Трайна тенденция към застаряване на фермерите, закриване на малки стопанства и концентрация на земеделието в по-големи производители. Това показват актуалните данни на Евростат за аграрния сектор в ЕС, които в голяма степен важат и за България.
Броят на хората, заети в земеделието и фермерството, продължава да намалява както у нас, така и в целия Европейския съюз.
Броят на заетите в аграрния сектор в ЕС е намалял значително през последното десетилетие. Делът на работещите в земеделието е спаднал от 5,2% от общата работна сила през 2013 г. до 3,9% през 2023 г. В сектора през миналата година са били заети около 8,4 милиона души.
Източник: БГНЕС
Успоредно с това намалява и броят на самите ферми. Данни от европейски научни анализи сочат, че между 2010 и 2020 г. броят на земеделските стопанства в ЕС е спаднал от над 12 милиона до около 9 милиона. Това означава, че за едно десетилетие Европа е загубила приблизително една четвърт от своите ферми. Най-силно засегнати са малките семейни стопанства.
Доходната разлика между най-големите и най-малките ферми в Европа се е удвоила през последните 15 години. Много дребни производители не успяват да покриват растящите разходи за горива, торове, техника и труд и постепенно се отказват от дейността си, пише The Guardian, цитиран от специализираното българско издание Агровест.
Каква е ситуацията у нас?
България също следва тази негативна тенденция. След присъединяването към ЕС броят на малките стопанства в страната намалява, а земеделието постепенно се концентрира в по-големи производствени структури. Изследване за страните от Централна и Източна Европа показва, че след 2007 г. броят на фермите в региона е намалял с над 1 милион, като България е сред държавите с най-силен процес на преструктуриране.
Сред основните причини за отлива от сектора са ниската рентабилност при малките производители, тежката административна тежест, липсата на работна ръка и застаряването на населението в селските райони. По данни на европейски анализи повече от половината фермери в ЕС вече са над 55-годишна възраст, а младите хора все по-рядко избират земеделието като професия.
Климатичните промени и нестабилните пазари допълнително засилват натиска върху сектора. През последните години фермери в редица европейски държави организираха масови протести срещу ниските изкупни цени, високите производствени разходи и нарастващите регулации. Подобни демонстрации имаше и в България.
Въпреки негативната тенденция, експертите виждат възможности за развитие чрез модернизация, дигитализация и насърчаване на биологичното производство. България отчита сериозен ръст на площите за биоземеделие през последните години, макар делът им все още да остава сред най-ниските в ЕС.
USD
CHF
GBP
