По-слаб растеж за 2022 г. спрямо 2021 г., но и по-добър от това, което се очаква през 2023 г. - така изглежда аутсорсинг секторът в България според Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), която представи годишния си доклад.
Представители на бизнеса както в сферата на изнесените процеси, така и на IT предупредиха, че виждат достатъчно подкрепа от страна на институциите в България и даже са ощетени от определени политики - докато съседните държави и техните компании правят бързи стъпки заедно.
"Това, че тази индустрия, едва ли не, просто ще си расте от само себе си, просто не може да продължава", подчерта председателят на AIBEST Илия Кръстев.
Аутсорсинг в цифри
През 2022 г. у нас има общо 802 компании, които влизат в обхвата на доклада на AIBEST. От тях 360 са за изнесени бизнес услуги (BPO), 416 - IT и 23 са развойни центрове.
За тях на пълно работно време работят 104 690 души, като цели 60 на сто от тях са в BPO, но във всяка от трите групи има увеличение на броя заети. Техните работодатели имат разходи за труд в размер на над 3 млрд. евро и са платили над 71 млн. евро данъци.
През миналата година у нас са се появили 12 технологични компании, 9 - в услугите и 3 - R&D.
Пловдив е аутсорсинг дестинация №2 у нас след София - особено в сферата на IT. На трето място е Варна. Все повече компании избират да отварят офиси в Русе, Велико Търново и Стара Загора.
Приходите през 2022 г. са около 6 млрд. евро, като това е ръст с 16,8% спрямо 2021 г. - спрямо 22,7% година по-рано. Секторът носи 5,8% от БВП, като при запазване на средния растеж към 2025 г. той ще достигне до 9,2%, се посочва в доклада.
Софтуер и аутсорсинг във факти
Спрямо растежа на другите индустрии и на цялата икономика, това продължава да е един от най-големите растежи - но когато растеж от 22% падне на 16%, трябва да се позамислим какво ни чака през следващите години, подчерта Илия Кръстев.
Той обобщи ситуацията по следния начин: "Данните за 2022 г. са добри, ако се сравни с всичко, което става в индустрията, но през 2021 г. бяха по-добри. Данните за 2023 г. също ще са добри, но тези от 2022 г. ще са по-добри".
Кръстев отбелязва, че COVID-19, евтините пари и забавената дигитализация са се отразили добре на неговата индустрия, но през 2022 г. компаниите започват да бъдат консервативни.
А тогава започват да стават видими и други проблеми: "Нещата, което се случиха през последните 10-15 години, бяха чудесни, но когато човек погледне нещата в по-широк контекст, държавите около нас правят повече - бавим се с привличането на хора и с въвеждането на облекчения".
Председателят на AIBEST даде пример със случилото се след избухването на войната в Украйна: "Това беше най-бързо растящата локация в Централна и Източна Европа в IT и изнесени услуги - когато войната започна се случи една доста бърза трансформация и не мисля, че бяхме достатъчно бързи по отношение на тези хора, които трябваше някъде да отидат, българската икономика изтърва сериозна възможност".
В момента поради бюрократични проблеми ситуацията се повтаря с руските граждани и компании.
"Казвам, че не само трябва да имаме червена лампа - това е дискотека от червени лампи", категоричен беше Илия Кръстев. Той отбеляза, че страни като Гърция вече имат цялостна стратегия и привличат огромни инвестиции.
По думите му има два изхода. Единият е по-лесно привличане на кадри от чужбина, а другият е инвестиции в образованието - но е "нереалистично" да се очаква от инвеститорите да чакат резултати в продължение на години.
Председателят на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Доброслав Димитров беше категоричен, че държавата "е изключително активна и прави много" във вреда на бизнеса, като проблем са не само честите смени на министри през последните години, но и посланията.
Той даде пример с вдигнатия "с лека ръка" корпоративен данък до 15%, който "ни прави силно неконкурентни в Европа". Вдигането на максималния осигурителен доход и наратива, че обект на промяната са "богатите", пък, по думите му може да "счупи солидарния модел", защото "половината икономика работи на тъмно".
"Истински се учудвам на оптимизма, с който се планира бюджетът. Няма да го има ръстът, който се планира за 2024 г. Голяма част от ръстът идва от нашите сектори и индустрии (...) през втората половина на 2023 г. ръстът ни е 0. Ако секторите, които са в основата на ръста на БВП, в момента са спрели своя ръст, не виждам откъде ще дойде растежът. Останалите индустрии са с много сериозен спад", коментира Доброслав Димитров.
По думите му технологичният и аутсорсинг секторите са "като канарчето в мината" - реагират най-бързо на процесите в Западна Европа, защото контрагентите им са там. Димитров е на мнение, че нашата икономика изостава с 9-12 месеца и така рецесията "ще кацне" у нас в средата на следващата година.
"Не ни се помага, пречи ни се. Прието е за даденост, че ние растем - не сме безсмъртни, можем да бъдем убити", предупреди Доброслав Димитров.