Вървим ли към неизбежна инвазия на Китай в Тайван?

На прага на 2026 г. геополитиката все повече напомня шахматна дъска, където ходовете вече не са реакция на "новина от деня", а част от промяна в самите правила на играта. Глобализацията, която десетилетия работеше на автопилот - евтино производство, свободни суровини, сигурност като даденост - отстъпва място на логиката на контрола. Контролът върху ресурси, индустриален капацитет и технологични възли се превръща в стратегически актив.

Тази логика е в основата на китайската външнополитическа и индустриална стратегия. За Пекин светът не е поредица от отделни кризи, а взаимносвързана система, в която всяка зависимост може да се превърне в лост. Така наречените "редки метали" са само върхът на айсберга - реалното предимство на Китай е в индустриалната инфраструктура: преработка, рафиниране, производство на междинни компоненти. Именно това позволява на Пекин да влияе на темпото и цената на чуждите технологични вериги - без да изстреля куршум.

Китай гради нов търговски флот - ще го използва ли и за инвазия в Тайван

COSCO Shipping поръча 87 нови кораба за 7 милиарда долара

В последните години Китай започна по-активно да използва този лост - чрез ограничения, лицензи, административни забавяния и сигнални действия. Това е силата на "сивата зона": не е война, но е натиск; не е блокада, но е несигурност. А когато ресурси и вериги на доставки се превръщат в елемент на национална сигурност, големите държави търсят контрол - пряк или индиректен. В този контекст Тайван придобива особено значение.

Тайван не е само политически казус - той е глобален технологичен възел. В свят, където чиповете са новият нефт, контролът върху високотехнологичното производство означава контрол върху иновациите, военните технологии и макроикономическата устойчивост. Това прави острова "структурен залог" - потенциална причина за поемане на огромен риск.

Но тезата "инвазия сега или никога" пропуска няколко ключови детайла.

• Първо - принудата не е равна на война. Съществува широк арсенал от междинни действия: блокади, учения, прекъсвания на търговски коридори, кибератаки, икономически натиск.
• Второ - инвазията е най-скъпият и необратим сценарий, изискващ множество едновременни условия: бърза победа, контрол на ескалацията, икономическа устойчивост и вътрешнополитическа стабилност.

Реалистичният сценарий е друг: "ескалация на принудата сега", докато прозорецът за стратегическо предимство е все още отворен. Ако в Пекин се затвърди усещането, че Западът наистина изгражда алтернативни вериги и капацитети, а Тайван се укрепва, тогава мотивацията за действие - дори и под прага на война - ще нарасне.

Военен конфликт около Тайван? Икономическите загуби в света биха били несравнимо по-големи от тези при финансова криза

Колко реално във финансово изражение би загубила икономиката на САЩ, Китай и света

Има и вътрешни фактори: забавяне на икономиката, демографски натиск, нужда от политическа мобилизация. В авторитарни системи, когато компетентността е под съмнение, често се компенсира с демонстрации на сила. Но и това крие риск - национализмът е ускорител, който трудно се спира. Всяка прекомерна реторика за "възраждане" и "историческа справедливост" създава капан: отстъплението изглежда като слабост, а слабостта създава вътрешни съперници.

Именно затова стратегическите лостове - критични материали, междинни продукти, технологични възли - се превръщат в предпочитано средство за натиск. Това е "твърдост без инвазия", икономическо обграждане, което атакува слабостите на Запада в логистика, индустриално време и стратегически запаси. А докато западният отговор изисква години - нови мини, рафинерии, вериги - Китай може да маневрира с дни.

Каква е вероятността за инвазия през 2026 г.? Приблизително 5-12%. По-вероятен е сценарий на криза в сивата зона - блокади, инциденти, демонстрации на сила - с вероятност 20-35%. В по-дълъг хоризонт (2026-2030) рискът от принудително решение, включително инвазия, се покачва до 20-35%, особено ако съвпаднат технологични, стратегически и вътрешнополитически фактори.

Истинският риск обаче е друг: втвърдяване на логиката на неизбежността. Ако и двете страни започнат да вярват, че прозорецът се затваря, всяка ще поема все повече риск. Между тях стои новата геополитическа валута - чипове, критични ресурси, индустриални капацитети.

В този контекст инвазията остава "крайната опция", но не и най-вероятната. Много по-вероятно е Пекин да продължи стратегията на натиск, в която демонстрацията на сила е средство за контрол - а не крачка към саморазрушение.

Този текст е аналитичен сценарен прочит на тенденции и стимули, а не прогноза или препоръка за действия. Геополитиката се променя бързо и често нелинейно, особено при инциденти, вътрешнополитически шокове или грешни изчисления.