Кога бързите влакове могат да направят полетите в Европа излишни?

Европейската транспортна система се намира в повратна точка. Амбициозни климатични цели се сблъскват с безпрецедентни кризи. Войната с Иран от началото на 2026 г. удари авиацията. Международната енергийна агенция (МАЕ) определи конфликта като "най-голямото прекъсване на доставките в историята на глобалния петролен пазар".

Все по-малко и все по-скъпи полети

В САЩ цената на авиационното гориво скочи от 2.50 на 4.88 долара за галон, което е приблизително 205 долара за барел. В Европа ситуацията беше още по-тежка заради по-ниските резерви и зависимостта от рафинериите в Персийския залив.

Wizz Air и Virgin Atlantic анулираха полети и ревизираха прогнозите за печалба. Lufthansa затвори регионалното си дъщерно дружество CityLine, приземявайки 27 по-стари самолета. Авиокомпаниите наложиха горивни такси от порядъка на 60 долара на билет, като прогнозите сочат, че увеличенията ще останат постоянни дори при нормализиране на цените.

Източник: iStock

Паралелно с това ЕС продължава да налага регулации за декарбонизация. Инициативата ReFuelEU Aviation, влязла в сила в началото на 2025 г., задължава авиокомпаниите да използват устойчиви горива.

Въпросът

Може ли влакът да е по-бърз, по-евтин и по-удобен?

Проучване на Greenpeace разкрива, че в над 70% от случаите полетите в Европа са по-евтини от влаковете. Причината е несправедливата данъчна система. Международните авиобилети не се облагат с ДДС, а керосинът не плаща акциз. 

Друг интересен факт е, че жп инфраструктурата заема три пъти по-малко земя от магистралите и изисква 0.15 kWh на пътник-км срещу над 0.60 kWh за самолета.

Къде сме ние?

За България и нейните съседи отговорът се крие в Платформата за коридора Черно море - Егейско море (Sea2Sea). Подписаният през декември 2025 г. меморандум за сътрудничество между България, Гърция и Румъния е стъпка към интегрирана мултимодална мрежа. 

Източник: iStock

ЖП връзката на Русе с летище "Анри Коанда" в Букурещ е по-бърза и по-удобна от пътуването до летище София, което отнема около 7 часа с влак по неремонтираното северно трасе. Пътуването е около 80-90 минути. Букурещ отдавна се превърна в естествен авиационен хъб за цяла Северна България.

От София до Солун за 90 минути и до Варна за 2 часа? Мисията е възможна с проект за високоскоростни влакове

Пред Money.bg говори предприемачът инж. Румен Марков

Връзката ни с Турция също претърпява промяна. Проектът за високоскоростната линия Халкали - Капъкуле, съфинансиран от Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка, предвижда скорости до 200 км/ч. Високоскоростната отсечка в Турция е почти готова, а с приключването на модернизацията в България, влакът София - Истанбул става по-удобен от самолета, тъй като спира в центъра на града, а не на 40 км в полето...

София - Пловдив за 80 минути е възможно. Модернизацията на участъка Елин Пелин - Костенец ще позволи скорости от 160 км/ч. Участъкът е много труден и изпълнен с много тунели и мостове. На изток, завършването на тунела "Чирпан" ще направи влака по-бърз от колата по АМ "Тракия". Очаква се той да бъде изцяло завършен и въведен в експлоатация до края на 2026 г.

Билети за всички

За да бъде привлечен масовият пътник, освен скорост е нужна ценова предвидимост. Австрия и Германия имат рецептата.

Австрийският Klimaticket Ö позволява неограничено ползване на почти целия обществен транспорт за една година срещу фиксирана сума. Към края на 2023 г. 272 000 души го използват. Австрия е и лидер в железопътните инвестиции.

В Германия е въведен билет Deutschlandticket, който струва 49 евро на месец. разкри друга закономерност. В градовете по-заможните граждани го купуват заради удобството, а в провинцията той е важен за по-бедните прослойки без собствен автомобил.

Няма единна билетна система

Една от най-големите бариери пред замяната на полетите с влакове е баналната невъзможност да си купиш билет. Полетите се резервират чрез различни сайтове, но железниците по Европа остават разделени.

През февруари 2026 г. Европейската комисия прие регламент за хармонизирани спецификации за споделяне на данни. Новият стандарт позволява на независими платформи да продават билети на различни оператори в една трансакция. Първите данни показват ръст на международните жп продажби със 75% при ранните потребители на системата.

Източник: ЕПА

Германия, Франция, Испания, Унгария и Нидерландия вече работят по напълно интегрирана система за билети до края на 2026 г. Естония разработва мултимодална платформа, обединяваща влакове, автобуси, фериботи и споделени автомобили в едно приложение.

А Шенген вече ни помага. Пълноправното членство по сухопътни граници от 1 януари 2025 г. теоретично намалява времето за пътуване с 30 до 60 минути по маршрутите ни към Гърция и Румъния.

Остава да чакаме...

Бързите влакове в Югоизточна Европа може да направят полетите излишни по маршрути до 800 км в периода 2027-2030 г.

Завършването на коридора BACP (Bucharest Airport Shuttle Connection), което ще позволи на влакове от София да достигат до Солун за под 4 часа и до Букурещ за подобно време се очаква през 2027 г. 

Трасето София - Белград - Будапеща е в ход. Сръбският участък до границата с Унгария (Белград - Суботица) ще е готов съвсем скоро, а модернизацията от Ниш до българската граница върви. До 2028-2030 г. се очаква София - Будапеща да се изминава за около 6-7 часа.

Един от най-чаканите проекти за високоскоростна жп линия в Сърбия, която ще има връзка с България, е в ход

Влаковете ще се движат с 200 км/ч, а времето за пътуване се съкращава драстично

Проектът Sea2Sea цели да прехвърли товари на стойност 650 милиона евро от море към релси, разтоварвайки Босфора и намалявайки логистичните разходи за целия регион.

България има шанса да модернизира не само релсите, но и логистичните си възли като Русе и Пловдив. Сътрудничеството с Гърция и Румъния чрез платформата BACP е модел, който може да превърне Балканите от "край на Европа" в нейния нов транспортен център.