Тирана от години е сред балканските столици с най-бързо променящ се облик. Нови жилищни кули, луксозни комплекси и мащабни строителни проекти променят пейзажа на албанската столица с темпове, които допреди десетилетие изглеждаха немислими за регион като Западните Балкани.
Но зад фасадите от стъкло и бетон все по-често стои един въпрос: за кого всъщност е градът?
Според албанския експерт по жилищни политики Дорис Андони именно средната класа и хората с по-ниски доходи плащат цената на този строителен бум. В интервю за албански медии тя предупреждава, че Тирана постепенно се превръща в място, недостъпно за хората, които реално поддържат града жив.
"Строителството, което се извършва в центъра на Тирана, елиминира не само хората с ниски доходи, но и средната класа. Всички те биват прогонвани от града", казва Андони.
По думите й жилищният сектор в Албания се развива "небалансирано, непланирано и ориентирано изключително към незабавна печалба". Инвестициите са концентрирани в центъра на столицата и около най-атрактивните градски зони, докато инфраструктурата, общественият транспорт и социалната среда изостават.
Андони предупреждава, че това не е просто имотен проблем, а въпрос на социална структура. "Когато градът се строи само за тези, които имат, а не за тези, които работят, поляризацията се задълбочава", коментира тя.
Източник: iStock
Финансов актив, не място за живот
Според нея Тирана все повече прилича на град, в който жилищата се превръщат във финансов актив, а не в място за живот. Част от новите апартаменти остават празни, използват се сезонно или се насочват към краткосрочни наеми чрез платформи като Airbnb.
Именно краткосрочните наеми и туристическият бум са сред големите фактори зад растящия натиск върху жилищния пазар. По думите на Андони все повече жилища формално се водят апартаменти, но реално функционират като туристически обекти.
Тя посочва, че според данни на албанската статистика около 33% от жилищния фонд в страната стои празен - защото имотите са втори или трети дом, инвестиция или сезонно жилище.
"Когато голям брой апартаменти са в ръцете на малка група и се използват като инвестиция, а не от хората, които реално се нуждаят от жилище, положението на семействата без достъп до пазара се влошава значително", обяснява експертът. Това, според нея, постепенно променя самата функция на града.
Тя използва и концепцията за "правото на града" - идея на френския философ Анри Льофевр, според която градът трябва да бъде достъпен за всички социални групи, а не само за хората, които могат да си позволят луксозни имоти.
"Градът е колективен продукт на труда на всички - от строителя до учителя и шофьора на автобус. Плодовете му трябва да бъдат достъпни за всички", категорична е тя.
Според Андони една от най-големите опасности е, че младите хора постепенно губят перспектива да създадат нормален живот в столицата. Дори банковото кредитиране вече не решава проблема, защото при сегашните цени голяма част от хората не могат да покрият дори половината от стойността на жилище в Тирана.
"Това, което ме тревожи, е, че политиците не искат да го признаят открито: хората с ниски доходи биват изтласквани все по-далеч от центъра", предупреждава тя.
В резултат работещите в сфери като услуги, транспорт, здравеопазване и образование са принудени да живеят все по-далеч от местата, където работят. А това създава нови проблеми - задръствания, претоварена инфраструктура и по-ниско качество на живот.
Според Андони решението не е просто в повече строителство, а в различен модел на градско развитие - с повече социални жилища, ограничения за краткосрочните наеми и по-добро градско планиране.
"Жилищният въпрос не е просто технически или статистически проблем. Това е въпрос на социална справедливост и на модела общество, което искаме да изградим", обобщава тя.
USD
CHF
GBP
