Изключително вредната както за парите на държавата, така и за легитимно работещия бизнес практика на т.нар "френска безработица" продължава да създава проблеми повече от година, след като законови промени трябваше да са ѝ сложили край, разказва "Сега" в свой материал.
Лица с българско гражданство, които се смятат за ощетени от текстовете, водят стотици дела срещу Националния осигурителен институт и вече има случаи, в които получават исканото, а освен това осигурителният институт се налага и да поема съдебните разноски.
Припомняме, т.нар "френска безработица" използваше дупка в европейското законодателство - при заетост в чужбина размерът на обезщетението за безработица се определя от последната работа на трудов договор, даже и тя да е била само за няколко дни. За сравнение, при работещите само у нас се гледа 2 години назад.
Така огромен брой хора пътуваха в Западна Европа за продължаващ буквално броени дни гурбет с много високо възнаграждение и след това цяла година се разписваха срещу суми, които най-често бяха над размера на средната заплата в областите, в които живеят - изцяло за сметка на НОИ.
Това създаде голям проблем и за местния бизнес. Според работодатели служителите им напускат, за да се включат в схемата и след това искат да работят само "на черно", докато получават обезщетението.
От август миналата година 2-годишният период, на база на който се изчисляват обезщетенията за безработица, беше въведен и за гурбетчиите. НОИ обяви, че ще прилага новата методика за всички обезщетения, които вече не са отпуснати - без значение кога е бил извършван трудът зад граница.
Това доведе до бързо и рязко намаляване както на отпусканите пари, така и на броя на безработните, които ги получават - но е и в основата на заведените дела.
Бившият кмет на Благоевград от "Има такъв народ" адв. Илко Стоянов разказва пред вестника, че само неговата кантора води около 1500 такива в цялата страна. Сред цитираните от него случаи е такъв на семейство, в което съпрузите са работили заедно, но само единият е получил обезщетение в стария размер.
До момента съдебната практика не е еднозначна, като на някои места се присъжда в полза на "френските безработни", докато другаде има откази. Затова магистратите са отправили запитване до Съда на Европейския съюз.