Франсиско Франко управлява Испания като авторитарен лидер от края на Гражданската война през 1939 г. до смъртта си през 1975 г. Режимът му се характеризира с политически репресии, силно централизирана власт и икономическа изолация, основана на автократичен модел и държавен контрол. Едва в края на 50-те започват първите плахи либерализационни стъпки, но истинската икономическа трансформация става възможна чак след падането на диктатурата.
Тази година на 20 ноември се навършиха 50 години от смъртта на Франко - събитие, което поставя началото на политическия преход и отключва най-големите икономически промени в модерната история на Испания.
Краят на диктатурата поставя началото на цялостно икономическо преориентиране, което премахва наследената затвореност и поставя основите на съвременната пазарна система. Първият пробив към либерализация идва още през 1959 г. с Плана за стабилизация, който окончателно прекратява режима на автокрация и поставя икономиката на по-пазарни релси.
Истинската промяна обаче започва едва след смъртта на Франко - под влиянието на политическата демократизация и на решението Испания да се интегрира в европейските структури. Пред RTVE икономическите историци Мар Рубио-Варас и Хосеба де ла Торe подчертават, че едва тогава страната успява да разгради модела на държавно дирижирано развитие.
В този процес участват както влиятелни индустриални и финансови лобита, близки до стария режим, така и новите демократични институции - сблъсък, който изисква време и води до трудни решения.
Приватизации и болезнената индустриална реформа
След 1985 г. започва масова продажба на държавни активи - около 120 предприятия, донесли на хазната над 13,2 млрд. евро до 1996 г., и общо около 45 млрд. евро в дългосрочен план. Първата приватизирана компания е Textil Tarazona, а десетки други - често губещи и неконкурентоспособни - следват.
Най-тежък удар понасят секторите, пострадали от петролните шокове и от липсата на реформи през късния франкизъм - стоманодобивът, мините и корабостроенето. "Реконструкцията в Испания беше по-болезнена, защото закъсняхме - докато светът вече се адаптираше, ние продължавахме да наливаме средства в свиващи се индустрии", отбелязва Рубио-Варас. Затова "демонтажът" през 80-те се превръща в дълъг, сложен и скъп процес, макар и проведен в условията на демокрация.
В края на десетилетието започват да се продават и успешни компании - включително автомобилната Seat (1986), придобита от Volkswagen. Истинският пик на приватизациите настъпва при правителствата на Хосе Мария Аснар, когато преминават в частни ръце гиганти като Endesa, Repsol, Iberia, Tabacalera и Telefónica. Причините са две: нуждата от по-високи приходи за финансиране на разширяващата се социална държава и европейските изисквания за конкурентен пазар.
Европейската интеграция - решаващият тласък
Кандидатстването за членство в Европейската икономическа общност се превръща в основен мотор на реформите. "Обещанието за Европа действаше като огромен стимул - именно то даде политически капитал на правителството да наложи тежките, но необходими промени", подчертава Рубио-Варас.
Паралелно се променя и бизнес културата - испанските компании започват да възприемат европейски управленски практики, а мениджърите се ориентират към стандарти, съобразени с общия пазар.
Индустрията и селското стопанство постепенно отстъпват място на услугите, нарастват инвестициите в научноизследователска дейност, а достъпът до единния пазар ускорява стъпването на международните пазарина. "Испания получи огромен безмитен пазар, което отприщи износа и отвори нов етап в развитието на местния бизнес", коментира Раул Мингес от Камарата на търговията.
Четири десетилетия растеж, задвижени от износ и реформи
От средата на 70-те износът на страната нараства над 100 пъти, а делът му в БВП се покачва от 11,3% до около 40% днес. Икономиката като цяло е умножила обема си повече от 40 пъти, а различията в БВП на човек между автономните области са се свили значително.
Тази трансформация върви ръка за ръка с включването на жените в трудовия пазар, модернизирането на финансовата система и дълбоката фискална реформа, които оформят архитектурата на съвременната испанска икономика.
Испания излиза от авторитаризма не просто с нов политически модел, а с цялостно преначертана икономическа структура - една от най-успешните трансформации в Европа през късния ХХ век.



USD
CHF
EUR
GBP