Испанската икономика продължава да расте, но с по-умерено темпо, предава El País. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е увеличил с 0,6% между юли и септември, показват предварителните данни на Националния статистически институт (INE). Така растежът се забавя спрямо предходното тримесечие (0,8%), но остава в положителна територия вече девети пореден период.
Въпреки сложната международна среда - от въведените от Доналд Тръмп нови мита върху европейския износ към САЩ, до политическата несигурност във Франция и забавянето в еврозоната - испанската икономика продължава да показва устойчивост. На годишна база ръстът се понижава до 2,8%, след като през второто тримесечие беше 3,1%.
"Данните напълно съвпадат с нашите прогнози и потвърждават тенденцията на умерено забавяне," казва пред медията Раймънд Торес, директор по икономическата конюнктура във Funcas. "Интересното е, че вътрешното потребление - както частно, така и публично - продължава да се ускорява, докато външното търсене се влошава."
Според института, вътрешното търсене е двигателят на растежа. Инвестициите са нараснали с 1,7% спрямо предходното тримесечие, а потреблението - с 1,2%. Това се дължи както на по-високите разходи на домакинствата, така и на активната роля на държавата, чиито разходи за финално потребление също са нараснали с 1,1%.
"Това е отражение на силния пазар на труда и нарастващата покупателна способност", коментират от испанското Министерство на икономиката. През лятото заетите достигнаха рекордните 22,4 милиона души, макар безработицата леко да се е повишила до 10,4%.
Основният баласт за растежа идва от външната търговия. Износът на стоки и услуги се е свил с 0,6%, което е довело до отнемане на 0,6 процентни пункта от общия ръст на БВП. Данните потвърждават, че за разлика от годините след пандемията, външният сектор вече не е двигател на икономиката. Последният отчет на правителството за търговския баланс показа почти пълно застиване на износа през първите осем месеца на годината (+0,3%).
В същото време вносът се е увеличил с 1,1%, вероятно в резултат на пренасочването на азиатски стоки към Европа - след като САЩ затегнаха достъпа на евтини продукти чрез новите мита. Европейските институции все по-често изразяват опасения, че евтиният внос от Китай и други страни в Азия може да предизвика пазарен натиск, а Европейската централна банка вече отчита това като възможен риск за инфлацията.
"Не бих говорил за изчерпване на растежа," смята Анхел Тала̀вера, главен икономист за Европа в Oxford Economics. "По-скоро това е нормализация след по-силни години. Ако растежът се стабилизира около 2,5%, това ще остане солиден резултат. Впечатляващо е, че спадът идва основно от увеличен внос, докато инвестициите се възстановяват - което не е непременно лош знак."
В контекста на жилищната криза строителният сектор е отчел 0,8% ръст спрямо предходното тримесечие - с 1,6 пункта по-малко от преди, но все още 6,1% повече на годишна база. Секторът на услугите също се е повишил с 0,8%.
Икономистът Хавиер Санта̀крус определя забавянето като "естествен етап": "Испания навлиза във фазата на по-умерен растеж. Темповете ще останат положителни, но постепенно ще се охлаждат. Въпреки това страната продължава да расте по-бързо от повечето европейски икономики."
Според прогнозите на водещи институции, 2025 г. ще бъде поредна година на растеж за Испания. BBVA Research и Съветът на икономистите очакват 3% увеличение на БВП, докато МВФ, Funcas и CaixaBank Research прогнозират 2,9%. Правителството в Мадрид засега залага на 2,7%, но се очаква да ревизира прогнозата си нагоре през идните дни.



USD
CHF
EUR
GBP