Посланието, с което вече ни крадат инвеститори: "В България не е сигурно да се прави бизнес"

България трябва да се трансформира от дестинация с ниски разходи за правене на бизнес към бизнес хъб с висока добавена стойност - но в момента тенденцията е за увеличаване на разходи за служители и липса на предсказуемост и ниска ефективност на образователната система. Това коментираха експерти по време на представянето на годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

През 2023 г. в сектора на пълно работно време са работели 104 404 души, като те са били част от екипите на компании с оборот от над 5 млрд. евро и близо 700 млн. евро нетна печалба. Очакването обаче е през следващите години предизвикателствата да нарастват, коментира председателят на AIBEST Илия Кръстев.

По думите му в момента сме близо до "рекорден спад на чуждестранните инвестиции", а компаниите, които проучват България като място, където да правят бизнес. Някои от по-малките страни от Югоизточна Европа стават все по-активни.

Или образованието и технологиите са приоритет, или държавата става дългосрочно музей и ресторант

Бизнесът има подкрепа в новия парламент за данъчни облекчения за фирмите, които извършват развойна дейност у нас

"Възползват се от това, което се случва и в комуникацията към компании, включително и с присъствие у нас, се включва посланието, че в България не е сигурно да се прави бизнес - не е сигурно какви са данъците, не е сигурно какви регулации ще има. "Елате при нас, защото България започва да изпитва все по-сериозни затруднения и по отношение на образованието, но и по отношение на регулациите, данъчната система и политическата стабилност", подчерта Кръстев.

Изпълнителният директор на DIGITALL и член на борда на AIBEST Йордан Гинев подчерта, че опериращите в България международни групи изготвят бюджетите си до октомври, а вътре в тях има борба между различните центрове и при определяща роля на цената на работната ръка, "когато до 12 декември не знаем каква ще е тази цена, това е спирачка"

А това се случва на фона на това, че индустрията в момента е в етап на "технологична революция" зараид изкуствения интелект, която изисква подготвени кадри.

По думите на Кръстев ситуацията в просветната система ситуацията е "все едно нямаме хора с математика" - 5,5% от гимназистите са с този профил, а едва 1400 зрелостници избират предмета за матурата си. Освен това, макар да сме със застаряващо население, само 1,4% от възрастните продължават да се обучават при 13% средно за Европа.

Изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова заяви, че е нужна "буквално намеса в образователната система - от I клас", при положение, че около 50% от учениците не получават диплома за средно образование, а 15% от всички училища имат средна оценка на зрелостния изпит под тройка.

Източник: Явор Николов

"Средната производителност в България нараства с около 2% годишно, а очакването в западните икономики е да се вдига с 8-10%. Ние такъв разговор също нямаме - а имаме да догонваме като най-нископроизводителни. Като производителност и брой работни часове в Европа сме много изостанали от Китай и Щатите. При новата парадигма на правене на бизнес - автоматизация, изкуствен интелект и промяна в образованието, това няма как да работи", категоричен беше Илия Кръстев.

Чува ли властта технологичния бизнес? "Тези части от икономиката, които са електорално интересни, които могат да затворят улици или които после могат да ги посрещат с баница - на тях се обръща внимание. Нашият сектор очевидно не е такъв", отговори той.

По думите му индустрията ще бъде представена в Тристранката от януари, но това не е достатъчно.

"Не се осмисля стратегическото значение на нашия сектор. Той може да бъде определящ за бъдещето на страната. Всичко е технологии - дори да решим да сме туристическа или земеделска дестинация, няма да се случи без технологии, а ние сме на последно място във внедряването им. Не искаме да бъдем чути като представители на 105 хиляди души, а като сектор, който може да позиционира България на високотехнологичната карта", подчерта Гинев.