Германия и Франция обсъждат рязко намаляване на мащабите на водещия отбранителен проект Future Combat Air System (FCAS), оценяван на над 100 млрд. евро, като все по-вероятно изглежда да отпадне планът за общ изтребител от ново поколение. Вместо това двете страни разглеждат вариант да съсредоточат усилията си върху разработването на обща облачна система за командване и контрол - т.нар. combat cloud. Financial Times предава, че според представители и на двете държави именно този модул може да се окаже единствената част от програмата, която има шанс да бъде спасена.
FCAS беше замислен като най-големия европейски оръжеен проект, а амбицията му се свързваше с пренареждането на силите в авиационната индустрия. Историята на програмата започва още в началото на новия век, но реалната работа стартира през 2017 г., когато Германия и Испания поеха ангажимента да разработят изтребител от шесто поколение заедно с Airbus и Indra. През 2018 г. Франция също се присъедини, а концепцията за New Generation Fighter (NGF) беше определена като бъдещ наследник на Eurofighter - със стелт технологии, пълна мрежова свързаност между въздушни, наземни, морски и космически системи и интеграция с бойни дронове.
Още в ранните фази обаче стана ясно, че Европа отново трудно се обединява около единен авиационен проект. Великобритания и Италия, а впоследствие и Япония, напредваха значително по-бързо със своя алтернативен самолет GCAP. Междувременно FCAS беше разтърсван многократно от спорове между Airbus и Dassault - френската компания настояваше, че процесът на вземане на решения е прекалено муден, а германската страна обвиняваше Париж в стремеж да изземе водещата роля. Това почти повтаряше сценария от 80-те години, когато Dassault напусна проекта Eurofighter и разработи самостоятелно Rafale.
Трудностите се задълбочаваха от факта, че Airbus и Dassault трябваше да работят съвместно по бъдещ самолет, докато техните настоящи модели продължаваха да се конкурират на пазара. Недоверието между компаниите блокираше редица ключови решения и създаваше усещането, че FCAS се движи към застой. Преди година в сектора вече се коментираше, че Германия може да се насочи към GCAP, докато Dassault оставяше отворена опцията за собствен изтребител. Изпълнителният директор Ерик Трапие дори заяви публично, че ако Берлин реши да поеме по самостоятелен път, Франция "знае как се прави самолет" и може да продължи сама.
Още тогава FCAS беше обект на очаквания Европа да зададе новите стандарти в бойната авиация. Defense News съобщаваше, че проектът цели да създаде първия изтребител, построен изцяло около изкуствения интелект - с рояци автономни дронове, способни да носят оръжие, да събират данни и да действат като "рояк", пробиващ противовъздушната отбрана. Ролята на пилота беше предефинирана към "командир на мисията", а самолетът трябваше да може да лети автономно. Инженерите подчертаваха, че най-важният елемент е мрежовата свързаност. AI трябваше да управлява обмена на данни и да поддържа комуникация дори при електронни смущения. Част от тестовите алгоритми работеха дори на минимален хардуер, което подсказваше потенциал за мащабно внедряване.
Паралелно с технологичните амбиции FCAS започваше да влияе и върху политическите решения в Европа. Преди три месеца Испания прекрати преговорите за закупуване на американски F-35 - сделка за 6,25 млрд. евро - и обяви, че ще търси европейски алтернативи. Мадрид тогава все още обмисляше дали да чака изцяло новия самолет по линията на FCAS или да поръча допълнителни Eurofighter. Правителството посочи, че увеличените средства за отбрана трябва да засилят европейската сигурност, а не да финансират американска техника - решение, повлияно и от напрежението между премиера Педро Санчес и президента Доналд Тръмп за нивото на военните разходи.
Облачната система по FCAS се разработва съвместно от германското подразделение на Airbus, френската Thales и испанската Indra с идеята чрез изкуствен интелект да се обработват огромни масиви от данни в реално време. Представители на проекта подчертават, че дори Европа да има няколко различни изтребителя, трябва да разполага с единна командна мрежа - независима и интегрирана. Именно това поставя "бойния облак" в центъра на политическите консултации между Берлин, Париж и Мадрид.
На този фон трите държави трябваше да решат дали да одобрят финансиране за демонстрационен изтребител, но мнозина в индустрията вече смятаха, че спорът между Airbus и Dassault прави този етап почти недостижим. След настояването на Dassault за по-голям контрол в разработката Германия дори разглеждаше алтернативи, включително участие на Великобритания или Швеция. От своя страна изпълнителният директор Ерик Трапие твърдеше, че Dassault може да продължи самостоятелно.
Провалът на FCAS би затруднил амбициите на ЕС за по-дълбока отбранителна интеграция след войната в Украйна. Франция се въздържа от открит сблъсък с Dassault заради опасения, че забавянията могат да засегнат и френското ядрено възпиране. В същото време в Германия нараства готовността за действие без френско участие, тъй като страната разполага с разширен военен бюджет след отпадането на дълговия лимит.
Всички участници обаче признават нуждата от европейска командна облачна система. Именно тя е ключовият елемент, който може да оцелее дори при разпадане на останалата част от програмата.
На този фон идеята да се спаси поне "бойният облак" изглежда най-реалистичната форма на сътрудничество. Тази система - разработвана от Airbus, Thales и испанската Indra - има за цел да обедини изтребители, радари, дронове и командни центрове чрез облачна архитектура, управлявана от изкуствен интелект. Европейските представители подчертават, че в ЕС може да има няколко различни изтребителя, но трябва да съществува един единен команден облак, независим от американските системи.
Политическите разговори за бъдещето на FCAS тепърва предстоят тази седмица, но в Берлин и Париж вече признават, че проектът се намира в най-тежката си фаза досега. Общо мнение е, че промяната няма да бъде продиктувана от липса на политическа воля, а от невъзможност индустриалните партньори да работят заедно. И именно това тласка Европа към най-голямото пренареждане на авиационните си амбиции от десетилетия.
На този фон срещите на високо равнище в Париж и Берлин придобиват решаващо значение за бъдещето на програмата. Френският министър на отбраната Катрин Вотрен ще посрещне германски представители в Париж, а ден по-късно канцлерът Фридрих Мерц ще разговаря с президента Еманюел Макрон в Берлин. Основната цел е да се намери работеща формула, която да позволи проектът да продължи - дори това да означава фокус върху единен команден "облак" вместо върху общ боен самолет.
Успоредно с политическите консултации правителствата ще проведат и срещи с индустриалните партньори. Airbus, Dassault и Indra трябва да представят варианти за преструктуриране на програмата преди края на годината, включително дали разработката на демонстрационен изтребител има смисъл при сегашните условия. В сектора доминира усещането, че FCAS или ще бъде трансформиран в по-компактна и технологично реалистична инициатива, или рискува да се превърне в поредния европейски проект, блокиран от корпоративни конфликти и национални интереси.
USD
CHF
EUR
GBP
