Свръхкапитализацията на големите български банки държи лихвените нива по депозитите ниски от години, но на пазара има и алтернативи с по-голяма възвръщаемост и различен бизнес модел. Една от тях - Bigbank, беше представена на форума "Money.bg Лични Финанси: Бъдеще"
Докато големите универсални банки в България предлагат почти нулеви лихви по спестяванията, средната лихва по депозитите в дигиталната банка надхвърля 2,30%. Според Ростислав Русинов, генерален мениджър на Bigbank за България, традиционните играчи в сектора у нас разполагат с огромен ресурс, натрупан в системата още в периода 2008-2010 г., което премахва стимула им да привличат нови средства чрез висока доходност.
Базираната в Естония финансова институция оперира в България от пет години без нито един физически клон. Най-ниската предлагана от нея лихва е 1,8% за едномесечен период, като нивата достигат и до 2,5%. Впоследствие банката използва тези средства за финансиране на кредитната си дейност, за да генерира доходност.
"За нас като банка е важно да привличаме ресурс, който да можем чисто класически да раздаваме като кредити", посочви Русинов.
Международният мащаб на институцията също оказва влияние върху ценовата ѝ политика. Банката оперира чрез трансгранични лицензи на силно конкурентни пазари като Германия и Нидерландия, където се състезава с десетки местни и чужди банки. Депозитното ѝ портфолио в евро възлиза на над 3 милиарда, като две трети от него е разпределено почти поравно между тези две западноевропейски държави.
Източник: money.bg
На родния пазар в Естония и в други държави от ЕС конкуренцията за депозити е по-изострена, тъй като населението използва по-активно алтернативни инвестиционни инструменти.
Хората над 40 у нас са тези, у които са концентрирани основните финансови средства, а сред тях почитателите на класическия банков клон са немалко. "Когато хората взимат пари, не са толкова притеснени, откъде ги взимат. Но когато си дават парите, са по-притеснени", призна Русинов. Затова и само 25% от депозитите у нас се откриват онлайн.
Въпреки всичко това депозитната база на Bigbank у нас расте: "Ние нямаме претенциите да обхванем 100% от пазара. Не смятам, че някой би било нормално да ги има"
В дългосрочен план, перспективата за присъединяване на България към еврозоната се разглежда от Bigbank като катализатор за продуктова експанзия. Плановете включват въвеждане на корпоративни депозити, насочени първоначално към малкия бизнес, с фокус върху облекчена документация и оптимизиран във времето процес.
През следващата година се предвижда и стартирането на потребителски кредити с ипотека, както и класически жилищни кредити.
Относно макроикономическото влияние на еврозоната върху цената на финансирането, депозитните лихви при банките с подобен бизнес модел ще останат обвързани основно с индекса Euribor. Цените по кредитните продукти ще зависят от геополитическите процеси, нивата на инфлация и монетарната политика на Европейската централна банка.
За традиционните български банки обаче не се очакват резки движения по лихвените проценти, именно поради продължаващата им свръхкапитализация, коментира Русинов.
Един от факторите Bigbank да излезе от скандинавските страни и Прибалтика именно през България е бил дигиталната среда и достъпа до регистри, нужни за различни процеси. Руснов обаче призна, че сега целият сектор е изправен пред ограничаване на автоматизирания достъп до данни за доходите на клиентите през Националния осигурителен институт (НОИ) - а това може да създаде сътресения в скоринг системите за оценка на кредитния риск.
Източник: money.bg
"Обикновено нещата стават по-добри и по-лесни, но в този случай имаме затруднение", призна Ростислав Русинов и изрази надежда, че ще бъде намерено работещо за всички страни решение.
USD
CHF
EUR
GBP
