Силен растеж в най-ценния сегмент от сектора на изнесените услуги у нас

Секторът на изнесените услуги или т.нар индустрия на знанието в България продължава да има стабилен растеж и през 2024 г. със 7,6% ръст на приходите, който потвърждава очакванията. Това става ясно от новия годишен доклад на AIBEST.

Той обхваща дейността на 833 компании. От тях близо половината са в IT аутсорсинга (412 или 49,5%), а на второ място са изнесените бизнес процеси (388 или 46,6%).

Темповете на растеж на приходите и на броя на служителите забележимо намаляват, но оценката на организацията е, че това е резултат от изместване на фокуса към по-висока добавена стойност и развитие на човешкия капитал.

Броят на R&D компаниите расте и вече са 33 или 4%, но освен това в тях са концентрирани 18% от приходите. В тях работят и 14% от всички 105 436 служители от сектора, като ръстът на трудовите разходи в развойната дейност е в пъти по-висок от средния - 47,2% при средно 12,3%.

Растежът на софтуерния бранш у нас пада под 10%: От кои професии има отлив и кои са все по-търсени

Изкуственият интелект ще създаде нови работни места, но и променя изискванията към кандидатите, смятат от БАСКОМ

Като цяло се наблюдава тенденцията към предлагане на услуги с висока добавена стойност, които изискват специалисти с висока квалификация и заплащане, посочи председателят на AIBEST Йордан Гинев. Той беше категоричен, че развойната дейност е "бъдещето" за сектора.

"Говореше се, че секторът на изнесените услуги заради AI ще влезе в криза. Цифрите не показват това - българските компании с изнесени дейности са се трансформирали в такива с висока добавена стойност. Явно у нас не се извършват дейностите, заменени от AI - ние сме дестинация, която може да предоставя все повече дейности с добавена стойност", коментира още той.

По думите му за да продължат позитивните тенденции, има нужда от предвидимост на политическите решения за фискалната политика и инвестициите на държавата, прозрачност на процеса на вземането им и наличие на дългосрочна стратегия. Той призна, че и в трите направления има много какво да се подобри.

Посланието, с което вече ни крадат инвеститори: "В България не е сигурно да се прави бизнес"

Технологичният сектор не са просто 104 хиляди души, а e възможност за позициониране в бъдещето, категорични са от AIBEST

През последните 3-4 години имаме нестабилна политическа ситуация, но много стабилна политика по отношение на бюджета - без значение коя партия управлява, имаме увеличаване на публичните разходи за сметка на увеличаващите се данъци, докато важните теми за нашата индустрия не са отразени, отбеляза председателят на организацията.

Източник: AIBEST

"Бюджет вероятно няма бъде приет до средата на годината. Стабилност няма да има - особено не я очаквам без активното участие на бизнеса в тези процеси. Когато той не се занимава с тези процеси, те изглеждат както в момента", заяви председателят на работодателската организация на технологичния сектор БРАИТ Илия Кръстев.

По думите му "политиците не разбраха, че глупостите, които правят, имат политическа цена" и когато бизнесът не изразява позициите си, "политиците се занимават с неща, които имат електорални ефекти".

Именно затова и технологичните компании у нас реагираха публично на първия проект за държавния бюджет за следващата година. В същото време, те са взели и решението да не "компенсират" държавата, т.е. при вдигане на МОД, данъци и т.н. служителят да не разбира по възнаграждението си какво се е случило и паралелно започват вътрешни кампании за представяне на връзката между макрорамката и условията за правене на бизнес у нас.

Представители на бизнеса и на различни организации у нас коментират проекта за новия бюджет на България

От индустриалци до земеделци - обобщени мнения за Бюджет 2026

"Бизнесът започва да участва активно в политиката. Бяхме използвани като индустрия с по-скоро маркетингова цел и без стратегически поглед", заяви Кръстев.

Той очерта и конкретни мерки, които трябва да бъдат направени:

• Разкачване на минималната заплата от средната, за да намалее растежът на публичните разходи.
• Премахване на незаетите щатове в администрацията, които са 9% и са свързани с непрозрачно разпределяне на бонуси.
• Ограничаване на сивата икономика.

По думите му всичко това може да не е свързано директно с технологичния сектор, но именно той се налага да поема увеличаващото се бреме, тъй като е "на светло".

Йордан Гинев допълни, че не трябва да има противопоставяне между различните сектори в икономиката - особено на база на наратива, че "в IT са с високи заплати": "Навлизането на високите технологии във всеки сектор е основополагащо за развитието му през следващите 10 години" - а с иновациите върви и промяна в стандарта.

Източник: AIBEST

Отвъд това, нашата страна трябва да използва своето географско положение, за да привлича проекти, свързани с AI инфраструктура и свързаност, а също и големи capex инвестиции, които гарантират, че компанията зад тях ще има трайно присъствие у нас. Надеждността и цената на електроенергията у нас при това положение ще имат все по-голямо значение.

Нужна е и реформа на законодателството, регламентиращо технологичния трансфер между университети и бизнес.

"Несигурността не е запазена марка на нашата страна - не се отличаваме драстично от света около нас. Ако ние като общество и държава виждаме някакъв шанс да се развиваме като икономика с висока добавена стойност, това трябва да е лайтмотивът - независимо коя политическа сила поеме ръководството", подчерта и Момчил Василев, управляващ директор на Endeavor Bulgaria.

По думите му имаме подходяща основа за това: "Легендата за качеството на нашия технически талант все още битува в световен план - когато тръгнем да води разговори с международни инвеститори, това е силен аргумент, но далеч не е достатъчен".