Как са спестявали старите българи?

Не пари в брой, а земя, злато и сребро. Не в банка, а вкъщи или в скривалище. Не описваме съвременната ситуация по отношение на спестяванията у нас, а тази в годините след Освобождението. Интересни паралели между минало и настояще направи по време на форума "Money.bg Лични Финанси" експертът по стопанска история проф. Пенчо Пенчев.

Изходните му хипотези идват от двама класици - на политическата икономия и на българската литература.

"Къде без Адам Смит? В "Богатството на народите" той пише, че в азиатските държави съществува почти повсеместен обичай да се крият съкровища в недрата на земята. Когато той го пише - през XVIII век, България е част от това, което за Западна Европа, е Ориента. Да се крият съкровищата в недрата на земята означава, че предпочитат да си държат ликвидността първо - в злато, и второ - при себе си. В "Гераците" на Елин Пелин има един много важен момент - старият Йордан Герака влага парите си в закупуване на земи и има скрито злато. Той е добър стопанин, но дори и синовете му не знаят къде е скрито златото. Хипотезата е, че старите българи инвестират в земя и злато", обясни проф. Пенчев.

Хипотезата обаче трябва да се провери. Професорът не пропусна да отбележи, че например е установил, че "Алеко Константинов нищо не разбира от търговия с розово масло, когато описва Бай Ганьо като търговец на розово масло".

Източник: money.bg

Историческите източници обаче показват, че действително след Освобождението голяма част от българското население наистина закупува земи - най-вече от изселващите се от нашата страна турци. "Има голямо търсене на земя и няма достатъчно пари в брой - златни и сребърни монети. Така обикновените хора много често прибягват до заеми от заможни местни жители - няма кредитни институции. Това води до увеличаване на лихвите по заемите - в този период има заеми с лихва, която, ако се смята на годишна база, е над 100%: 150, 170, в някои крайни случаи стигаме до 200 процента на годишна база. Никак не е случайно, че селяните, стремейки се да закупят плодородна земя, всъщност се разоряват и понякога са принудени да предадат земите на кредиторите си", описа ситуацията експертът по стопанска история.

Така в началото на XX век вече няма достатъчно свободна земя, а населението расте. Имотният пазар остава активен, но вече не е в следосвобожденските си мащаби.

Дори с 50 лева може да се стартира инвестиция, която да носи добра доходност

Защо българите влагат средства само в имоти и депозити?

На този фон, първите банкноти влизат в обращение през 1885 г., но до края на XIX век дори търговците на едро нямат доверие в тях и се възползват от възможността директно да ги обменят срещу златни и сребърни монети в БНБ. Хартиените пари са наложени едва с началото на Балканската война, но даже и тогава населението държи малка част от тях в банки.

В същото време, поведението на малобройните вложители е съвсем рационално, отбеляза проф. Пенчо Пенчев - през инфлационната 1922 г. намаляват депозитите, защото хората предпочитат да изтеглят парите си и да ги превърнат в материален актив.

Източник: money.bg

Относително заможните жители на селата обаче предпочитат да пазят част от спестяванията си в злато и сребро по домовете си - а по това време по-голямата част от българското население е именно в такива населени места. Именно от тези навици тръгват и легендите за скритото злато. За мащаба на явлението се разбира най-вече от... криминалните хроники за различни обири и грабежи.

Несигурността, предпочитанията към златото и среброто и желанието за бързо забогатяване водят до бум на иманярството и фалшификациите. На една от измамите се връзва и министърът на търговията и промишлеността в правителството на БЗНС Александър Радолов. Подведен от сръбски мошеник, той започва да търси скрито злато, като скоро е последван от мнозина други - истинска "златна треска".

"Адам Смит и Елин Пелин са прави - старите българи предпочитат да спестяват в злато и сребро. Спестяванията се пазят лично. Доверието към банки и други спестовни институции е относително ниско. Всички по-модерни начини за управление на личните спестявания проникват относително бавно сред българите - предимно сред заможното градско население (например инвестиции в акции и облигации), но дори и сред тях има предпочитание част от парите да са в злато и сребро и да са у дома", посочи проф. Пенчо Пенчев.

Можете да гледате цялата му презентация във видеото!