Имаш спестявания? Ето как да избегнеш тихата загуба от инфлацията

Високото ниво на депозити в България е впечатляващо и тревожно едновременно — към края на юни 2025 г. общата стойност на депозитите в сектора на домакинствата и неправителствените организации надхвърля 93,1 млрд. лева, което представлява 42,4% от БВП. Заедно с депозитите на нефинансови и финансови предприятия, общият обем на спестяванията в банковата система възлиза на около 144,5 млрд. лева, или 65,8% от БВП. За последните 12 месеца депозитите на домакинствата нарастват с около 11,2%, или с близо 9,4 млрд. лева спрямо година по-рано.

Само през второто тримесечие на 2025 депозитите в банковата система се увеличават със 3,8 млрд. лв., или с 2,3% на тримесечна база, като домакинствата допринасят с растеж от 2,6%, кредитните институции — с 7,2%, а държавата — с внушителните 18,2%. Междувременно депозитите на нефинансовите дружества леко намаляват, а тези на финансовите предприятия също отчитат спад.

Парите не работят

Тези цифри говорят за две явления: първо, висока и нарастваща склонност към спестяване, и второ — катастрофална липса на инвестиционна активност. Практически над 90 млрд. лв. са заключени в депозити на домакинства, докато инвестициите в акции, фондове или облигации остават символични. За сравнение, в Румъния инвестиционната активност възлиза на около 14% от разполагаемия доход, докато в България остава около 9%.

Тази структура означава, че парите не работят — те са паркирани в обезпечен инструмент, чиято доходност е близка до нулата. А когато инфлацията е около 3-4%, реалният ефект е отпадане на стойност — загуба между 2 и 3 процентни пункта годишно. При дългосрочен хоризонт от няколко години това се превръща в значителна ерозия на покупателната способност.

Широките пари (агрегат M3) вече надхвърлят 172 млрд. лв., или 78,3% от БВП, като растежът им остава солиден — 7,8% на годишна база. Това отразява натрупване на ликвидност в банковия сектор, но и намалена динамика в кредитирането. Кредитите за домакинства и предприятия бележат ръст от 14-20% годишно, но остава усещането, че системата прелива от неизползвана ликвидност.

Парадоксално, макар депозитите да растат стабилно, лихвената доходност, предлагана от банките, намалява. Средните лихви по срочните левови депозити към юни падат до 0.87%, след като през май бяха 0.91%, а през април — 0.97%. Очакванията за еврозоната и смяната на валутата също не водят до повишение в доходността. Напротив — банките получават нови пари, но не изпитват нужда да се конкурират за тях чрез лихви.

До какво води липсата на финансова грамотност

Всичко това очертава един особен финансов парадокс: огромна ликвидност в системата, но отказ да се инвестира в инструменти, които предоставят възможност за реална доходност. Гражданите държат пари в банки, не защото получават доходност, а защото нямат друг избор. И именно това създава поле за разговор: как една постепенно нарастваща част от тези 150 млрд. лв. могат да бъдат пренасочени в нискорискови, но реално доходоносни алтернативи, които в момента липсват в ежедневната финансова култура.

Къде да търсите доходност с по-малко риск?

Време е да погледнем отвъд очевидното

Няма съмнение, че това е една от най-големите предизвикателства пред финансовата система в България. Огромни обеми капитали спят в банки при реално отрицателна доходност, докато структурни инвестиционни възможности — от дългосрочни облигации до консервативни фондове с капиталова защита — остават слабо разпространени. Дисбалансът между спестяване и инвестиции е не просто икономическо явление, а културен феномен, който изисква нов тип финансова грамотност.

Какви са алтернативите?

Нека подходим прагматично. Нека да видим какви алтернативи съществуват, ако човек търси висока сигурност, нисък риск и сравнително лесен достъп до средствата си.

• Първият и най-прост заместител на депозитите е паричен или краткосрочен ETF, базиран върху държавни облигации. Например IB01 - ETF върху 1-3 годишни немски държавни облигации - към днешна дата носи годишна доходност около 2,3%, нетно от такси. Вариант на същата логика за доларовите инвеститори е SHY (1-3 Year US Treasury ETF) - доходност около 4,4%, а за по-кратки падежи може да се използва BIL или SGOV с доходност около 5.2% към началото на август 2025 г.
• По-прецизни инвеститори могат да отворят сметка в Interactive Brokers, където лихвите по кеш позициите в долари автоматично се капитализират на база на фед-фондовете - в момента около 5,1%, а за евро - 3,8%. Това означава, че ако държите 10 000 EUR в IBKR, ще получите около 380 евро годишна доходност, без нужда да купувате нищо - само срещу минимални такси.
• На следващо ниво идват структурирани продукти с частична защита - например облигации, които комбинират капиталова гаранция от 90-95% и участие в потенциала на растежа на индекси, свързани с изкуствения интелект. Подобни инструменти могат да предложат доходност от 5% до 6% годишно, но с ограничена ликвидност и фиксиран срок от 3 до 5 години.
• Друг интересен, макар и малко по-консервативен избор, са застрахователните фондове с гарантирана доходност, например такива, предлагани от групи като Allianz или Generali. Те често носят фиксирани 3% годишно, с включено застрахователно покритие, но и с ограничена възможност за излизане в първите 2-3 години.

Всички тези алтернативи имат едно общо предимство спрямо депозитите - те предлагат реална възвръщаемост. Не номинална, не формална, а такава, която компенсира поне частично инфлацията. Разбира се, с всяка стъпка извън депозита се добавя и доза риск - пазарен, ликвиден или институционален. Но в ерата на финансовата репресия и хроничната инфлация, неправенето на нищо също е риск.

Ето как изглежда сравнението в графичен вид към август 2025 г.:

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.