За първи път от десетилетия Европа задава тенденциите в бойната авиация. Бъдещият общ изтребител, разработван по програмата FCAS (Future Combat Air System), ще е първият, който е изцяло изграден около изкуствения интелект, пише Defense News.
Консорциумът с участието на Германия, Франция, Испания и Белгия като наблюдател има за цел до края на десетилетието във въздуха да се вдигнат първите технологични демонстратори на системата. В "сърцето" ѝ са различни автономни дронове, които могат да събират допълнителни данни, да носят допълнително оръжие или да се използват като "рояк", който сломява съпротивата на вражеската ПВО.
Според главния инженер на проекта - Томас Грохс от Airbus, FCAS изисква цялостно преосмисляне на ролята на пилота. По думите му той ще е по-скоро "управляващ мисията" отвъд собствения си самолет. Затова и изтребителят е предвидено да може да лети напълно автономно, докато летецът определя целите и подхода към тях - за своята машина, както и за останалите пилотирани и безпилотни.
Важен момент е, че бойните дронове на FCAS няма да се нуждаят от натискане на спусъка - при получаване на команда, те сами ще определят оптималния начин за изпълняването ѝ. Подобни системи вече се изпробват и в САЩ.
Проект за над $50 млн. превръща F-16 в безпилотен изтребител
Тества се технология за нов тип дронове
Ключова в случая е свързаността. Обменът на данни през различни канали - включително в условията на радиоелектронна борба, също ще се управлява от AI. Според Онур Дениз от ангажирания с проекта мюнхенски стартъп NeuralAgent този подход е по-подходящ за бойни условия, като с негова помощ даже при смущения се запазва свързаност в 95% от случаите при направените до момента симулации. Ако се използва централизиран облак ефективността спада до 0,5%.
Важен момент е, че нейната технология може да работи и на Raspberry Pi за 50 долара и изисква не повече от гигабайт място в системата - а има потенциал да се използва и при планирането и реализацията на мисията.
За момента FCAS ще е с AI модели, които ще са предварително "обучени". Инж. Грохс обаче не изключва да се стигне и до момент, в който бойният опит да започне да се използва за подобряване на представянето.
Още по-щекотлив въпрос е дали ще се позволи на бойните роботи сами да определят целите си. Според някои активисти и немалко експерти ограниченията на машинното зрение, непрозрачният процес на вземане на решения и склонността да се подхожда тактически към въпроси от стратегическа значимост са все аргументи против такова решение. "Не бива да приемате за даденост, че човешкото или AI решението е винаги 100% вярно" е коментарът на главния инженер.
Междувременно общо 1400 специалисти работят по проекта, като вече и собствените им дейности се оптимизират и улесняват с помощта на изкуствения интелект.