Цели 25 383 български и чуждестранни студенти учат в професионално направление "Икономика" на университетите у нас. Това става ясно от представените днес данни за 2024 г. в рейтинговата система на висшите училища в България.

Бъдещите педагози са с почти 9000 по-малко - 16 448, а медиците - 13 265.

Най-малко са записаните студенти в професионалните направления "Теория и управление на образованието" (338), "Металургия" (194) и "Теория на изкуствата" (54).

"Медицина" е единственото професионално направление в България, в което чуждестранните студенти преобладават

Единственото професионално направление в България, в което чуждестранните студенти преобладават

Тази професия е една от най-важните за бъдещето на страната

Първите и последните две места се запазват и при броя на записаните първокурсници.

По отношение на дела на чуждестранните студенти, прави впечатление, че в направление "Медицина" вече почти 60 на сто са чужденците, а стоматологията се доближава с 46,75%.

Кой как се реализира след това?

Класирането по облагаем доход на завършилите през последните 5 години изглежда по драматично по-различен начин.

  • На първо място е направление "Военно дело" с 5248 лева;
  • Следва "Информатика и компютърни науки" (4512 лева);
  • На трето място е "Математика" (3707 лева);
  • Четвъртото място е за направление "Металургия" (3599 лева).

Средният месечен облагаем доход общо за страната е 2523 лева. Точно под него се намират завършилите в направления "Право" и най-многобройната "Икономика".

Най-нисък е месечният облагаем доход на наскоро завършилите "Изобразително изкуство" (1748 лева), "Хранителни технологии" (1622 лева) и "Ветеринарна медицина" (1476 лева).

Колко от българските студенти предпочитат да работят у нас, а не в чужбина?

Колко от българските студенти предпочитат да работят у нас, а не в чужбина?

И кои са най-желаните работодатели за тях, показва проучване

Най-малка продължава да бъде безработицата сред завършилите в професионално направление "Военно дело" (0,06%). Те са следвани от медиците (0,24%), математиците (0,49%) и фармацевтите (0,58%).

Средната за страната стойност е 2,18%, като отново при икономиката е по-висока. Най-трудна е реализацията на пазара на труда на завършилите в направления "Химически науки" (3,18%), "Социология, антропология и науки за културата" (3,18%) и "Социални дейности" (3,84%).

Още тенденции

За 2024 година в рейтинговата система са включени 51 акредитирани висши училища, които предлагат обучение в България на 180 000 студенти в рамките на 52 професионални направления.

Софийският университет "Свети Климент Охридски" продължава да е лидер по записващи се студенти в България, на второ място се нарежда Техническия университет-София, следван от Медицински университет-София, Аграрния университет в Пловдив и Тракийския университет в Стара Загора.

Къде искат да работят българските студенти: Топ 50 на най-желаните компании

Къде искат да работят българските студенти: Топ 50 на най-желаните компании

Класацията за 2018-а

Около 20 висши училища са първи поне по едно професионално направление. Прави обаче впечатление високата реализация на студентите, завършили Американския колеж в Благоевград - 9600 лв. е средният облагаем доход на завършилите този университет.

Над 2500 лв. е средният доход на завършилите висши училища при под 2000 лв. през 2022 г. 61% от завършилите работят на позиции, за които се изисква висше образование. Всяка по-висока степен на образование подобрява реализацията на завършилите. При тези, които са образованието със първа степен "Магистър" като "Право", "Медицина" или "Архитектура", 85% от завършилите се реализират на позиция за висше образование.

От тези, които са завършили магистратура след бакалавърска степен, над 70% се реализират на добра работна позиция.

С 12% се е увеличил интересът на студентите към частните университети у нас.

37% от студентите идват от семейства, в които нито един родител няма висше образование. 13% от студентите идват от семейства, в които родителите са достигнали само до основно образование. Друга важна тенденция е, че се увеличава броят на младите хора, които остават да работят у нас след дипломирането си.

През последните 14 години рейтингът се е превърнал във важен инструмент за определяне на стратегическо планиране и политики в сферата на висшето образование и данните от рейтинга ще се вземат определени решения за приемане във висшите училища и реализацията в пазара на труда затова как и по какъв начин се развива образованието, коментира просветният министър Галин Цоков.