В началото на 90-те години на миналия век Катар се бореше с период на икономическо напрежение - високите нива на задлъжнялост и слабите държавни приходи тежаха сериозно върху финансите му. За да се опита да промени съдбата си, малката държава от Персийския залив направи решителен залог на природния газ, разказва BBC.
Страната разработваше огромните си офшорни газови запаси и - най-важното - суперохлади газа в LNG (втечнен природен газ) за транспортиране с кораби до страни по целия свят.
Това решение доведе до създаването на Рас Лафан - индустриален град на брега, на около час път с кола от столицата Доха. През следващите три десетилетия той ще се превърне в най-големия център за износ на втечнен природен газ в света, превръщайки Катар в една от най-богатите страни в света. На 18 март обаче тази история на успеха беше разклатена.
Иранска балистична ракета удари главния газов комплекс Рас Лафан, като по този начин унищожи приблизително 17% от световните доставки на втечнен природен газ (LNG).
Щетите ще струват на държавната компания QatarEnergy прогнозирани 20 милиарда долара (15 милиарда британски лири) загубени годишни приходи, като същевременно ще нарушат доставките до ключови пазари в Азия, включително Китай. Ремонтите могат да отнемат между три и пет години.
"Атаката беше шок - както за световните енергийни пазари, така и за самите държави от Персийския залив, които сега се чувстват много уязвими", казва Карън Йънг, старши научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет.
Главният изпълнителен директор на QatarEnergy Саад Ал Кааби заяви, че мащабът на щетите е "върнал региона назад с 10 до 20 години".
Иранският удар дойде, след като Израел бомбардира иранското газово находище Южен Парс, което граничи с катарското находище Северен купол. Заедно те формират най-големия резерв от природен газ в света. Според една експертна оценка, продължаващият конфликт с Иран в целия Персийски залив е причинил щети в размер на до 58 милиарда долара.
Повече от 80 съоръжения са били засегнати, откакто САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран на 28 февруари, като над една трета са сериозно повредени, според Международната агенция по енергетика. Освен Катар, щети са докладвани и в Бахрейн, Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Това тласна региона към голям икономически шок.
Източник: iStock
Световната банка намали прогнозата си за растеж за Близкия изток до 1,8% тази година в резултат на войната, предупреждавайки, че последиците могат да доведат до дългосрочни "белези".
Преди това тя прогнозира растеж от 4% през 2026 г. Банката казва, че Катар и Кувейт ще видят най-голямото свиване.
Междувременно Саудитска Арабия и ОАЕ показаха по-голяма устойчивост, главно поради част от износа на петрол, който не преминава през Ормузкия проток, който Иран е затворил.
Джъстин Александър, директор в консултантската компания Khalij Economics, която изучава региона, казва, че въздействието върху държавите от Персийския залив е тежко. Той добавя, че все още е трудно да се оценят напълно щетите, като се има предвид, че конфликтът остава неразрешен.
"Дори ако войната спре днес, пак ще има значително въздействие, преди нещата да се върнат към нормалното", казва той.
Не само физическите щети върху енергийната инфраструктура вреди на икономиките.
Затварянето на Ормузкия проток рязко намали износа на петрол и газ, което утежнява натиска. Тесният проход обикновено обработва около 20% от световните потоци от петрол и втечнен природен газ.
За производителите от Персийския залив това е тяхната икономическа жизнена артерия. Саудитска Арабия е принудена да разчита на своя тръбопровод Изток-Запад, за да прехвърля петрол до пристанището Янбу в Червено море, докато ОАЕ използват своя тръбопровод Фуджейра, за да заобиколят пролива. Но заедно тези алтернативи могат да пренасят по-малко от половината от обемите, които обикновено преминават през Ормуз.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика определи ситуацията като "най-голямата енергийна криза в историята". Междувременно финансовият министър на Катар предупреди, че пълните икономически последици от войната с Иран тепърва ще се усещат.
Бадер Ал Саиф, професор в Кувейтския университет и сътрудник в мозъчния тръст Chatham House, казва, че кризата може да подтикне страни като Катар, Кувейт и Бахрейн също да развият тръбопроводни мрежи като алтернатива на танкерите.
"Те не могат да разчитат само на един маршрут за транспортиране на петрол и газ. Днес това е Иран. В бъдеще може да има и друга външна заплаха", коментира той.
Икономическите последици се разпространяват отвъд енергийния сектор.
Пътувания и туризъм - ключов стълб на диверсификацията в няколко икономики от Персийския залив, са силно засегнати. Световният съвет за пътувания и туризъм изчисли през март, че Близкия изток губи около 600 милиона долара на ден от приходи от туризъм от началото на войната.
ОАЕ, които прекараха десетилетия в изграждането си в глобален туристически център, са сред най-застрашените. Бизнесът, свързан с пътувания и хотелиерство в Дубай, отчита рязък спад в резервациите, наред с анулирания и намален брой посетители. Това доведе до загуба на работни места и неплатен отпуск.
Има и признаци за по-големи напрежения във финансовата система. Миналия месец Доналд Тръмп заяви, че САЩ обмислят разширяване на валутните суап линии към съюзниците от Персийския залив, включително ОАЕ, за да облекчат натиска върху ликвидността на долара.
Подобни споразумения биха позволили на централните банки да имат по-лесен достъп до щатски долари. И все пак ОАЕ омаловажиха развитието. Юсеф Ал Отайба, посланикът на страната в САЩ, заяви, че предположенията, че страната се нуждае от външна финансова подкрепа, "неправилно тълкуват фактите".
ОАЕ също обявиха, че ще напуснат групата производители на петрол ОПЕК, което ще им даде повече свобода да стимулират износа. Те бяха четвъртият по големина производител в организацията, която контролира около 37% от световните доставки.
В целия Близък изток, Газа, Ливан и Сирия ще продължат да разчитат на финансова подкрепа от богатите на петрол държави от Персийския залив, за да възстановят икономиките си. Но тази подкрепа може да се окаже под натиск, тъй като правителствата на страните от Персийския залив пренасочват ресурси към възстановяване на собствените си икономики.
"Големите суми помощ и инвестиции, от които може би се нуждаят някои хора в региона, може да не са налични", казва Александър.
Конфликтът може да повлияе и на програмите за икономическа диверсификация на страните от Персийския залив, които инвестират милиарди в сектори като изкуствен интелект, спорт и развлечения, за да намалят зависимостта си от приходите от петрол.
Саудитска Арабия и ОАЕ са насочили милиарди, за да се позиционират като регионални центрове за изкуствен интелект и технологии, целящи да привлекат висококвалифицирани таланти.
Някои анализатори поставят под въпрос дали държавите от Персийския залив може да намалят инвестициите си в САЩ. "Тези трилиони и милиарди, посветени на САЩ, ще бъдат разгледани отново от някои страни", казва Ал Саиф.
Има и опасения, че освен ако няма трайно споразумение за прекратяване на конфликта с Иран, с гаранции, че Ормузкият проток остава отворен, икономическото напрежение може да се задълбочи още повече.
"Държавите от Персийския залив наистина трябва да се подготвят за евентуално продължителен период на нестабилност - нерешен или нискоинтензивен конфликт в региона, който може да продължи, ако няма сделка", казва Йънг.
USD
CHF
GBP
