Шест бизнес организации изпратиха съвместна позиция до служебният премиер Андрей Гюров, енергийният министър Трайчо Трайков и външният министър Надежда Нейнски относно високите цени на тока.
В позицията, изпратена от пресцентъра на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), индустриалците настояват за компенсация заради високите цени на електроенергията. Позицията е подписана още от Българска стопанска камара (БСК), Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Сдружение Българска асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ), Българска камара на химическата промишленост (БКХП) и Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК).
Позовавайки се на европейската практика, бизнес организациите настояват за незабавни действия за ускорена нотификация на механизма за подкрепа на индустрията с актуализиран размер на компенсациите за 50% от консумираната електроенергия при долен праг от 50 евро/мвтч (вместо 63.9 евро/мвтч), както и страната ни да заеме активна и последователна позиция в предстоящите европейски дискусии, свързани с промени на ETS, CBAM, мрежовите такси и данъчната рамка, както и да се осигури ефективна координация между институциите и индустрията при разработването на приложими решения.
Същевременно индустриалните организации припомнят решението на Европейския съвет от 19 март 2026 г., както и направените изявления от председателя на Европейската комисия и председателя на Европейския съвет относно въздействието на енергийната криза върху европейската икономика, като призовават за спешни действия на национално ниво.
"Европейският съвет ясно подчертава, че макар енергийният преход да е стратегическото решение за дългосрочно намаляване на цените и повишаване на енергийната независимост, в краткосрочен план са необходими целенасочени мерки за справяне на ценовите шокове. Това е от съществено значение за индустриите с висок риск от изнасяне на производства. Настоящата геополитическа ситуация, включително ескалацията в Близкия изток и прякото ѝ отражение върху цените на газа и електроенергията, допълнително изостря кризата", се посочва в съвместната позиция.
Във връзка с това, продължават организациите, ЕК насърчавала държавите членки да разработят национални механизми за компенсиране на въздействието от високите енергийни цени, включително чрез гъвкаво прилагане на правилата за държавна помощ.
Паралелно с това, България се присъедини към съвместната инициатива на държави членки за преразглеждане на ключови елементи на ETS с цел ограничаване на ценовата волатилност и натиска върху индустрията, което изисква последователни действия и на национално ниво. Остава и необходимостта от ефективно прилагане на CBAM.
Българската енергоинтензивна индустрия формира около 26% от брутния вътрешен продукт и има ключова роля за заетостта, регионалното развитие и стратегическите вериги на доставки. В настоящата среда на високи и волатилни енергийни цени липсата на адекватни компенсаторни механизми създава реален риск от загуба на конкурентоспособност, ограничаване на производството и изместване на инвестиции извън страната и Европейския съюз. Липсата на своевременна реакция ще има пряко и незабавно отражение върху икономическата активност в страната, включително чрез съкращаване на производства, загуба на работни места и изместване на инвестиции извън България, категорични са индустриалците.
Допълва се, че европейската рамка вече предоставя необходимите инструменти за действие, включително чрез Clean Industrial State Aid Framework (CISAF), който позволява целенасочена подкрепа за индустрията. Българската индустрия очаква бърза нотификация на механизма, за да може реално да получи необходимите компенсации, но тази нотификация се бавела вече 6 месеца.
Оразмеряването на този механизъм вече е недостатъчно и трябва да се актуализира до пълния обем компенсации за 50% от консумираната електроенергия при долен праг от 50 евро/мвтч, а не 63.9 евро/мвтч, смятат бизнес организациите.
USD
CHF
EUR
GBP
