България влезе в Еврозоната, но лихвите по заемите си останаха нашенски

Лихвената политика на Европейската централна банка все още се отразява слабо върху българския пазар на кредити за населението. Оказва се, че засега няма особено значение дали ЕЦБ повишава лихвените равнища, нито че цената на привлечените от гражданите средства у нас нараства. Лихвите по заемите за домакинствата сякаш живеят собствен живот и се движат по свои правила.

Това се вижда от последните данни на Българската народна банка. В тях се посочва:

"През юни 2026 г. в сравнение с май 2026 г. средният лихвен процент и годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление намаляват с по 0,19 пр. п. съответно до 8,76% и 9,06%. При жилищните кредити средният лихвен процент се понижава с 0,03 пр. п. до 2,41%, а ГПР по тези кредити - с 0,02 пр. п. до 2,75%."

Охлаждане? Жилищните кредити растат с над една четвърт за година

Домакинствата продължават ударно да теглят и потребителски кредити

На годишна база измененията в цената на тези заеми са пренебрежимо малки - под 0,1 процентни пункта.

В същото време лихвите по депозитите на населението видимо се увеличават.

"През юни 2026 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет нараства с 0,24 пр. п. до 1,57%, а обемът на новия бизнес по тези депозити се повишава с 45,1% - със 132,1 млн. евро, до 425 млн. евро. Средният лихвен процент по овърнайт депозитите остава на ниво от 0,01%, а този по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, нараства незначително до 0,23%", пише в лихвения бюлетин на БНБ.

На годишна база ръстът е с 0,63 процентни пункта. Това означава, че средната доходност по депозитите на гражданите с договорен матуритет трайно е преминала границата от 1,5% годишно и се насочва към 2%. Не е изключено това равнище да бъде достигнато до края на годината.

Законови промени трябва да предотвратят хаос при кредитирането

НАП ще предоставя на банките данни за доходите на клиентите вместо НОИ

Факт е, че цената на заемите за населението е обвързана с лихвите, които банките плащат по депозитите на гражданите. В конкретния случай обаче повишаването на цената на привлечените средства не води автоматично до поскъпване на кредитите за домакинствата.

Една от причините е, че банките у нас все още разполагат със свръхликвидност за няколко милиарда евро. Лихвената политика на ЕЦБ им позволява да държат тези средства при нея срещу около 2% годишна доходност и практически без риск.

При ипотечните кредити рисковото тегло може да бъде между 50% и 75% от размера на експозицията, докато при потребителските заеми то достига 100%. Средствата, депозирани при ЕЦБ, носят нулево рисково тегло и доходност, която все още надхвърля с около половин процентен пункт средната цена, на която банките у нас привличат пари от гражданите.

Ситуацията може да се промени, ако ЕЦБ понижи лихвените равнища под 2%, ако средната лихва по депозитите на гражданите достигне 2%, или ако банките преминат към ценообразуване на кредитите, базирано на европейския междубанков лихвен процент EURIBOR.

При фирмените заеми ситуацията вече е именно такава. Цената им следва значително по-пряко промените в лихвената политика на ЕЦБ, които влияят и върху EURIBOR.

Това се вижда и от последните данни на БНБ:

"През юни 2026 г. в сравнение с май 2026 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро нараства с 0,12 процентни пункта до 4,20%, а по кредитите над 1 млн. евро - с 0,45 пр. п. до 4,59%. Средният лихвен процент по овърдрафта се увеличава с 0,08 пр. п. до 3,48%."

На годишна база средният ръст е около 0,2 процентни пункта. При заемите за бизнеса се очаква цената да продължи да следва сравнително бързо промените в лихвената политика на ЕЦБ. Засега пазарните очаквания са за по-нататъшно повишаване на лихвените равнища.