Прибиране с трамвая, вечеря вкъщи и никакви борчове: Позабравените навици на нашите родители, които наистина пестят пари

"Имаме ядене вкъщи." Тази реплика е травмирала цели поколения български деца, мечтаещи за детско меню или пица навън. Днес обаче, докато гледаме касовата бележка от поредната поръчка през приложението за доставки, думите на мама звучат по-малко като наказание и повече като висша финансова мъдрост.

Нека си го кажем честно - за милениалите и поколението Z икономическата стабилност изглежда като мираж, който се отдалечава с всяка година инфлация. И докато е лесно да обвиним "системата", факт е, че нашите родители (онези от поколението на прехода и късния соц) владееха едно изкуство, което ние загубихме: изкуството да живееш добре с малко.

Те имаха навици, изковани от дефицита, докато нашите са формирани от излишъка и лесния кредит. Ето кои са позабравените уроци на "бумърите" (или просто на вашите майки, бащи, баби и дядовци), които могат да спасят бюджета ви днес.

Култът към домашното ядене

Ако за родителите ни ресторантът беше за юбилей или сватба, за нас "обядът навън" е ежедневие. Но цифрите са безпощадни. Една домашна манджа, сготвена с продукти за под 20 лева, храни четиричленно семейство - може би даже два пъти.

Същата сума днес на практика не стига за един "модерен" бургер и крафт бира в центъра на София.

Източник: iStock

Разликата не е само в парите, а в мисленето. Вместо да поръчваме храна, защото сме "твърде уморени", родителите ни просто отваряха хладилника. Резултатът? Повече спестени пари и по-малко пластмасови кутии в кофата.

"Направи си сам" вместо "викай майстор"

Спомняте ли си как баща ви прекарваше съботата под колата пред блока или как лепеше плочките в банята? Тогава това беше необходимост. Днес е лукс, който не можем да си позволим - не финансово, а ментално. Ние ценим удобството и "мигновената" задоволеност. Нещо се счупи? Купуваме ново или се оставяме в ръцете на всевъзможни майстори.

Нашите родители имаха философията на "побългаряването" - да поправиш с подръчни средства. Днес тази дума е с предимно негативно значение, но всъщност резултатът може да бъде и много приличен, стига човек да вложи малко старание. Този "Направи си сам" (DIY) подход днес се завръща на Запад като хипстърска мода, но у нас го помним като чиста проба оцеляване. Има и бонус - днес няма нужда от проба и грешка, защото онлайн има информация за ремонта и поддържката на всичко. Има я даже класиката "Аз ремонтирам Лада" на pdf.

Как да си направим сметка(та) при ремонт на жилище и какво да включва тя

Ползите от предварителния план за ремонтните работи и за тяхната стойност

Връщането към инструментите не е просто пестене на пари - то е възвръщане на контрола над вещите ви. Все пак, молим ви, не се опитвайте да ремонтирате газовата уредба на колата си, ако не сте сертифициран техник. Човек трябва да знае лимита на възможностите си, а и прозорците на съседите струват пари.

Какво му е лошото на градския транспорт?

В България автомобилът отдавна не е превозно средство, а продължение на егото. Затова виждаме задръствания от 15-годишни премиум коли, в които се вози по един човек.

Нашите родители нямаха проблем да се качат на трамвая или автобуса, за да отидат на работа. Семействата често имаха една кола (ако имаха такава) и я ползваха стратегически.

Източник: БГНЕС

Ние залагаме на таксита, "електричка" на краткосрочен наем или директно даваме пари за "нова кола" трета или пета ръка - гориво, застраховки, винетки, ремонти, са едни от най-големите "душмани" на месечния бюджет.

Връзката със селото (или модерното "био")

За нас градинарството е хоби на терасата с две саксии босилек. За предишните поколения то беше стратегия за продоволствена сигурност. Доматите от село не бяха "био", "еко" или "органик" - те бяха просто храна, която не струва пари в магазина.

Днес, когато килограм краставици гони цената на екзотичен плод, възраждането на малкото стопанство или дори сериозното отношение към градината на вилата не е селска проява, а икономически буфер.

Живот според чергата

Това е може би най-болезнената разлика. Родителите ни имаха патологичен страх от дългове (споменът от 1996-та помага за това). Кредит се теглеше само за жилище. Точка. Днес е нормално да изплащаш телефон, почивка в Гърция или дори коледните подаръци.

Как "купи сега, плати по-късно" се превръща в нов източник на финансово напрежение

Изглежда като улеснение, но много лесно може да създаде "невидима" задлъжнялост

Младите поколения са по-склонни да приемат дълга като част от живота, но лихвите са тези, които изяждат бъдещето. Старомодното правило "ако нямаш парите в брой, значи не можеш да си го позволиш" звучи сурово, но е единствената спирачка пред дълговата спирала.

Никой не казва, че трябва да се върнем към прането на ръка или да се лишим от всички удоволствия на XXI век. Но има една тънка ирония в това да се оплакваме от инфлацията, докато пием лате за 8 лева и чакаме такси, за да отидем на фитнес.