Застаряващото население на Европа оказва все по-голям натиск върху пенсионните системи. Увеличаващият се брой пенсионери на фона на недостатъчно работещи принуждава управляващите постепенно да повишат годините за пенсиониране. Това поражда политически и обществени дебати за трудоспособността на хората след определена възраст и реалната нужда от промяна на политиките, осигуряването и инвестирането. Докато едни го намират да нехуманно, други - включително някои пенсионери - не виждат проблем.
Ще работят ли немските пенсионери до 70 години
Комисията на федералното правителство по пенсионната система в Германия обсъжда увеличаване на пенсионната възраст до 70 години и намаляване на нивото на пенсиите. Темата предизвика сериозни обществени полемики. За едни работата до такава възраст е естествено продължение на кариерата, за други - физическа невъзможност.
Каменоделецът Ментор Хасанадж е на 49 години. Той работи с тежки товари всекидневно и не вижда как ще продължи до 70: "Тялото просто не може да го понесе. Това не е проблем за политиците - те седят добре в парламента, но когато си тук, в действителност, нещата изглеждат различно", казва той пред DW.
Източник: iStock
Данъчният консултант Манфред Мирлинг, който е на 66 години, е на противоположно мнение. За него пенсионирането е изключено дори след 70-годишна възраст. "Колкото по-дълго работиш, толкова по-уверен и спокоен ставаш", казва той пред DW, като дава съвет за запазване на добра психическа форма - любопитство и отвореност към новото.
Между тези два полюса стои пенсионният съветник Майк Йегер. Той предупреждава, че страхът от бедност в напреднала възраст е реален и кара много хора да работят по-дълго не по избор, а по необходимост. Според него възможностите на всеки човек са различни, което прави трудно формирането на еднозначен отговор по казуса: "И някой, който мисли много и работи на компютър, може да каже на 55 години: Вече не мога психически да осигурявам такава производителност."
Парадокс в България
Докато Германия дебатира повишаване на прага, България се сблъсква с обратния парадокс. Въпреки ежегодното увеличаване на пенсионната възраст, броят на пенсионерите нараства с 0,7% на годишна база, а към края на март те наближават 2 милиона и 69 хиляди, показват данни на Националния осигурителен институт.
Статистиката на НОИ разкрива противоречива картина - най-голям дял сред новите пенсионери (40%) са хората между 50 и 59 години, което контрастира рязко със законните прагове, коментира EraNova. Това показва, че приблизително половината от новите пенсионери напускат пазара на труда преди официалната възраст.
Източник: iStock
Ключов фактор е значителното нарастване на инвалидните пенсии, които вече формират близо 42% от всички новоотпуснати лични пенсии. Промяна в методологията за оценка на трайно намалената работоспособност - добавяне на 20% от съпътстващите заболявания към водещото, е разширила съществено кръга на правоимащите.
Системата крие и дълбоко неравенство. При сходна реална продължителност на трудовия път от около 33 години пенсиите на военните и полицаите са с около 60% по-високи от тези на останалите работещи. Средният размер на пенсията в България е 518 евро, а при пенсията за стаж и възраст - 554 евро, съобщава БНР.
Къде е истината
Аргументите и на двете страни имат резон, което прави взимането на решение още по-трудно. Според Maйĸъл Kлинтън - aвтop нa ĸнигaтa Lоngеvіtу Nаtіоn, "идeятa зa пeнcиoниpaнe нa 65 гoдини e изгpaдeнa пpeз 30-тe гoдини нa минaлия вeĸ, ĸoгaтo cpeднaтa пpoдължитeлнocт нa живoтa e билa 62 гoдини". Оттогава обаче тя се е увеличила, а учените предвиждат, че след по-малко от четвърт век, хората в по-развитите държави все по-често ще живеят до 100 години. Следвайки логическата нишка, те ще трябва да работят по-дълго.
Според немският финансов експерт Бернд Рафелхюшен страните дори са закъснели с увеличаването на пенсионната възраст. В допълнение, тoй oтxвъpля apгyмeнтa, чe xopaтa c тeжъĸ физичecĸи тpyд нe мoгaт дa paбoтят дo 70 гoдини, като посочва наличието на инвалидни пенсии, които са достъпни и днес за всеки, който има нужда и отговаря на условията.
От статистиките на НОИ обаче виждаме, че този механизъм също не е решение. Напротив, увеличаващият се брой инвалидни пенсии алармира за съвсем различен проблем - хората не само няма да могат да работят след законовоопределената възраст, но и в момента се затрудняват да я достигнат.
Източник: iStock
Причините за това могат да бъдат както физически, така и психически. От строителите, които често пренасят тежки товари, до шивашките работници, които срещат проблеми от различен спектър като ревматизъм и проблеми със зрението. Дори на пръв поглед леките професии, които включват работа на компютър, също оказват сериозно натоварване на опорно-двигателната система.
Психическите проблеми все по-често стават причина за инвалидна пенсия - от така наречения "бърнаут" или прегряване до много по-сериозни диагнози. В България темата за менталното здраве, особено в бизнеса, остава на заден план. Оказва се обаче, че липсата на подобна инвестиция води до много по-големи загуби на по-късен етап.
Въпреки това, не липсват и случаи като данъчният консултант Манфред Мирлинг, който смята, че не би могъл или желал да изостави работата си и да се пенсионира. Макар в повечето случаи практикуването на професията след пенсионна възраст да е свързано с финансови затруднения, то в други това е липсата на по-добра алтернатива или страх. Подобно на затворниците, които след прекарване на по-голямата част от живота си зад решетките, не успяват да се интегрират в обществото, така и някои от възрастните хора не успяват да намерят смисъл в ежедневието си без работата.
Това показва, че дебатът за пенсионната възраст не се основава просто на числа. Той е въпрос за това кой може да издържи физически и психически и дали увеличаващата се средна възраст на живот на гражданите на развитите страни отговаря на нивото им на трудоспособност.
USD
CHF
GBP
