи стоки с висок фискален риск, за каквато е определена суровината за месопреработка - месо, вкл. и от Европа, буди сериозно притеснение в сектора. Подобно изискване ще затрудни бизнеса административно и финансово, без да е ясно дали ще доведе до реална добавена стойност или подобряване на контрола.
Затова 14 браншови организации се обединихме в категорична позиция против въвеждането на тази мярка. Все още няма яснота какъв точно ще е този софтуер.
Бихте ли казали нещо повече за тазгодишното изложение "Месомания", което се проведе в София в рамките на четири дни в началото на ноември?
Тазгодишното изложение "Месомания" в София отново потвърди ролята си като най-важния и единствен специализиран форум за месопреработвателния сектор в България. На впечатляващите около 1900 кв. м заети площи в две зали на Интер Експо Център, "Месомания" е място, където се събират иновации, бизнес възможности и професионални контакти, а тазгодишното издание показа, че интересът към сектора продължава да расте.
Тук искам да подчертая, че в тазгодишното издание участваха много нови, по-малки месопреработвателни предприятия, които за първи път излизат на подобна професионална "сцена". За тях "Месомания" е ключова платформа, тъй като им дава видимост пред потребители, търговци, дистрибутори и партньори, включително и от съседни държави. Това е възможност за разширяване на пазарите и за позициониране в силно конкурентна среда.
От своя страна, големите и добре познати компании от сектора участват основно за престиж и за да затвърдят имиджа си като лидери в индустрията. Те вече разполагат с установени контакти и партньорства, но присъствието им допринася за високото професионално ниво на изложението и привлича още по-широка аудитория.
Г-н Урджанов, а кои са най-големите "пера" в разходите на месопреработвателния бранш?
Най-голямото "перо" в разходите за месопреработвателния сектор, безспорно е електроенергията. Производството на месни продукти е силно енергоемко - необходим е постоянен температурен контрол, работа на охлаждащи системи, машини за обработка, сушилни, термични камери и оборудване, което функционира непрекъснато. Поради това, разходите за електроенергия формират значителна част от себестойността на продукцията.
Въпреки тази специфика, последното решение за подпомагане на секторите, засегнати от високите цени на електроенергията, изключи месопреработвателния сектор от списъка за компенсации. Без обяснение бяха изключени и производството на месо, мляко и млечни продукти и др. сектори.
Това поставя бранша в неравностойна позиция спрямо други производства. С колегите от другите браншове, които отпадат от списъка за компенсации, се питаме как е определено, че сектори като производство на картофи, преработка на плодове и зеленчуци, захарни изделия или текстил са по-енергоемки например от месопреработването, което изисква непрекъснат температурен и санитарен контрол, а голяма част от оборудването работи 24 часа в денонощието.
Затова очакваме държавата да преразгледа критериите за подпомагане, така че те да отразяват реалната енергийна натовареност на секторите и да гарантират равнопоставеност между предприятията от хранително-вкусовата промишленост.
Друг съществен разход за бранша, е работната ръка. Трудностите при намиране на персонал налагат увеличаване на разходите за труд, включително и при привличането на работници от чужбина.
Източник: iStock
Според известните към момента предварителни данни, за 2025 г. по-голямо ли ще е производството на продукти от месо у нас спрямо предходната година и евентуално с колко процента?
Според официални данни на НСИ, с които разполагаме, тенденциите за средното потребление на непреработено месо от българското население на човек от домакинството, показват увеличение с 2,3 кг, като данните за 2024 г. са, за 40,4 кг средно на човек от домакинството, в сравнение с 38,1 кг. за 2023 година.
Тенденциите за средното потребление на преработени месни продукти от българското население на човек от домакинството показват увеличение с 0,9 кг, като средното потребление на човек от домакинството през 2024 г. е 17,1 кг. Докато през 2023 г., средното потребление на човек от домакинството е било 16,2 кг месни продукти.
Според предварителните данни и отчетените тенденции през 2024 г., очакваме производството на месо и месни продукти през 2025 г. да бъде по-високо спрямо предходната година.
Сравнителните данни за предходните две години ясно показват стабилно вътрешно търсене, което обикновено води и до повишено производство. Затова очакваме през 2025 г. ръстът в сектора да бъде в рамките на 5-6%, при запазване на сегашните пазарни условия.
Що се отнася за износа за чужбина на преработени месни продукти, според данните за цялата 2024 г., износът е общо 6 609,7 тона. От тях, най-голям е износът за Германия (38%), Великобритания (18%) и Белгия.
Г-н Урджанов, как виждате в общи линии развитието на бранша през следващата 2026 година?
Като цяло месопреработвателният бранш в България запазва стабилност и устойчивост. Очакваме и през 2026 г. секторът да продължи развитието в положителна посока. Основният ни фокус ще остане удовлетворяването на вкусовите предпочитания на потребителите и поддържането на високото качество на продуктите.
Що се отнася до по-значим ръст на производството през следващата година, той би могъл да се постигне предимно чрез увеличаване на износа на месни продукти към чуждестранни пазари.
В момента изнасяме основно за държави, в които има доста българи, като Германия и Испания, а преди и за Великобритания. За да развием присъствието си на нови пазари, е необходимо България да сключи двустранни споразумения, включително ветеринарни, които да позволят износ на месо и месни продукти към повече държави извън ЕС. Липсата на подобни договорености ограничава възможността за навлизане на български предприятия на международните пазари.
На вътрешния пазар, българският месопреработвателен бранш има стабилна и утвърдена позиция, но размерът на пазара остава ограничен, което поставя естествени ограничения за значително разширение. В този смисъл, устойчивото развитие през 2026 г. ще зависи както от вътрешното търсене, така и от възможностите за засилване на износа.
USD
CHF
EUR
GBP
