САЩ готвят нов данък върху аутсорсинга - какви ще са последиците у нас?

Над 100 000 заети и непропорционално голям принос към брутния вътрешен продукт на страната - това е аутсорсинг секторът в България. Изнесените бизнес и IT услуги са важна част от икономиките на още ред други държави в целия регион.

Готвена законова промяна в САЩ обаче може да промени правилата за цялата индустрия - и потенциално да застраши нейното развитие.

Що е то HIRE Act?

Законопроектът Halting International Relocation of Employment Act (Закон за спиране на международната релокация на заетост - HIRE) е внесен от републиканския сенатор от Охайо Бърни Морено.

Той предвижда 25% данък върху плащанията, извършвани от американски компании към чуждестранни лица, работещи с клиенти в САЩ. С парите ще се създаде специален фонд, който да подпомага стажове и квалификационни програми на американска територия.

Освен това, за аутсорсинг разходите ще отпаднат данъчните облекчения.

Казано най-просто: изнасянето на дейности в чужбина става по-скъпо.

Аутсорсинг секторът: Растежът се забавя, но лошото тепърва предстои

Държавата у нас се бави и пречи, докато останалите в региона напредват с бързо темпо, предупреждава бизнесът

Идеята на проектозакона

Морено посочва на сайта си каква е целта на законопроекта - да откаже US компаниите от работата с чуждестранни партньори, които плащат по-ниски заплати.

"Докато завършилите колеж в Америка се борят да намерят работа, глобалистите политици и висшите мениджъри са прекарали десетилетия в изнасянето на добре платени работни места в чужбина в преследване на робски заплати и огромни печалби - тези дни вече са отминали", заявява републиканецът.

По-рано през този месец съветникът по търговията на Белия дом Питър Наваро подкрепи в социалните мрежи призив да се въведат мита не само върху стоките, но и върху услугите.

Реториката е обяснима. Доналд Тръмп и съпартийците му се върнаха на власт с гръмки обещания за връщане на производства и работни места в САЩ - въпреки предупрежденията на експерти, че образователната система не може бързо да създаде нужните кадри, няма изградени вериги на доставки и ще е трудно продукцията да бъде конкурентоспособна.

Индия беше IT отделът на света, но сега я грози огромна криза

Хиляди остават без работа във възможно най-неподходящия момент

Има и още един чисто политически пласт. Атака срещу аутсорсинг индустрията ще е нов фронт на противопоставянето между САЩ и Индия. Най-населената страна в света не се стресна от заплахите на Тръмп и от наложените мита и продължава да купува руски петрол на занижени цени. Изнесените услуги формират 7% от нейния брутен вътрешен продукт и индустрията се оценява на над 280 милиарда долара.

Ако бъдещето ѝ бъде поставено на карта, вероятно в Делхи ще станат по-словоохотливи - или поне това очакват във Вашингтон.

Да се върнем у нас

Макар и не с индийските мащаби, България е сериозна аутсорсинг дестинация. Как браншът гледа на задаващите се законови промени в САЩ?

"Възможно е част от бизнеса, който идва от САЩ към български доставчици, да бъде пренасочен или редуциран. Това би имало отражение върху заетостта, като в момента секторът в България ангажира между 100 000 и 105 000 души", посочва пред Money.bg изпълнителният директор на Acoциaциятa зa инoвaции, бизнec ycлyги и тexнoлoгии (АІВЕЅТ) Наталия Шишкова-Георгиева.

По думите ѝ може да се стигне до ограничаване или прекратяване на част от договорите, като особено уязвими са българските компании, които обслужват американски клиенти от разстояние.

Източник: AIBEST

У нас компаниите за изнесени услуги са 817, но много малко от тях са US собственост - масово европейските операции са от държави с по-благоприятен корпоративен данъчен режим (като Холандия, Ирландия или Люксембург). Изпълнителният директор на AIBEST вижда възможност за създаване на локални екипи, но все още не е ясно дали и вътрешногруповите услуги няма да попаднат под ударите на новия закон.

Той дава на Министерството на финансите на САЩ правомощия да пресича опити за заобикаляне на правилата през свързани лица и трансферно ценообразуване.

Новината не е само лоша

Въпреки всичко, Наталия Шишкова-Георгиева вижда и възможности пред България в новата ситуация. На първо място - чрез преки чуждестранни инвестиции на компаниите в собствени центрове у нас.

"Тъй като услугите, предоставяни на европейски потребители, не попадат под ударите на акциза, България може да засили ролята си като ключов nearshore партньор за ЕС", подчертава изпълнителният директор на AIBEST.

Посланието, с което вече ни крадат инвеститори: "В България не е сигурно да се прави бизнес"

Технологичният сектор не са просто 104 хиляди души, а e възможност за позициониране в бъдещето, категорични са от AIBEST

Тя обаче е категорична: "Необходимо е страната да продължи и разшири политиките за привличане на чуждестранни инвеститори, както и да инвестира в образование, умения и технологична инфраструктура, за да запази конкурентното си предимство".

Или образованието и технологиите са приоритет, или държавата става дългосрочно музей и ресторант

Бизнесът има подкрепа в новия парламент за данъчни облекчения за фирмите, които извършват развойна дейност у нас

Последното е важно не само в контекста на законопроекта на републиканеца Морено - текстовете се очаква да предизвикат сериозна лобистка битка във Вашингтон и според експерти е малко вероятно да бъдат приети в сегашния си вид заради натиска на технологичните гиганти.

България обаче така или иначе рискува да загуби позиции като дестинация за изнесени услуги именно заради несигурна политическа и регулаторна среда и дефицити в образованието - проблеми, за които бизнесът сигнализира отдавна. Иначе казано, аутсорсингът у нас е изправен пред предизвикателства и без външна "помощ".