Всички говорят за необходимост от охлаждане на ръста в жилищното кредитиране. Всички, в това число и на първо място Централната банка, са съгласни, че това е необходимо. А крайният резултат е точно обратен. Според юнските данни на БНБ за паричните кредитни и депозитни показатели заемите за граждани, и в частност ипотечните кредити, отново бележат чувствителен ръст.

"Кредитите за домакинства са 31,545 млрд. евро в края на юни 2026 година. Спрямо същия месец на 2025 г. те се увеличават с 21% (20,8% годишно повишение през май 2026 година). В края на юни 2026 г. жилищните кредити са 18,682 млрд. евро и нарастват на годишна база с 26,4% (26,6% годишно увеличение през май 2026 година). Потребителските кредити възлизат на 11,844 млрд. евро и се увеличават с 14,8% спрямо юни 2025 г. (14,2% годишно повишение през май 2026 година)", пише в прессъобщението на БНБ.

Само за сравнение, ръстът на заемите за фирми за аналогичния времеви период е 12,1%, а за финансови институции - 11,9%.

Трябва да признаем, че в сравнение с данните за миналата година увеличението на жилищните заеми се е свило с около 2 процентни пункта, но това се дължи по-скоро на насищане на пазара с имоти и на изпреварващо повишаване на цените за квадратен метър, а не на някакви целенасочени и ефективни политики за неговото охлаждане. Едва ли има съмнение, че оставащият годишен ръст на жилищните заеми от над една четвърт е плашещо голям.

Охлаждане? Жилищните кредити растат с над една четвърт за година

Охлаждане? Жилищните кредити растат с над една четвърт за година

Домакинствата продължават ударно да теглят и потребителски кредити

Депозитите на домакинствата също нарастват на годишна база. В края на юни те са 56,473 млрд. евро и се увеличават с 18,6% спрямо същия месец на 2025 г. (19,3% годишен ръст през май 2026 година).

Тук трябва да се има предвид, че голяма част от този ръст, може би повече от половината, се дължи на ръста на ипотечните заеми, защото, когато банката дава кредит за жилище, тя превежда парите по сметка - текуща или депозитна, на продавача. Така една и съща сума - от 200 хил. евро например, отпусната като заем за купувача, почти веднага се превръща в депозит на продавача в същата или в друга банка.

Отделно ръстът на депозитната база се напомпва допълнително и от имотните сделки, сключвани със собствени средства. От тях също немалко пари влизат в депозитни или текущи сметки на гражданите. Тези детайли допълнително мотивират банките да стимулират кредитите за жилища. Затихне ли този пазар, и ръстът на депозитите на населението силно ще се свие, а оттам безоблачните перспективи за висока ликвидност на банките.

С други думи пазарът има интерес да поддържа високия ръст на заемите за покупка на жилище. Но трябва да е ясно, че той е един от източниците за генериране на инфлация, поради което БНБ отдавна говори за необходимостта от неговото охлаждане. Резултатът обаче засега е такъв, какъвто го виждаме. Охлаждане няма, което означава, че политика в тази насока или липсва, или тя е крайно неефективна.

Лихвите по ипотечните кредити ще растат във Франкфурт, но не и в София

Лихвите по ипотечните кредити ще растат във Франкфурт, но не и в София

Пламена Тотева, директор "Ипотечни кредити" в Банка ДСК, пред Money.bg