Златото е една от най-големите митологии във финансовата история. То е вградено в човешкото съзнание като вечен символ на стойност, независим от държави, войни, инфлации и политики. Но когато премахнем емоционалния ореол и поставим числата на масата, една истина става неудобно ясна - златото не е надежден щит срещу инфлация. Това, което изглежда като непоклатим финансов закон, се оказва повторена твърде често полуистина, поддържана от традиция, страх и носталгия, но не и от статистика.
В теорията златото би трябвало да запазва покупателната си стойност във времето - ако през 1980 г. една унция купува определено количество стоки и услуги, тя би трябвало да купува приблизително същото и днес. Само че графиката на реалната цена на златото, коригирана спрямо инфлацията, разказва друга история. Тя не прилича на стабилна хоризонтална линия, а на графика на спекулативен актив - с остри върхове, резки сривове и дълги периоди на застой. Между 1980 и 2001 г. златото загуби близо 80% от реалната си покупателна сила. Всеки, който е купил метал в края на 70-те с очакване да се предпази от инфлацията, е понесъл десетилетия загуби, докато акциите и облигациите бележеха ръстове.
И това не е изключение. Между 2011 и 2018 г. златото отново загуби около една трета от реалната си стойност. Ако беше "сигурен хедж" срещу инфлацията, подобни колебания нямаше да съществуват. Истината е, че златото реагира не на инфлацията, а на страха от нея. То расте, когато хората се плашат, че парите им ще се обезценят, но пада, когато икономическата стабилност се възстанови. С други думи, златото е барометър на психологията, а не на ценовото равнище.
Митът за златото като антиинфлационен актив се ражда през 70-те години - десетилетие на петролни шокове, силни синдикати и рекордна инфлация. Цената на метала тогава действително се изстреля нагоре, но това съвпадение бе резултат от освобождаването на пазара, след като САЩ окончателно изоставиха златния стандарт. След десетилетия изкуствено подтискане, златото просто навакса свободната си пазарна цена. Инфлацията не го изстреля - тя просто съвпадна с процеса.
Оттогава обаче тази историческа случайност се превърна в догма. Инвеститорите и днес повтарят, че златото е защита срещу инфлацията, без да проверят дали това наистина се потвърждава от данните. Но фактите са категорични: през много периоди на повишаващи се цени златото е падало. През 90-те инфлацията бе умерена, но стабилна, а златото се срина. През 2010-те инфлацията бе ниска, но златото преживя ръст. Корелацията е случайна и непостоянна — точно обратното на това, което трябва да бъде един "хедж".
Често се цитират исторически анекдоти, които звучат убедително, но са по-скоро легенди. Например твърдението, че по времето на Вавилон една унция злато е купувала 350 хляба - приблизително колкото и днес. Или че по времето на Цезар една унция злато е съответствала на годишната заплата на римски центурион, колкото струва днес заплатата на офицер в американската армия. Тези сравнения са красиви, но статистически безсмислени. Никой не може да потвърди достоверността на данните за цените на хляба от преди 2500 години, нито пък има начин да се определи какво означава "средна заплата" в антична икономика без капиталови пазари.
Дори съвременните аналогии като "една унция купува костюм тогава, купува костюм и днес" са подвеждащи. Цената на костюмите варира от 200 долара до 5000 долара, така че подобно сравнение доказва всичко и нищо едновременно. Истината е, че златото не е стабилен мерител на покупателна сила, защото самата му цена е резултат от спекулация, очаквания и ликвидност, а не от икономическа константа.
Днес златото е по-скъпо от всякога, дори след корекция по инфлация. Това не е признак на стабилност, а на свръхнатрупан риск и търсене на защита. Ако то беше реално "пазител на стойността", цената му би трябвало да бъде относително стабилна. Но когато нещо може да се срине с 80% и след това да поскъпне петорно, това не е валута - това е спекулативен актив.
Парадоксът е, че колкото повече хора търсят в златото стабилност, толкова повече самото му търсене го превръща в нестабилен инструмент. Потокът на капитали към ETF-и, централнобанкови покупки и спекулативни фючърси превръща метала в актив, чиято цена се движи по-скоро от политически и пазарни очаквания, отколкото от реалната инфлация. Златото вече не е хедж - то е мнение.
Разбира се, има ситуации, в които златото защитава капитала: при системен срив, хиперинфлация или колапс на доверието в паричната система. Във времена като Ваймарската Германия през 20-те години или Зимбабве в наши дни, всичко, което не е хартия, запазва стойност. Но това е изключение, не правило. Ако живеем в икономика, в която банкоматите спират, тогава златото може да помогне - но дотогава то е просто един от многото рискови активи.
Финансовата реалност на 21-ви век прави още по-трудно златото да бъде надежден щит. В свят, където пазарите реагират за милисекунди, а централните банки имат инструменти за управление на инфлацията и ликвидността, златото се превърна в актив за спекуланти, не за предпазливи инвеститори. Когато лихвите са ниски, то печели от липсата на алтернатива. Когато доходността на облигациите расте, капиталът мигрира обратно към тях. В тази динамика златото не е защита - то е функция на монетарния цикъл.
Днес, при цена от над 4200 долара за унция, златото изглежда като "новото убежище". Но ако погледнем реално, тази стойност предполага, че цените на хляба, енергията и трудът трябва да се утроят, за да оправдаят нивото му като стабилен "покупателен еталон". Ако това не се случи, златото е просто скъпо.
Истинската защита от инфлация винаги е била в реалните активи, които генерират доход - акции, които растат заедно с цените; недвижими имоти, които носят наем; бизнеси, които могат да прехвърлят по-високи разходи към потребителите. Златото няма този механизъм. То не плаща дивидент, не произвежда нищо и не се адаптира. То просто стои и чака някой да го купи по-скъпо.
В крайна сметка, митът за златото като защита срещу инфлацията е по-удобен, отколкото верен. Той говори на човешката нужда от простота - илюзията, че има вечен, физически гарант за стойността на парите. Но в реалния свят, където икономиката е динамична, доверието се печели, а капиталът търси доходност, златото остава това, което винаги е било: красиво, рядко, желано - и напълно непредсказуемо.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
