Докато пазарът се върти около нови върхове, а FOMO усещането се връща с пълна сила, един въпрос започва да става все по-актуален - къде да търсим доходност, без да поемаме прекомерен риск?
Истината е, че в последната година фокусът на масовия инвеститор беше изцяло върху акции, AI ETF-и и големи технологични имена, докато на заден план няколко класа активи започнаха да предлагат не просто алтернатива, а често по-добър риск/доходност профил. Време е да погледнем отвъд очевидното.
Първият клас активи, който отново набира скорост, са структурираните продукти с частична защита. Това са инструменти, които позволяват инвестиране в индекс или акция с ограничен риск и фиксиран доход при определени условия. Например: продукт, обвързан с S&P 500, който гарантира доходност от 8% на година, стига индексът да не падне с повече от 20%.
Ако падне - има защита до определен праг. В периоди като сегашния, когато волатилността е ниска, но реалните рискове остават под повърхността, тези продукти могат да предложат "интелигентен компромис" - доходност, без нужда да си 100% в пазара.
За разлика от директна експозиция към Nasdaq, където една корекция може да изтрие 15% за седмица, тук имаш буфер. Основният риск - разбира се - е липсата на ликвидност и сложност в разбирането, затова те не са за всеки. Но са реален инструмент за търсещите доходност с ограничена загуба.
Втора зона на възможност се отваря при покритите облигации, особено тези, емитирани от банки със силен кредитен рейтинг. В момента редица европейски институции предлагат покрити облигации с 4-4.5% доходност в евро - със защита на главницата и ясно дефиниран падеж.

Източник: iStock
Това не са обичайните корпоративни бондове с висок риск. Това са инструменти, при които има двойна защита - от страна на емитента и от покрития актив. За инвеститорите в еврозоната това е реална алтернатива на "депозит с малко повече смисъл". За българския инвеститор това е шанс да има доходност в стабилна валута - и без да поема риска от акциите.
Третата, често игнорирана възможност, са паричните фондове и краткосрочните Treasury ETF-и. Звучи скучно, нали? Но нека го кажем така: в свят, в който пазарът е на върха, технологичните акции са скъпи, AI вече е в цената, а рецесионните индикатори трептят... 5.1% годишна доходност в почти безрисков Treasury ETF като BIL започва да звучи не като скука, а като разум.
Тези инструменти вече се ползват от институции, корпоративни кеш позиции, пенсионни фондове - защото дават ликвидност, защита и доходност, каквито не сме виждали от над десетилетие. За индивидуалния инвеститор това е начин да държи буфера си "умно", вместо в депозит с 0.5% или под дюшека.
Интересен страничен ефект от всичко това е, че много портфейли сега са прекалено концентрирани в риск, просто защото масовата логика казва: "ако не си в Nasdaq, губиш".
Това е вярно само ако мислиш за 6 месеца напред. Но ако погледнем отвъд текущия тренд, се вижда, че инвеститорите, които балансират с горните класове активи, не просто имат по-добро съотношение риск/доходност, но и психологическо спокойствие - не реагират емоционално на всеки спад. Това често се оказва решаващо.
Разбира се, никой от тези активи не е вълшебно решение. Всичко идва с контекст. Структурираните продукти не са ликвидни. Облигациите имат валутен риск, ако не са в твоята валута. Паричните фондове не бият инфлацията в дългосрочен план. Но те могат да бъдат част от разумно разпределен портфейл, който да оцелява при различни сценарии - не само когато всичко върви нагоре.
Това е ключът - не да гоним най-високата доходност, а да изградим система, която работи в повече от един свят. В свят, в който AI расте - да участваш. В свят, в който идва рецесия - да си защитен. В свят, в който ФЕД прави грешка - да имаш план Б. И точно тук "скучните" активи започват да изглеждат като стратегически злато.
В заключение, търсенето на доходност не е задължително да минава през поемане на излишен риск. В момента има достатъчно инструменти, които могат да дадат смислена възвръщаемост, стига да знаеш къде да ги търсиш. И както Алекс често казва: не всяка инвестиция трябва да вълнува. Понякога най-добрите са онези, които вършат работа, без да викат вниманието към себе си.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.