Това, че агентите в ChatGPT изчезнаха или вече не могат да се създават, е събитие, което на пръв поглед изглежда като временна продуктова промяна, но всъщност говори за много по-дълбока трансформация в надпреварата за контрол над следващия слой на изкуствения интелект. Повечето хора още не са го забелязали, защото не беше обявено с фанфари, нямаше официален "край", нито драматично съобщение.
Но точно в това се крие смисълът - когато нещо стратегически важно изчезва тихо, обикновено причината не е техническа, а системна.
Контекстът е ключов. Агентите в ChatGPT не бяха просто "още една функция". Те бяха първият реален опит моделът да излезе от ролята на пасивен отговарящ и да се превърне в автономен изпълнител - система, която планира, взема решения, извършва поредица от действия и поддържа дългосрочен контекст. Именно това е дефиницията на агентния ИИ.
Фактът, че тази функция е поставена на пауза, означава, че OpenAI е натиснала стоп бутона точно преди да прекрачи граница, която вече не е само технологична, а и регулаторна, конкурентна и геополитическа.
На този фон придобиването на Manus от Meta Platforms не изглежда като случайност, а като катализатор. Manus не е просто "още един модел". Това е готов, монетизиран агентен продукт, който още от първата си версия демонстрира автономност: планиране, изпълнение на сложни задачи, работа с реални инструменти и - най-важното - потребителско усещане, че "нещо върши работа вместо теб". Това е огромна разлика спрямо класическия чат интерфейс.
Ако погледнем историята на Meta, моделът е познат. Компанията не печели технологичните войни, като винаги е първа. Тя печели, като купува правилния продукт в точния момент и го вгражда в мрежа с милиарди потребители. Instagram беше купен, когато изглеждаше като просто филтрирана фотоапликация. WhatsApp - когато беше "само чат". Oculus - когато виртуалната реалност още беше ниша. Общото между всички тези сделки е едно: Meta не купува функции, тя купува нови поведенчески навици, които може да скалира.
Manus е точно такъв навик, но за следващата ера. Агентите не са просто "по-умен чат". Те променят начина, по който хората взаимодействат с технологиите. Вместо да търсиш, пишеш, проверяваш и комбинираш - ти делегираш. Това е фундаментален скок. И точно тук започва да се вижда защо OpenAI може да е решила да дръпне ръчната спирачка.
Първо, има регулаторен риск. Агент, който резервира пътувания, анализира финанси, кандидатства за работа или взема решения от името на потребителя, вече не е просто софтуер. Това е цифров представител. В САЩ и Европа регулаторите още не знаят как да класифицират подобни системи. Кой носи отговорност при грешка? Платформата? Моделът? Потребителят? В момента, в който агентите станат масови, тези въпроси стават неизбежни.
Второ, има стратегически риск. OpenAI е платформа, но тя няма собствена социална мрежа, няма собствена операционна система, няма директен достъп до ежедневните навици на милиарди хора. Meta има. Ако агентите станат новият интерфейс към дигиталния свят, мястото, където те "живеят", е по-важно от това кой ги е създал. В този смисъл временното спиране на агентите в ChatGPT може да е начин OpenAI да преосмисли къде и как да ги пусне отново, без да се окаже в позицията на доставчик на инфраструктура за чужда екосистема.
Трето, има икономическа логика. Manus вече генерира над 100 милиона долара годишни приходи. Това е изключително рядко за агентен продукт толкова рано в цикъла. OpenAI, въпреки огромната си популярност, все още търси устойчив модел за монетизация отвъд абонаменти и корпоративни договори. Агентите, ако не са перфектно контролирани, могат да увеличат разходите драматично - повече изчисления, повече контекст, повече отговорност.
Затова е напълно възможно това, което виждаме, да не е "спиране", а преход. Исторически, когато OpenAI премахва или ограничава функция, тя често се връща по-късно в по-интегрирана и по-стратегическа форма. Агентите вероятно ще се появят отново, но не като свободен експеримент за всички, а като част от по-затворена, контролирана екосистема - вероятно в корпоративен контекст, или дълбоко интегрирани в конкретни вертикали.
Сделката на Meta с Manus ускорява този процес. Тя показва, че войната вече не е за модели, а за агентни платформи. Моделите стават стока. Агентите - продукт. А продуктът печели, когато има дистрибуция, доверие и навик. В този смисъл Meta не купи просто стартираща компания. Тя купи билет за следващия интерфейс на интернет.
Именно затова изчезването на агентите в ChatGPT не бива да се тълкува като слабост. По-скоро е знак, че играта навлиза в нов етап. По-тих. По-концентриран. По-опасен. И когато агентите се върнат - независимо дали от OpenAI, Meta или някой трети - те няма да са експеримент. Те ще бъдат инфраструктура.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
