Каква част от месото в колбасите у нас е българско и от къде е вносът. Говорят месопреработвателите

Д-р Диляна Попова е изпълнителен директор на Асоциацията на месопраработвателите в България от 2020 година. От 2001 г. до 2020 г., тя е главен експерт по ветеринарни въпроси и законодателство по безопасност на храните.

Завършила е Висшият институт по зооинженерство и ветеринарна медицина в Стара Загора, като магистър ветеринарен лекар. Д-р Попова завършва по-късно и "Ветеринарна администрация" в Тракийския университет. Има множество следдипломни квалификации, вкл. в Италя и САЩ.

Професионалният й опит включва и дългогодишна работа в регионалната Ветеринарномедицинска служба в гр. Бургас. Д-р Попова участва и в експертни работни групи и консултативни съвети към Министерството на земеделието и храните.

Месопреработвателният сектор е от най-важните в областта на храните и хранителната промишленост. Г-жо Попова, бихте ли казали за 2024 г. спрямо предходната година, имаше ли ръст на производството у нас в областта на преработката на месо, и евентуално при кои артикули?

По предварителни данни, през 2024 година в кланиците в страната са заклани общо 35,95 хил. броя говеда, 1,206 млн. броя свине и е добито месо в кланично тегло, съответно - говеждо 7 394 тона, а свинско - 83 285 тона.

През 2023 г. общият добив на месо в страната е 228 158 тона кланично тегло, което е с 3,6% по-малко спрямо предходната година. Производството на т. нар. червено месо отбелязва спад от 9% на годишна база, до 106 082 тона, като добивът в кланиците намалява с 3,5%, а този в стопанствата - с 29,6%.

През 2024 г. се очаква, когато излязат официалните данни, общият брой отглеждани селскостопански животни по отделните видове и категории да се движи около нивата от предходната година.

Ако навлезем в известна конкретика, през периода януари - юли 2024 г. в кланиците на страната са произведени общо 122 618 тона месо - с 5,2% повече на годишна база, в т. ч. 51 778 тона червено месо и 70 840 тона бяло месо.

Сравнявайки със същия период на 2023 г., промишленият добив на червено месо нараства с 10,2%, най-вече вследствие на отчетения ръст от 11,5% при свинското месо, до 46 302 тона, което представлява над 89% от общото производство на червено месо в кланиците. В рамките на периода се увеличава и промишленият добив на говеждо месо - със 7,4% (до 4 173 тона), докато произведеното месо от дребен рогат добитък, биволи и еднокопитни, намалява със 17,1%.

Източник: АМБ

По Ваши данни, за първите месеци на тази година очертава ли се повишение на производството в сектора спрямо същия период на миналата година?

През първото тримесечие на 2025 година в кланиците в страната са заклани 10 хил. говеда и 318,69 хил. свине. А за същият период през 2024 г. закланите говеда са 11 040 броя, а закланите свине - 271,67 хил. броя. Иначе казано, при говедата намалението е с около 9,4%, а при свинете се наблюдава увеличение с около 17,3%.

За първото тримесечие на 2025 г., в кланиците са добити 2131,4 тона кланично тегло говеждо месо, което представлява увеличение с 3,8% в сравнение със същия период на 2024 година (2 053,4 тона). Добитото свинско месо за периода е 23 037,9 тона, което е увеличение с 21,8% спрямо същият период на 2024 година (18 909,4 тона).

Общият тренд показва, че въпреки намаляването на броя заклани говеда, добивът на месо от говеда се увеличава, което е положителен знак за ефективността на месопреработвателната индустрия. За свинете увеличението на броя и на добитото месо показва растеж в свиневъдството и пазарното търсене.

Д-р Попова, какъв е делът на българското от общото месо за преработка и при кои видове продукти от месо то се използва най-много?

Години наред, поради липса на стратегия за развитие на сектора, българското месо е недостатъчно за месопреработка.

Българското свинско месо е главно за прясна консумация, като месо и разфасовки. За производство на месни продукти около 40-45% от свинското месо е от български производители и 55-60% е от други европейски страни, като - Испания, Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия.

При говеждото, най-много 20% е българско месо, останалите 80% доставяме от ЕС.

Вносът на месо от европейските доставчици вече не се ограничава само до замразени продукти. Все по-важна роля заема внасянето на охладено месо, което запазва по-добре своите вкусови и технологични качества. Развитието на модерна логистична инфраструктура и съоръжения допринася за по-ефективното пренасочване и съхранение. Освен това, партидите са еднородни, което ни позволява да постигнем постоянство и надеждност в нашите продукти.

Важно е да отбележа, че за месопреработката не е необходим целият кланичен труп, а по-скоро отделни мускулни групи, които европейските доставчици ни осигуряват в необходимите количества и качество. Това ни позволява да осигурим необходимите суровини за производство на месни продукти, като същевременно запазваме високите стандарти за качество.

Месопреработвателите предпочитат да работят с български суровини.

Ние искаме да подкрепяме развитието на българското животновъдство и да насърчаваме използването на българска суровина в производството поради близост, свежест и подкрепа за местната икономика. В същото време, вносната суровина е важна за поддържане на производствения капацитет.

Вносът ни позволява да осигурим постоянство на предлагането и да покрием пазарните нужди, които не винаги могат да бъдат задоволени само от местното производство.

Когато нашите животновъди успеят да ни осигурят необходимито количество месо, това ще означава, че ще можем да увеличим значително дела на българското месо в нашите продукти.

Само в условията на равностойна конкуренция, българското месо ще стане не само възможност, но и естествен избор за месопреработвателите и потребителите. Това ще доведе до устойчиво развитие на цялата месна индустрия в България, повече работни места и по-добро качество за нашите потребители.

А вносът от чужбина от кои държави е основно и за какви видове месо?

Според официалните данни с които разполагаме, мога да кажа, че за втора поредна година, през 2023 г. се отчита намаление на вноса на свинско месо в България.

Общо внесеното количество прясно, охладено и замразено свинско месо е с 3,8% по-малко спрямо предходната година и достига 126 996 тона. Традиционно, вносът е почти изцяло от държави членки на ЕС, като намалението на доставките е свързано с по-ниското производство на свинско месо в Общността и значителния ръст на цените по вноса (средно с около 39% спрямо 2022 г.).

Водещ доставчик на свинско месо у нас и през 2023 г. остава Испания, следвана от Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия и др. Количествата, влезли от Испания, Унгария и Полша нарастват съответно с 13,3%, 15,4% и 16% на годишна база. Докато при останалите основни европейски партньори - Германия, Франция, Белгия и Нидерландия - се наблюдава съществен спад на доставките, достигащ до 20,2% за Франция.

Предвид по-ниското предлагане от местно производство през годината, вносът на говеждо месо през 2023 г. в страната нараства до 7 627 тона или с 3,1% на годишна база. Почти целият внос произхожда от държавите членки на ЕС. Водещ партньор е Полша с годишен ръст на доставеното количество от 25,4%, следвана от Италия и Нидерландия, като пратките от там намаляват съответно с 12% и 7,8%.

Тенденцията на увеличение на вноса на месо от говеда продължава и през 2024 г. По предварителни данни, влезлите в страната количества за първите осем месеца на годината са с близо 17% повече в сравнение със същия период на 2023 г.

Доставките са почти изцяло от ЕС, като основни контрагенти остават Полша (+61,2% на годишна база), Италия (+21,2%) и Нидерландия (+47,6%). Макар да се увеличават чувствително на годишна база, пратките от Франция и Испания остават в сравнително малки обеми.

Всъщност вносното месо оскъпява ли като цяло готовите месни продукти или това зависи от вида месо и/или от държавата?

На този въпрос не може да се отговори еднозначно и зависи от множество фактори.

Различните видове месо имат различна пазарна стойност. Ако вносът е по-евтин или ако местното производство е ограничено или скъпо, това може да влияе върху ценообразуването.

Страните от ЕС имат различни производствени стандарти, производствени разходи и цени на пазара.

Освен цената на суровината, има и други фактори които влияят върху цената на готовите продукти, като: разходи за заплати и осигуровки, енергийни разходи (електричество, газ и другите енергийни източници, необходими за работата), разходи за опаковки (материали за опаковане, етикети и други), разходи за качество и безопасност (лабораторни тестове, инспекции, сертификати и спазване на нормативните изисквания), разходи за транспорт и логистика, амортизация. Не са за подценяване и административните разходи - управление, маркетинг, счетоводство и други подкрепящи дейности, както и данъци и такси, свързани с дейността, лицензите и регулациите.

Всички тези фактори също оказват значително влияние върху крайната цена на месните продукти и трябва да бъдат внимателно управлявани за постигане на конкурентоспособност и рентабилност на крайния продукт.

Като производители на месо и месни продукти, ние се стремим да балансираме между качество, цена и устойчивост. Важно е да използваме суровини, които отговарят на високите стандарти за безопасност и качество, като същевременно се стараем да оптимизираме разходите чрез ефективна логистика и дългосрочни договори с доставчици. Това ни позволява да предложим на пазара конкурентни цени, без да компрометираме стандартите.

Източник: iStock

Д-р Попова, какви са наблюденията Ви относно консумацията у нас на колбаси, луканки и т.н. - има ли определен сегмент, предпочитанията към който растат спрямо предходните 1-2 години, или цената си остава водеща при покупките?

Ще започна с това, че по официални данни на Националния статистически институт (НСИ), тенденциите за средното потребление на непреработено месо от българското население на глава от домакинството за 2024 г. показват увеличение с 2,3 кг спрямо предходната година - т.е. за миналата година показателят е 40,4 кг средно на глава от домакинството, в сравнение с 38,1 кг средно потребление на глава от домакинството за 2023 година.

Тенденциите за средното потребление на преработени месни продукти от българското население на глава от домакинството показват увеличение с 0,9 кг. Имам предвид, че средното потребление на глава от домакинството през 2024 г. е 17,1 кг, в сравнение с 16,2 кг средно потребление на глава от домакинството за 2023 година.

По отношение на консумацията на храни като цяло, бихме могли да отбележим, че в последните 1-2 години има леко увеличение на интереса към месни продукти. Все още не можем да кажем, че потребителите се ориентират към покупка на месни продукти с по-ниско съдържание на сол и мазнини.

Българските потребители все повече проявяват готовност да плащат повече за по-качествени и здравословни продукти. Тенденцията е към по-осъзнато и информирано потребление, което ще продължи да влияе върху пазара в следващите години.

Д-р Попова, месопреработвателните предприятия разполагат ли с достатъчно кадри като брой и особено като квалификация?

Това е въпрос, който е изключително важен за развитието на месопреработвателната индустрия. Според статистическите данни, през 2023 година заетите лица в сектора са 17 314.

По данни от Националната агенция по заетостта и наши собствени изследвания, от тях около 60% са със средно образование или по-ниска квалификация, а останалите 40% имат средно или висше образование. Въпреки това, има недостиг на средни и висококвалифицирани специалисти като технолози, инженери по качество, специалисти по автоматизация.

Според нашите данни, около 80% от предприятията съобщават за трудности при намиране на квалифицирани работници, което води до забавяне на производствения процес, увеличени разходи и понякога - до загуба на пазарни позиции.

Това налага да се внасят работници от трети страни, като Непал, Узбекистан, Индонезия, Индия.

Според Вас, държавата възможно ли е да помогне в тази насока с кадрите, като се има предвид важността на сектора?

Що се отнася до възможностите за държавна подкрепа, считаме, че има няколко конкретни мерки, които биха могли да допринесат значително за подобряване на ситуацията.

На първо място, това са образователни програми и дуална система на обучение. Това е подкрепа за създаване на специализирани учебни програми, съобразени с нуждите на сектора, както и стимулиране на дуална форма на обучение, която да осигури практически умения. За съжаление има само две професионални гимназии в страната - в София и в Плевен - в които се обучават нашите средни кадри. А висшите кадри - инженер технолози се обучават в Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Друга мярка е обучение и преквалификация. Имам предвид финансиране от държавата на програми за преквалификация и продължаващо образование за настоящите работници, за да се отговори на технологичните новости и изисквания за безопасност.

Възможно е държавни програми за стимулиране на младежи и безработни да се насочат към сектора, чрез осигуряване на стипендии, стажове и менторски програми, които да привлекат млади хора към професията.

Държавата би могла да помогне и с подкрепа за иновации и дигитализация в сектора. Което включва осигуряване на финансови инструменти и консултантска помощ за внедряване на модерни технологии, което също изисква кадри с нови умения.

Считаме, че месопреработвателният сектор разполага с определен кадрови потенциал, но за неговото ефективно развитие е необходима активна държавна политика за подготовка на квалифицирани кадри за адаптация към иновативните технологични изисквания. Това е основен фактор за повишаване на конкурентоспособността, безопасността и устойчивостта на месопреработвателната индустрия.