Когато българите чуят думата инвестиция, почти винаги я свързват с депозити или покупка на недвижимо имущество. Един от основните фактори за това е непознаването на темата и алтернативите на финансови инструменти, в които може да се инвестира.
Около това се обединиха участниците във втората част на дискусионния панел "Грешките на финансовия растеж и решенията за тях" в рамките на форума Money.bg Лични Финанси.
"Наблюдава се съвсем леко увеличение в инвестициите в инвестиционни фондове, но все още депозитите продължават да бъдат любимата алтернатива на българите, тъй като това е най-познатият им продукт", коментира Наталия Петрова, изпълнителен директор на Конкорд Асет Мениджмънт АД и председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества.

Наталия Петрова
Тя подчерта, че към настоящия момент, по данни от статистиката на БНБ, има 11,8 милиарда лева в инвестиционни фондове, от които обаче само 3,5 милиарда са в българските инвестиционни фондове. Останалите са вложени в чужди инвестиционни фондове, които се предлагат в България. На този фон депозитите на домакинствата по последни данни надхвърлят 89 милиарда лева.
"Това означава, че българинът продължава да търси начин инфлацията да му изяде парите", допълни още Петрова.
Противно на масовото разбиране, за първоначална инвестиция не са необходими хиляди, дори стотици. Желаещите могат да стартират дори с 50 лева, коментира Наталия Петрова. Тя се обърна към младите хора: "технически единственото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към лицензирано управляващо дружество или лицензиран инвестиционен посредник или банка".
"Внимавайте, в момента в Интернет има какви ли не компании, които дават неясни съвети, прокламират високи доходности, които не е ясно точно от къде ще дойдат, обещават, гарантират и т. н.", подчерта тя.
Банките се сблъскват с ежедневни оплаквания от ниските лихви по депозитите, разкри Борислав Диков, директор управление Дигитално банкиране и иновации в Пощенска банка. Едновременно с това, съществува "абсолютно погрешно" схващане, че трябва да разполагат с милиони.

Борислав Диков
"Може регулярно, със съвсем малки суми да се трупа капитал и да се инвестира така, че парите да носят доходност, и то по-висока от инфлацията, която на практика ги обезценява. Така те губят своята покупателна способност с времето, когато стоят на почти нулеви лихви като депозити", категоричен бе банкерът.
Той припомни, че хората, когато не познават нещо, често имат резистентност към него и го отхвърлят. Затова "финансовите институции трябва да полагат много грижи и много усилия, за да повишават финансовата грамотност при своите клиенти."
Макар търсенето на подобни услуги от банките все още да не е на необходимото ниво, Пощенска банка отчита годишен ръст от 30% в нетните инвестиции в активи на взаимни фондове за миналата година, разкри още Диков.
Той подчерта, че страната ни изостава сериозно в това отношение, тъй като "едва под 5% от свободния капитал в България е инвестиран във финансови инструменти, като в Европа този процент е над 30-35".
За период от 20 години доброволните фондове са реализирали средногодишна доходност от 5%, разкри Иво Захариев, главен финансов директор, ПОК "Доверие".

Иво Захариев
"Да, за някой може би ще звучи малко. Трябва да отчетем факта, че за този период от тези 20 години минахме през няколко кризи. Минахме през кризи на капиталните пазари, финансова криза, предфалитна ситуация, ако можем така да наречем в Гърция", допълни той.
Захариев припомни, че през почти една трета от този период лихвите са били отрицателни. "Това звучи абсолютно абсурдно само по себе си, но работихме в такава среда, така че тези 5% със сигурност не са малко и са плод на много труд и активно управление на портфейлите", коментира още той.
Експертът представи и друга любопитна статистика, свързана "донякъде с човешката психология". Масово хората се сещат, че трябва да спестяват за периода след активна възраст, когато навършат 40-45 години. А този период по статистика продължава средно 17 години.
"Това е почти 1/3 от жизнения цикъл на всеки един индивид, който работи. Ако започнете да спестявате на 40 години по 100 лева на месец, консервативно, отчитане от 4% доходност по партидата си, в момента, в който стигнете 65 години (това е възрастта за пенсиониране средно в България), ще имате 50 хиляди лева по партидата си", посочи Иво Захариев.
Той даде и друг пример - ако спестяването започне от 20-годишна възраст, партидата би достигнала около 140-145 хиляди лева към момента за пенсиониране.
Цялата дискусия вижте във видеото!