Или образованието и технологиите са приоритет, или държавата става дългосрочно музей и ресторант

Глобалната трансформация се разгръща с пълна сила и България трябва да избере дали ще превърне образованието и технологиите в свои основни приоритети, или в дългосрочен план ще бъде "музей и ресторант". За това предупреди председателят на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) Илия Кръстев.

Пред Money.bg той беше категоричен, че навлизането на автоматизации във всички сфери на икономиката вече прави особено очевидни и болезнени слабостите на всички нива у нас.

"Няма средно положение. Няма лошо, но да сме наясно, че сме музей и ресторант - за да може който иска да се занимава с други неща, да се занимава на други места", подчерта Кръстев.

Аутсорсинг секторът: Растежът се забавя, но лошото тепърва предстои

Държавата у нас се бави и пречи, докато останалите в региона напредват с бързо темпо, предупреждава бизнесът

Това е доста тежка констатация от представител на сектор, който се очаква да донесе над 9% от БВП през 2024 г. и в който работят над 100 000 души.

Моторът на икономиката губи мощност

По думите на Кръстев в технологичния сектор вече се говори за забавяне по три основни причини:

• Глобалната геополитическа нестабилност, която кара компаниите да бъдат по-консервативни в инвестициите си - те се случват по-бавно и не по-сигурни места;
• Технологиите се развиват с такава скорост, че големите компании, които са техни ползватели, се опасяват, че ще влязат твърде рано и на висока цена в новия цикъл;
• На локално равнище виждаме още политическа нестабилност, слаба образователна система и липса на яснота по отношение на дългосрочната данъчна политика - а към това трябва да се прибавят и чисто демографските ограничения на пазара.

"Едно от нещата, които стагнират през последните години е Voice BPO (колцентровете - б.р.). Причините са две. Технологичната - част от тези услуги минават през чиста автоматизация. Другата е свързана с хора и технологии - минава се през по-малки пазари: ако преди няколко години са ти трябвали 500-1000 души, за да влезеш на даден пазар, сега може да се окаже, че със 100 души, автоматизация и ефективност можеш да постигнеш същото, това създава нови конкуренти", посочи председателят на AIBEST.

В IT сферата това е по-слабо застъпено, но пък там базовите junior позиции или се автоматизират и изчезват от пазара, или се местят в Азия и изискванията към младшите кадри се увеличават. "Това има риск да "счупи" точката на влизане на хората в индустрията", предупреди Кръстев.

Източник: AIBEST

Това е глобална тенденция, но тя има и своите местни особености: "Нашият пазар отпреди е поставен пред предизвикателството да е с по-висока добавена стойност, защото ние отдавна не сме евтини. За да запазим тези хора тук, и преди да навлезе изкуственият интелект, те са били принудени да правят някакви неща, за да бъдат по-високо във веригата на стойността".

Лоша новина ли е, че все повече правени от хора процеси се автоматизират? Не е задължително: "Това е много полезно за целия сектор - и бих предпочел да се случи по-бързо, за да имат яснота всички, че или се адаптираш към революцията, или умираш".

(Без)образование

Илия Кръстев цитира скорошен доклад, който организацията е подготвила заедно с Института за пазарна икономика: "Средният 15-годишен ученик в България е функционално неграмотен по математика. В България има 168 училища, в които средният успех на външното оценяване е 3".

Тук проблемите са на две нива - най-горе в пирамидата, но и в основата ѝ.

"На тази икономика ѝ трябват високоспециализирани хора, които са най-добрите сред най-добрите - но не трябва да са 80 или 100, както в момента, защото дали са 80, или 0, няма разлика. Трябва да увеличиш високото ниво и ти трябват специализирани училища, които имат по-висока бариера за влизане, за да се осигури по-висока конкуренция", посочи Илия Кръстев.

Студентите икономисти са най-много, чакат ги по-висока безработица и по-нисък доход от средното

Най-голям наплив продължава да има към СУ, ТУ-София и Медицинския университет

Той обаче подчерта, че в другия край на спектъра предизвикателството е още по-голямо: "В ерата на AI и начина, по който се променят технологиите, ще ти трябва по широка база с по-широк контекст. Тези хора няма нужда да са IT, но ще са част от базата, на която технологичната революция се случва".

Затова и по думите му ако нищо не се прави, следващите години "ще са доста тъжни" за цялата икономика: "Всичко, което се прави, е с някаква технология. Софтуер и IoT - те са навсякъде".

Време е за политици

След като дълго технологичният сектор просто искаше държавата да не му пречи, според Илия Кръстев е дошло времето за нейната решаваща намеса.

По думите му има индикации, че в бъдещото 51 НС "уж ни разбират повече" и още от преди вота бизнесът е обсъждал с различни партии приоритети, "но не нещо твърде дългосрочно, а неща, които могат да се случат през следващия парламент с презумпцията, че няма да има редовно правителство".

Сред тези мерки е стимулирането на инвестиции в развойна дейност в България. Как ще се случват те? "През данъчни облекчения за компаниите, които инвестират в R&D - според големината на инвестициите в R&D", отговаря председателят на AIBEST. За целта ще трябва да се подобри инвестицията в развойна дейност.

Хай-тек компаниите у нас поискаха да влязат в Тристранката

България може да стане лидер, но в момента има риск да остане икономика на миналото, предупреждават от БРАИТ

По думите му има "принципно съгласие с достатъчно партии, които да осигурят мнозинство за това законодателство".

"В България се случват страхотни неща. Има страхотни технологични компании. Обществото не знае за голяма част от тези неща. Когато сме в такава политическа нестабилност, в която най-силно викащият привлича внимание, а от друга страна няма достатъчно доказателства кои са успешните неща, които се случват в държавата, решенията, които се вземат политически, винаги ще са по-скоро електорално обусловени, отколкото икономически обусловени", категоричен беше Илия Кръстев.

Индустрията в целия регион

Макар самият той да признава, че икономическият и технологичният пейзаж се менят буквално за месеци, представеният от AIBEST доклад SEE Sourcing Industry Report 2024 с данни от миналата година показва много от тенденциите, чиито ефекти тепърва ще усещаме.

Така приходите през 2023 г. продължават да растат - с 9,3% до 17,1 млрд. евро за целия регион, при положение, че през 2022 г. имаше рекорден скок от 24,5%. IT и бизнес услугите са с почти равен принос.

Румъния води със 7,9 милиарда евро, следвана от България с 5,4 милиарда евро, докато Хърватия отбелязва най-висок ръст от 28%.

Общата печалба е 1,4 млрд. евро и расте с 11% на годишна база.

Цената на труда се увеличава средно с 3%, а за пръв път в IT има корекция надолу. Заетите в индустрията са общо с 2300 по-малко в сравнение с предходната година (през която пък са били добавени цели 44 000 работни места).

"Правим повече пари с по-малко хора и изглежда, че това ще е трендът", отбеляза по време на представянето на доклада Илия Кръстев.

София и Букурещ са основни центрове за индустрията в региона, като привличат над 40% от компаниите. Наемите на офиси във всички изследвани държави са на относително сходни нива.