Аваза - градът призрак, който трябваше да е "витрина" на режима в Туркменистан

По крайбрежието на Каспийско море се издигат редици луксозни хотели, заобиколени от поддържани зелени оазиси. Широки, пусти булеварди прорязват курорта, патрулирани само от няколко полицейски коли, паркирани на кръстовищата.

Това е Аваза - туристически град, построен от нулата преди петнадесет години, само на няколко километра от пристанищния град Туркменбаши, някога съветският Красноводск, разказва Le Figaro в свой материал за курорта, който е най-добрата илюстрация за парадоксите, от които е изтъкано постъсъветското пространство.

Проектът, създаден по модела на Дубай, беше стартиран през 2007 година от тогавашния президент Гурбангули Бердимухамедов. Той току-що бе поел властта от основателя на нацията - диктаторът Сапармурат Ниязов, известен като Туркменбаши ("баща на всички туркмени"), който управляваше тази пустинна страна с желязна ръка от съветско време до смъртта си.

Блестящият курорт, замислен да представи модерните амбиции на Туркменистан, изглежда зловещо празен, пише френското издание. Величествени хотели гледат към обезлюдени улици - крайбрежен град, носещ твърде големи дрехи. Не е случайно, че срещнахме немалки трудности даже да намерим подходящи снимки за този материал - просто никой не ходи в Аваза.

Живот донякъде има само през лятото, когато елитът на режима идва там или когато се организират международни събития.

Едно такова събитие се проведе миналия месец, когато инвестиционен форум отвори рядък прозорец към тази "черна кутия" на нация, която чуждестранни журналисти почти никога не успяват да видят. За второто издание на Инвестиционния форум в Аваза около 400 участници бяха докарани със специален Boeing 777 от столицата Ашхабад, отдалечена на 600 километра.

Източник: iStock

Списъкът с гости беше еклектичен: представители на китайски, турски, руски, казахстански и азербайджански компании се смесваха с няколко американци и дори двама френски бизнесмени, пише Le Figaro. Министри, заместник-министри и ръководители на мощните държавни нефтогазови компании бяха на първо място, заедно с регионални директори от международни организации като Световната банка, ОИСР, ЕБВР и различни агенции на ООН.

Повечето посетители обаче видяха малко от Туркменистан отвъд обшитите с дебели килими конферентни зали и хотелските си фоайета. По-любопитните си позволиха кратко бягство до каспийския бряг, където морето блестеше под ниското есенно слънце - красиво, но крехко и измъчено от замърсяване.

Газова зависимост

Огромните газови резерви на страната - четвъртите по големина в света с 13,6 трилиона кубически метра - са нейната жизнена артерия, правейки я седмия по големина световен износител. Но войната в Украйна разклаща регионалните съюзи, а Туркменистан се оказва стиснат между могъщи съседи: Русия и Китай от една страна, Иран и Афганистан от другата.

До средата на 2000-те години руският "Газпром" беше основен клиент на Туркменистан. Но когато Москва разви собствени газови находища, потокът на туркменски газ на север намаля. Затова Бердимухамедов погледна на изток - към Китай. През 2008 година беше подписано историческо споразумение с китайския нефтен гигант CNPC за разработка на огромните газови находища "Багтиярлък" и "Галкиниш" в югоизточната част на страната.

Туркменистан задмина Русия като най-голям износител на тръбопроводен газ за Китай

Какво показват данните за 9-те месеца и за вноса на петрол в Китай

Понастоящем нефтогазовият сектор на Туркменистан е силно зависим от Китай, който абсорбира приблизително 85% от производството и позволява на Ашхабад да поддържа търговски излишък от 12 милиарда долара. След 2022 година обаче ситуацията стана по-предизвикателна. Износът падна с 30% по време на кризата с COVID-19, а излизането на страната от руската зависимост я постави в пряка конкуренция с Газпром на пекинския енергиен пазар.

На Запад дълго се обсъжда идеята за каспийски тръбопровод, свързващ Туркменистан с Азербайджан и Южния газов коридор като начин за доставка на газ до Турция и Европа. Проектът, изготвян от десетилетия, привлече подновено внимание след войната в Украйна. Но финансирането остава оскъдно, а Русия последователно се противопоставя.

Постсъветска икономика

Тези проекти представляват десетки милиарди долари, но развитието на страната остава силно централизирано. Гурбангули Бердимухамедов, сега самопровъзгласилият се Аркадаг или "закрилник", запазва култа към личността си и вкуса си към грандиозни проекти.

Последното му начинание е "интелигентен град" на 30 километра от Ашхабад, който носи неговото име и над който той председателства като главен архитект.

Самият Ашхабад е град на контрастите: мраморни булеварди, монументални дворци и правителствени сгради съжителстват с празнота и недостатъчно използвана инфраструктура. Много от тези конструкции бяха построени от френската компания Bouygues, която в даден момент печелеше над 80% от приходите си от чужбина в Туркменистан.

Край на безплатните ток, вода и газ в Туркменистан

Тези социални придобивки бяха въведени през 1992 година

На форума в Аваза дискусиите се съсредоточиха върху дигитализация, публично-частни партньорства и логистика - въпреки че интернет достъпът в Туркменистан остава стриктно контролиран. Извън газовия сектор частното предприемачество едва съществува, а държавните фондове доминират инвестициите. Земеделието, което е втори стълб на икономиката, е силно застрашено от хроничната суша.

Това обаче не се коментира на бляскавите ВИП събития в Аваза.