Официалната инфлация е 3.2%. Защо тогава един човек в София харчи 96% от заплатата си, за да живее?

Съществува една стара шега сред статистиците. Един човек яде боб, друг яде зеле, а според статистиката и двамата ядат боб със зеле. Колкото и смешна да изглежда тази шега, тя описва изненадващо добре начина, по който възприемаме инфлацията в България днес.

Според официалните данни на НСИ инфлацията през последната година е около 3.2%. На теория това звучи успокояващо. Дори почти нормално. Ако обаче излезете навън и попитате десет случайни души дали усещат поскъпване от 3%, вероятно няма да намерите нито един, който да ви каже "да". Повечето ще ви отговорят, че разходите им са се увеличили много повече. Част от тях ще кажат 10%, други 15%, а някои дори ще твърдят, че животът им е станал с една трета по-скъп.

Кой греши? Хората или статистиката?

След месеци работа с над 15 000 реални ценови наблюдения на цени на хранителните стоки, за последната година, от търговските вериги, стигнах до извода, че отговорът е много по-интересен.

Всъщност не греши никой!

Проблемът е, че официалната инфлация описва средностатистическо домакинство, което на практика не съществува.

Тя описва човек, който живее едновременно в София и във Видин, който едновременно е пенсионер и родител на две деца, който едновременно плаща наем и притежава жилище. Така се получава едно статистическо същество, което е полезно за макроикономически анализ, но няма много общо с реалния живот.

Именно това ме накара да създам собствен модел за измерване на реалната инфлация на различни типове домакинства.

Резултатите се оказаха далеч по-шокиращи от очакваното!

Най-екстремният случай е сам човек под наем в София.

Източник: iStock

При среден месечен нетен доход от около 1280 евро и базови месечни разходи от приблизително 1230 евро, този човек изразходва близо 96% от дохода си само за да поддържа нормален стандарт на живот. Не говорим за луксозни автомобили, екзотични почивки или скъпи ресторанти. Говорим за наем, храна, транспорт, сметки и базови ежедневни разходи.

Това означава, че практически цялата заплата изчезва още преди да е останало място за спестяване или инвестиране.

Именно тук се крие голямата разлика между официалната статистика и реалността.

НСИ дава тегло от около 17% на жилищните разходи в потребителската кошница. Това може да е напълно логично за национална статистика. Но какво означава това за млад човек, който плаща 450-600 евро месечен наем в София?

За него жилището не е 17% от бюджета. То често е между 35% и 45%. Това е двойно повече.

Следователно дори малко покачване на наемите се усеща многократно по-силно от официалната статистика.

Преди седем години написах в Money.bg анализ, в който използвах едно от най-популярните правила за оценка на имотите в развитите пазари. То гласи, че справедливата цена на един имот не бива да надвишава петнадесет пъти годишния наем, който той може да генерира.

През 2019 година София беше сравнително близо до тази граница. Имаше известно надценяване, но нещо напълно управляемо. Днес ситуацията изглежда коренно различна.

Средният коефициент цена-наем в столицата вече е около 28 пъти годишния наем. Това означава доходност от едва около 3.5%. За сравнение, краткосрочни държавни облигации вече могат да предложат сходна доходност при несравнимо по-нисък риск.

Живот в София: Подгответе си поне €500 за наем или €140 000 за покупка на двустаен (СПИСЪК)

Сделките в много квартали са за двойно повече пари

Най-фрапиращ е примерът с тристайните жилища в центъра на София, където коефициентът достига над 30 пъти годишния наем. Това означава доходност около 3.2%. Или казано по друг начин, по същество инвеститорът поема всички рискове на имотния пазар срещу доходност, която вече трудно конкурира традиционните финансови инструменти.

Източник: iStock Images

Същевременно покупателната способност на българските семейства се е свила драматично.

През 2019 година семейство със стандартна ипотека от 100 000 евро можеше да си позволи между 85 и 95 квадратни метра жилищна площ в София. През 2026 година същото семейство може да купи едва между 45 и 60 квадратни метра.

Същият кредит. Сходен доход. Половината жилище! Това е може би най-точният измерител за реалното обедняване на средната класа през последните години.

Разбира се, инфлацията не се изчерпва с имотите.Когато започнах да анализирам хранителните продукти, картината стана още по-интересна.

Някои категории буквално експлодираха.Картофите са поскъпнали със 169% за година.Замразените продукти със 115%.Кафето с около 50%.

При горивата разликата между официалната статистика и реалността също е огромна.Според данните от fuelo.net цената на бензин А95 е нараснала с над 20% за година. В същото време официалната транспортна категория показва увеличение от около 3%.

Причината е проста. Статистиката измерва цялата категория транспорт, включително обществен транспорт и други услуги. Но човекът, който ежедневно зарежда автомобила си, не плаща средна стойност. Той плаща реалната цена на колонката. И именно нея усеща.

Още по-интересно е какво се случва при семействата с деца. Тук се появява категория, която почти липсва в обществените дискусии - образованието. Според международните бази данни цените на частните детски градини са нараснали с над 9%, а международните училища с над 34%.

В същото време теглото на образованието в официалната инфлационна кошница остава минимално. За семейство с две деца обаче това може да бъде един от най-големите месечни разходи.

Така се ражда феноменът на "личната инфлация". Младият човек под наем живее в свят на около 11% инфлация. Семейството с деца и ипотека живее в свят на над 12% инфлация. Пенсионерът, който харчи голяма част от бюджета си за лекарства и храна, живее в свят на около 10-11% инфлация. А статистиката продължава да отчита 3.2%.

Можете да проверите каква е вашата лична информация от ТУК!

Това не означава, че НСИ греши.Означава, че България не живее в една инфлация.България живее в няколко различни инфлации едновременно.

В обобщение, казаното до тук, води до един фундаментален извод. Истинският проблем не е дали официалната инфлация е 3.2%, 4% или 5%. Истинският проблем е, че доходите растат много по-бавно от разходите в категориите, които реално определят качеството на живот.

Животът е поскъпнал с 45% за 5 години, а инфлацията продължава да върви нагоре

Горива и транспорт тласкат инфлацията до 6,8% на годишна база

Жилище. Храна. Горива. Образование. Здравеопазване. Точно тези категории формират усещането за благосъстояние. Точно те определят дали едно семейство може да спестява. Дали може да купи жилище. Дали може да изпрати детето си в добро училище.

Именно затова толкова много хора усещат, че официалната статистика не описва живота им. Защото тя измерва икономиката. А хората измерват сметките си.

Преди седем години написах, че пазарът на имоти започва да се откъсва от фундаментите. Тогава предупреждението звучеше прекалено песимистично за мнозина. Днес същите показатели показват много по-голямо отклонение.

Не казвам, че предстои срив. Не казвам, че цените ще паднат утре. Казвам нещо много по-просто. Когато един човек (самостоятелно домакинство) в София харчи 96% от заплатата си за базови нужди, когато едно семейство може да купи наполовина по-малко жилище със същия кредит и когато реалната инфлация за голяма част от населението е три или четири пъти по-висока от официалната, значи има проблем, който статистиката сама по себе си не може да обясни.

И колкото по-дълго игнорираме този проблем, толкова по-трудно ще бъде да разберем какво всъщност се случва с покупателната способност на българите. Защото в крайна сметка хората не живеят в статистиката! Хората живеят в реалността.

Именно за това създадох безплатен калкулатор, който за 30 секунди и пет въпроса показва точно колко е твоята лична инфлация. Не обща. Не средна. Твоята. В евро, всеки месец.