Троен скок ще направят тарифите, по които държавата отчуждава земеделски земи, ако бъдат приети промените в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Проектът беше представен в началото на месеца за обществено обсъждане, като от Министерството на земеделието в мотивите си признават това, което агросекторът повтаря от години - сега действащата методика изостава с десетилетия от пазарните реалности.

Наредбата датира още от 1998 г., като тя се използва в случаите, в които при отчуждаване не може да се определи пазарна цена заради липса на поне две сделки с имоти с подобни характеристики в съответната служба по вписванията. Цените за различните категории са посочени в таблица, която не е актуализирана вече 27 години.

Ускоряват процедурите при отчуждаване на имот

Ускоряват процедурите при отчуждаване на имот

Собствениците на земи няма да блокират изграждането на обектите, ако обжалват цената за отчуждаването

От МЗХ признават, че това води до "нереално ниска стойност за обезщетение на отчуждения имот". А последиците са в съда - и не в полза на държавата.

"Ниската стойност на определените обезщетения при отчуждаване (...) е оспорена пред Европейския съд по правата на човека, като според установената практика на Европейския съд по правата на човека (делата "Костов и други срещу България" "Божилов и други срещу България", "Христова и други срещу България" и други) прилагането на Наредбата не води до предоставяне на равностойни и адекватни обезщетения за засегнатите собственици, което е нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В тази връзка, Министерски съвет, като ответна страна по съдебните дела, се осъжда да заплати съдебните разноски по делата (около 150-200 дела на година), адвокатските хонорари и експертизи, които в някой случаи са в пъти по-високи от определеното обезщетение за отчуждавания имот", пише в мотивите.

Има и жалби от физически лица във Върховния административен съд, с които се иска наредбата да бъде обявена за нищожна. С две писма и Министерският съвет отбелязва, че началните цени на декар от 1998 г. не съответстват на стойностите към днешна дата.

Затова и в предложения проект цените са индексирани с натрупаната от май 1998 г. до декември 2024 г. инфлация от 214,5%. Резултатът:

  • Цената за първа категория става 1981 лева на декар при 630 лева сега;
  • За втора категория скокът е от 580 лв. на 1824 лв.;
  • За трета - от 500 лв. на 1572 лв.;
  • За четвърта - от 430 лв. до 1352 лв.;
  • За пета - от 310 лв. на 975 лв.;

Промяната обаче може и да не е достатъчна, за да удовлетвори исканията на агросектора. Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) още през 2019 г. поиска генерална промяна на методиката - включително и за случаите, в които може да бъде определена пазарна цена на подлежащия на отчуждаване имот.

Според организацията реферирането към вече сключени сделки не отчита "установена практика те да се изповядват на занижени цени (данъчна оценка на имота или с цена малко над данъчната оценка), за да се избегне плащането на непосилни нотариални такси и данъци". Резултатът - цени, които отново не са пазарни.

Собствениците на земеделски земи поискаха общи минимални цени за обезщетяване и отпадане на фактора "категория" за сметка на квадратурата на парцела.