Вносът на американска соя в Китай не показва признаци на възстановяване, въпреки че президентът Доналд Тръмп обещаваше, че скорошното търговско примирие ще стимулира масови нови китайски поръчки. Пекин е натрупал рекордни запаси, което му позволява да избягва изпълнението на обещанията си, пише CNBC.
Доклад на Министерството на земеделието на САЩ показа само две китайски покупки на американска соя след срещата на върха между Тръмп и китайския президент Си Дзинпин в Южна Корея - общо 332 000 тона от 2 октомври до 12 ноември. Това е далеч под 12-те метрични тона, които Белият дом обяви, че Китай се е съгласил да закупи до края на годината.
"Обещанията на Пекин към американските президенти исторически имат кратък срок на годност и обещанията на Си към Тръмп за покупки на соя вероятно ще бъдат същите", коментира пред медията Майкъл Соболик от Института Хъдсън.
Белият дом миналия месец заяви, че Пекин се е съгласил в рамките на широко двустранно споразумение да закупува по 25 милиона тона годишно през следващите три години. Това обаче е все така по-малко от 26,8 милиона тона, които Китай е купил миналата година.
Китай остана демонстративно мълчалив относно това задължение. Освен спирането на ответни мита върху някои американски селскостопански вносни стоки, Пекин не е потвърдил публично тези цели.
Стратегическо запасяване
Китайските преработватели на соя, свиневъди и производители на фуражи са изградили запаси, които надхвърлят типичните нива, докато държавните резерви са добавили допълнителен буфер. Запасите в китайските пристанища достигнаха рекордните 10,3 милиона тона към 7 ноември - с 3,6 милиона тона повече спрямо година по-рано, според данни на Sublime China Information, цитирани от Ройтерс.
Натрупването последва пет последователни месеца с рекордно високи доставки на соя до септември. Вносът остана повишен и през октомври, като се увеличи с 17,2% до 9,48 милиона тона. Общият внос за първите десет месеца на годината достигна 95,7 милиона тона - увеличение от 6,4% спрямо същия период миналата година.
Бразилия е доставила почти 80% от тези вносни количества соя, според оценки на групата износители на зърно Anec. "Покупката от Китай на няколко американски товара соя няма да означава много за Бразилия", каза Крис Търнър, глобален ръководител на пазарите в ING, тъй като южноамериканските доставки обикновено са по-евтини от американските пратки дори след намаляването на ответните мита.
Участници в индустрията казват, че виждат малко доказателства за голяма програма за закупуване от китайските държавни вносители на зърно като COFCO и Sinograin, които вероятно биха се занимали с по-голямата част от обещаните покупки. "Има много малко индикации, че тези държавни купувачи са ангажирани с програма за закупуване на 12 милиона метрични тона до края на тази година, камо ли още 25 милиона за календарната 2026 година", написа Арлан Судерман, главен икономист по суровини в StoneX.
Сигналите от Пекин са противоречиви. Китай възстановява лицензите на американски износители, официални представители описват агросектора като "крайъгълен камък" на двустранните отношения, но реално сделки за соя почти няма.
"Пекин вероятно ще варира количеството на вноса на соя според геополитическата температура - увеличавайки го, когато отношенията са по-добри, и намалявайки го, когато са по-лоши", каза Сабрин Чоудбъри, ръководител на отдел "Суровини" в BMI, отбелязвайки, че вносът на американската култура ще остане "пазарен чип" за търговските преговори на Пекин с Вашингтон.
Използването от Пекин на соята като лост в по-широкия търговски спор - притискайки американските фермери, които формират ключов избирателен блок за Тръмп и Републиканската партия - далеч не е ново явление.
USD
CHF
EUR
GBP
