Икономическите приоритети на Испания поставят страната в особена позиция спрямо администрацията на Доналд Тръмп. Правителството в Мадрид отказа да закупи американски изтребители и отхвърли натиска да поеме ангажимент за новата цел на НАТО за 5% от БВП за отбрана, като паралелно търси по-дълбоки търговски и инвестиционни връзки с Китай.
За Мадрид това е начин да пренасочи ограничени публични ресурси към области с по-висока икономическа възвръщаемост и да намали зависимостта си от външни доставчици в чувствителни сектори, пише CNBC в свой материал.
Решението да не се купуват F-35 от САЩ и да се залага на европейски платформи е и индустриална стратегия. То насочва пари към екосистемата на ЕС, в която испански фирми могат да участват по-активно в производствени вериги, поддръжка и развойна дейност.
Така се запазват работни места, укрепват се способности у дома и се мултиплицира ефектът върху БВП чрез местни подизпълнители, обучение и технологичен трансфер.
Отказът от 5% за отбрана е преди всичко бюджетно решение. Подобен скок би изисквал десетки милиарди евро допълнителни разходи годишно в продължение на десетилетие, изтласквайки инвестиции в инфраструктура, дигитализация, "зелена" трансформация и образование.
За икономика със силна нужда от повишаване на производителността, Мадрид предпочита по-умерен ръст на отбраната, съчетавайки ангажиментите към НАТО с целево изграждане на европейски капацитети. Очаквано, откъм Белия дом реагираха остро. И С ГЛАВНИ БУКВИ в Truth Social.
Заплахите на Тръмп за "двойни" тарифи досега не се материализираха в тежки икономически последици за Испания. Ключов фактор е колективната търговска политика на ЕС, която действа като щит и позволява на Мадрид да участва в преговори и компромиси на ниво блок.
Съгласуваната рамка между САЩ и ЕС означава мита от 15% за европейски стоки към американския пазар, което е по-благоприятно от 39-те процента, които удариха Швейцария, например.
Анализатори подчертават, че Испания е сред малкото европейски страни, които открито влизат в конфликт с Тръмп, но го правят от привилегирована позиция. Членството в ЕС омекотява едностранните търговски ответни мерки, а самата Испания не е централен фокус за Вашингтон в сравнение с Германия, Франция или Китай. Това намалява вероятността от целеви санкции, докато Мадрид тества границите на икономическата си автономия.
Вътрешнополитическият контекст също е определящ. Премиерът Педро Санчес, начело на крехка лява коалиция и под натиска на разследвания и скандали, използва външната политика и индустриалната стратегия, за да пренареди дневния ред. Икономическите приоритети—от усвояването на средства от ЕС до подкрепата за високотехнологични сектори, му дават възможност да свърже националната сигурност с работни места и растеж, вместо с чисто номинални показатели за разходи.
Най-спорният ход е задълбочаването на връзките с Китай. Договорът с Huawei за СРС технологии провокира критики от САЩ и някои европейски столици, но за Мадрид той е част от по-широк пакет: евтин капитал, бързо разгръщане на 5G и достъп до китайския пазар за испански брандове.
Логиката е прагматична: ускорената дигитализация повишава производителността и конкурентоспособността, което намалява фискалното напрежение в средносрочен план.
Тук Испания балансира между сигурността и икономиката. На нейна територия има две американски бази, а трансатлантическото сътрудничество остава ключово за отбраната на Европа. Но в индустриалната политика Мадрид настоява за реципрочност, диверсификация на доставчиците и развитие на европейски капацитети—позиция, която резонира с дебата за стратегическа автономия в ЕС.
Идеологическият профил на правителството допълва икономическата сметка. Лявата ориентация благоприятства публични инвестиции в социални и индустриални програми и по-предпазлив подход към скъпи външни покупки. Ниската популярност на Тръмп в Испания, включително сред част от електората в център-дясно, намалява вътрешния политически риск от по-твърда линия спрямо Вашингтон.
Все пак рискът е реален. По-тежки американски мита, ограничен достъп до отбранителните вериги за доставки или натиск върху европейските партньори биха могли да оскъпят финансирането, да забавят износа и да подкопаят растежа. Отговорът на Мадрид е да се "закотви" в ЕС: общ пазар, общи търговски споразумения и съвместни програми за отбрана и технологии, които намаляват експозицията към едностранни удари.
В крайна сметка Испания прави високорискови, но и обмислени стъпки. Тя залага, че мащабът на ЕС, диверсифицираните търговски връзки и целевите инвестиции в европейски индустрии ще донесат по-голяма дългосрочна възвръщаемост от бързото изравняване с агресивни цели за отбрана и скъпи покупки от САЩ.
Дали това е смелост или твърдоглавие, зависи от резултатите: устойчив растеж и по-голяма технологична самостоятелност срещу риска от търговски ответни мерки и геополитическо напрежение.